Държавата отделя повече пари за здраве, социална политика и образование, както и нов държавен дълг от 1 млрд. лева. Над 700 млн. лева отиват за заплати в различни сектори, а възнагражденията на държавните чиновници се вдигат с 10%

Министерството на финансите (MinFin.bg) публикува законопроекта за държавния бюджет 2018 и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г., която представлява мотивите към него.

Виж още: Какво гласуваха депутатите в бюджет 2017

Политиката по приходите е ориентирана към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата и насърчаване на инвестициите - чрез запазване на ниски данъчни ставки за корпоративните данъци и данъците върху доходите на физическите лица, ограничаване на данъчните измами и повишаване на макроикономическата и фискалната устойчивост в дългосрочен план, обясняват от ведомството на Владислав Горанов.

В средносрочен план

приходната част на бюджета е с тенденция към намаление на брутния вътрешен продукт (БВП) от 36,2% за 2018 г. до 35,5% през 2020 г.

Не се предвиждат значителни промени при данъците. За да се достигнат обаче минималните акцизни ставки в ЕС и в съответствие с договорения преходен период е прието поетапно увеличаване на акциза върху цигарите за достигане на минималния акциз - 177 лв. на 1000 къса към 1 януари.

Възможностите за финансиране на публичните разходни политики са ограничени - от 37,2% от БВП през 2018 г. до 35,5% от БВП през 2020 г.

Приоритетите в бюджет 2018 са фокусирани върху отбраната и сигурността, социалната и здравната политика, продължаване на реформите в образованието, а през първото полугодие - и председателството на Съвета на ЕС.

В образованието

От финансовото министерство акцентират, че се осигурява подкрепа за педагогическите специалисти и привличане на млади хора в професията. Продължава започналият тази година ръст във възнагражденията на педагогическия персонал в средното образование, като целта е двойно увеличение до 2021 г., както е предвидено в управленската програма на правителството.

Виж още: ГЕРБ и Патриотите си стиснаха ръцете на 200 лева минимална пенсия

За да се обвържат обаче отпусканите средства с качеството на образованието, от догодина се променя системата на делегираните бюджети, като финансирането няма да зависи само от броя на децата и учениците, а и от броя на паралелките, от спецификата на региона, където се намира училището, а в по-дългосрочен период - и от качеството на образователния процес.

В отбраната

се планира увеличаване на разходите за персонал плюс средства за одобреното от Народното събрание закупуване на авиационна техника и многофункционални модулни патрулни кораби.

В социалната сфера

от 1 януари се увеличават обезщетенията за отглеждане на малко дете от 1- до 2-годишна възраст и отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца, а също така минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица.

Виж още: Кабинетът даде заден ход на идеята за болничните, затяга контрола

И догодина продължава финансирането на социалните услуги "Личен асистент", "Социален асистент" и "Домашен помощник", насочени към хората с увреждания и децата, които се нуждаят от постоянна грижа във всекидневието. Отделят се средства за повече персонал при социалните работници, за да се запази административният капацитет и нормалното функциониране на структурите към министъра на труда и социалната политика.

В сферата на здравеопазването

за 2018 г. е предвидено допълнително право на не повече от 400 млн. лв. разходи по бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Приоритетни направления и дейности остават спешната медицинска помощ, електронното здравеопазване, майчиното и детското здравеопазване, асистираната репродукция, лечебните заведения за болнична помощ, както и лекарствената политика.

Допълнителни разходи са предвидени и в подкрепа на приетата от Министерския съвет Концепция за развитие на системата за спешна медицинска помощ 2014-2020 г.

Минимална заплата и осигуряване

Съгласно актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за следващите три години минималната работна заплата трябва да расте плавно от 460 лв. понастоящем до 510 лв. (от 2018 г.), 560 лв. (от 2019) и 610 лв. (от 2020).

Виж още: Как да съкратим разходите за храна наполовина

До тези стойности ще нараства и минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се, като отпада скалата за определяне на диференцирани минимални осигурителни доходи, съобразно облагаемия доход. Промяната в механизма ще облекчи администрирането на този вид доходи - както за НАП, така и за задължените лица, надяват се от Министерството на финансите.

