Поколението след т.нар. "милениали" се чувства по-комфортно онлайн, отколкото на купон навън, но е изправено пред криза на душевното здраве, констатира Джийн М. Туенге в сп. "Атлантик". Вижте "поколението на смартфоните" в статистически портрет
В края на юли вдовицата на Стив Джобс - Лорън Пауъл Джобс, купи мажоритарния дял от американското списание "Атлантик", основано преди 160 години в Бостън, щата Масачузетс. Тази статия от септемврийския му брой е адаптирана по предстоящата книга на Джийн М. Туенге под заглавие iGen: Why Today’s Super-Connected Kids Are Growing Up Less Rebellious, More Tolerant, Less Happy - and Completely Unprepared for Adulthood - and What That Means for the Rest of Us (Поколението i: Защо днешните суперсвързани деца са в по-малка степен бунтари, по-толерантни, по-малко щастливи - и напълно неподготвени за живота като възрастни - и какво означава това за всички останали).
Един ден миналото лято, около обяд, се обадих на 13-годишната Атина, която живее в Хюстън, щата Тексас. Тя вдигна телефона си - имаше iPhone, откакто навърши 11, - и звучеше сякаш току-що се е събудила. Разговаряхме за любимите й песни и тв сериали и я попитах какво й харесва да прави с приятелите си.
"Ходим в мола", отговори тя. "Родителите ти ли те карат дотам?", попитах аз, спомняйки си моите собствените дни в средното училище през 80-те години, когато можех да се насладя на няколко часове за пазаруване с приятели, без родителска опека.
"Не, отивам с цялото семейство - отвърна тя. - Заедно с майка ми и братята ми и вървим малко зад тях. Просто трябва да кажа на майка ми къде отиваме. Обаждам им се на всеки час или на 30 минути."
Тези пътувания в моловете са редки - около веднъж месечно. Най-често Атина и нейните приятели прекарват времето си заедно на своите телефони, без надзор. За разлика от тийнейджърите от моето поколение, които можеха да стоят цяла вечер, клюкарствайки по стационарния телефон, сега те говорят през "Снапчат" - приложението за смартфони, позволяващо на потребителите да изпращат снимки и видеоклипове, изчезващи скоро след това. Понякога си запазват стопкадри с нелепи снимки на приятелите си. "Вършат работа за изнудване", пояснява Атина. (Тъй като тя е непълнолетна, не използвам истинското й име.) Сподели ми, че
е прекарала по-голямата част от лятото, без да излиза от стаята си, сама -
тя и телефона й. По думите й нейното поколение живее така. "Нямахме възможността да опознаем живота без iPad или iPhone. Мисля, че харесваме повече своите телефони, отколкото истинските хора."
Виж още: Как смартфоните промениха възпитанието ни
Изучавам поколенческите разлики от 25 години насам, още от 22-годишна, когато бях докторант по психология. Обикновено характеристиките, които са определящи за едно поколение, се появяват постепенно, в течение на времето. Възгледите и поведението следват възходяща тенденция. Т.нар. "милениали" например са големи индивидуалисти, но индивидуализмът е във възход още откакто се появи поколението на бейбибума. Бях свикнала да чертая графики с тенденции, които приличаха на ниски хълмове и плитки долини. След това започнах да изучавам поколението на Атина.
Около 2012 г. забелязах резки промени в поведението и емоционалното състояние на тийнейджърите. Полегатите склонове на линейните графики станаха стръмни планини и високи скали, а редица отличителни особености на поколението на "милениалите" започнаха да изчезват. Във всичките си анализи на поколенчески данни - някои от тях датиращи назад във времето чак до 30-те години на ХХ век, - никога не съм виждала нещо подобно.
Отначало предположих, че това са просто единични проблясъци, но тенденциите се запазиха няколко години подред, в поредица национални проучвания. Промените не бяха само в степента. Най-голямата разлика между поколението на новото хилядолетието ("милениалите") и предшествениците му беше в това как възприемаха света. Тийнейджърите днес се различават от милениалите не само в своите възгледи, но и в начина, по който прекарват времето си. Опитът, който трупат всеки ден, е коренно различен от опита на поколението, навършило пълнолетие само няколко години преди тях.
Виж още: Защо поколението на милениума не иска да създава поколение?
Какво се случи през 2012 г. и предизвика такива драматични промени в поведението? Това е периодът след Голямата рецесия, която официално продължи от 2007 до 2009 г. и имаше по-осезателен ефект върху "милениалите", опитващи се да намерят своето място в кризисната икономика. Но това беше и моментът, когато делът на американците, които притежават смартфон, надхвърли 50%.