С идването на 2018 г. от 300 до 480 лева нараства минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.

С 1% се вдига и осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване (ДОО).

Пенсионната политика за периода 2018-2020 г.

предвижда възрастта за придобиване право на пенсия да продължи да расте от 1 януари - всяка година с по два месеца за жените и с по един месец за мъжете. Необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и при двата пола продължава да се увеличава с по два месеца всяка година, докато през 2020-а достигне 35 години и 10 месеца за жените и 38 години и 10 месеца за мъжете.

Минималната възраст за пенсиониране на работещите в сектор "Сигурност" също се увеличава с по два месеца, докато през 2020 г. достигне 53 години и шест месеца.

През планирания период са разчетени средства за реализиране на основната част от големи проекти по оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 г. - като лот 3.1 и лот 3.3 от автомагистрала "Струма", рехабилитация на железопътната инфраструктура и разширение на столичното метро. Сериозни разходи за инфраструктура има и по оперативна програма "Региони в растеж".

Управлението на държавния дълг

Към края на първото полугодие т.г. номиналният размер на държавния дълг намалява до 25 199,3 млн. лв. (в сравнение с 25 751,1 млн. лв. към края на 2016 г.), а към края на деветмесечието номиналният размер на държавния дълг възлиза вече на 23,5 млрд. лв., а към края на бюджетната година се предвижда да достигне 23,6 млрд. лв., под прага на предвиденото в бюджет 2017 дългово ограничение от 23,9 млрд. лева.

През 2018 г. се планира до 1 млрд. лева поемане на нов вътрешен държавен дълг под формата на държавни ценни книжа (ДЦК) за частично покриване на предстоящите погашения по дълга на обща стойност 1,6 млрд. лв., вкл. 1,2 млрд. лв. падежи на ДЦК на вътрешния пазар и 0,4 млрд. лв. погашения по външни държавни заеми.

Останалите 0,6 млрд. лв. ще бъдат покрити със средства, спестени от осигуреното финансиране на планирания дефицит за т.г. поради очакванията за балансирано бюджетно салдо към края на декември 2017. Реализирането на отрицателно нетно дългово финансиране се очаква да доведе до намаление на държавния дълг - до 23,5 млрд. лв. към края на 2018 г., или 22,3% от прогнозното ниво на БВП.

При намаляващо съотношение на държавния дълг към прогнозния БВП през тригодишния период се очаква към края на 2020 г. дългът да възлезе на 23,8 млрд. лв., или 20% от БВП, което се обуславя от подобрената бюджетна позиция на страната, обясняват от МФ.

Още този петък предстои проектобюджетът да бъде обсъден в Тристранния съвет, а следващия месец - и в парламента. Пред БНТ главният икономист на КНСБ Любен Томов коментира:

"Нашите очаквания бяха свързани с по-висок обем на плащанията на бюджета, които да бъдат предназначени за работни заплати. Няма да подкрепим този бюджет, защото това не е единственото изключение. По отношение на социалната политика това са намаленото изплащане на болнични, затрудненият достъп до системата за обезщетения за безработица, което внася напрежение на пазара на труда.

Може да се даде положителна оценка на повишаването с 1-процентен пункт на пенсионната ставка, също подобряването на условията за някои категории като хората с увреждания, увеличението на обезщетението за безработица, увеличаването на обезщетението за отглеждане на дете от 340 на 380 лева."

Според изпълнителния директор на Асоциацията на индустриалния капитал Добрин Иванов: "бюджетът, представен от Министерството на финансите, е очакван, реалистичен и изпълним. По-скоро само отделни политики, които са заложени в разходната част, няма да бъдат подкрепени, но в цялост най-вероятно бюджетът ще бъде подкрепен.

Това, което не одобряваме и смятаме, че е неправилно, е да растат разходите за сектор "Сигурност", там се предвижда разходите да растат с 1 млрд. - най-високото перо след пенсиите, НЗОК и субсидията за общините.

Административното определяне на минималната работна заплата и постепенното ѝ повишаване с всяка година, при това с доста силен темп в рамките на 10% и нагоре намалява конкурентоспособността, не е адекватно на ръста на производителността или на ръста на БВП."

Източник: БНТ, Министерство на финансите