Колкото повече се занимавах с годишните проучвания за нагласите и поведението на тийнейджърите и разговарях с млади хора като Атина, ставаше все по-ясно, че поколението им се формира от смартфона и съпътстващия го възход на социалните мрежи. Аз ги наричам iGen (айДжен, поколение i). Родени между 1995 и 2012 г., представителите на това поколение растат със смартфони, имат профил в "Инстаграм" още преди да влязат в гимназия и
не си спомнят времето преди интернет
Милениалите също са израснали с Мрежата, но тя не е била неизменна част от живота им, достъпна по всяко време, денем и нощем. Когато iPhone излезе на пазара през 2007 г., най-възрастните представители на поколението iGen са били в началото на своето юношество, а идването на iPad през 2010 г. ги завари като гимназисти. Тазгодишно проучване сред повече от 5000 американски тийнейджъри установи, че трима от всеки четирима притежават iPhone.
Виж още: Българите първи по селфита, споделяне на снимки и видео в социалните мрежи
Появата на смартфона и неговия братовчед таблета бързо беше последвана от тюхкане за вредните последици от "времето пред екрана". Но въздействието на тези устройства досега не е било преценено и далеч надхвърля обичайната загриженост, че разсейват вниманието.
Навлизането на смартфона радикално промени всеки аспект от живота на тийнейджърите - от естеството на техните социални контакти до психичното им здраве. Тези промени засегнаха младите хора във всяка част на страната и в домакинства от всякакъв калибър.
Тенденциите се забелязват сред тийнейджърите независимо дали са от бедни или богати семейства, независимо от техния етнически произход, независимо дали в големите градове, предградията или в по-малките населени места. Където има предаватели на мобилните оператори, има и тийнейджъри, които живеят чрез смартфона си.
На онези от нас, които спомнят с умиление своето по-аналогово юношество, това може да изглежда непознато и притеснително. Целта на поколенческото изследване обаче не е да се поддава на носталгията по някогашния начин на живот, а да проучи как се живее сега. Някои поколенчески промени са положителни, други са отрицателни, а немалко - и двете.
Днешните тийнейджъри се чувстват по-комфортно в стаята си у дома, отколкото в автомобила си или на купон, а физически не са толкова застрашени, колкото връстниците им преди. Младите днес са значително по-малко склонни да се замесят в автомобилна катастрофа и тъй като не се интересуват от алкохола толкова, колкото техните предшественици, са по-малко податливи и на съпътстващите пиенето негативни ефекти.
Виж още: Тийнейджърите ни - на първо място по употреба на алкохол и цигари
Психологически обаче те са по-уязвими в сравнение с "милениалите" - от 2011 г. насам нивата на депресия сред тийнейджърите и самоубийствата в тази възрастова група бележат драстичен ръст. Не би било преувеличено да опишем поколението iGen като изправено пред най-тежката криза с душевното здраве от десетилетия насам. До голяма степен за влошаването на това положение са виновни техните телефони.
Дори когато едно събитие със земетръсни последствия - война, технологичен скок, безплатен концерт в калта на поляната - играе огромна роля при формирането на група млади хора, никога цяло едно поколение не се е определяло от един-единствен фактор. Родителските методи и начинът за възпитание на децата продължават да се променят, наред с учебните планове и битовите условия, а това има значение.
Но едновременният възход на смартфона и социалните мрежи причини земетресение със сила, която не сме виждали много отдавна - ако изобщо някога сме виждали нещо подобно. Налице са убедителни доказателства, че устройствата, които поставяме в ръцете на младите хора,
оказват дълбоко въздействие върху живота им и ги правят много нещастни
В началото на 70-те години фотографът Бил Йейтс снима серия портрети на лятна пързалка за ролери в Тампа, щата Флорида. На една от снимките тийнейджър стои гол до кръста, с голяма бутилка ментов шнапс, затъкната в колана на джинсите му. На друг от фотосите момче, което не изглежда на повече от 12 години, е с цигара в уста.
Пързалката е място, където хлапетата могат да се измъкнат от родителите си и населяват свой собствен свят - свят, където могат да пият, да пушат и да правят любов на задната седалка на колата си. В черно-белите кадри юношите от поколението на "бейбибума" се взират във фотоапарата на Йейтс със самочувствието на хора, които могат да избират сами - дори ако (вероятно и дори въпреки че) родителите не са на мнение, че вашият избор е правилният.
Виж още: Губим цяло едно поколение, изпълнени с добри намерения
15 години по-късно, през моите тийнейджърски години като представител на поколението X, тютюнопушенето е загубило част от своята романтика, но независимостта определено все още се цени. Приятелите ми и аз правехме планове да получим шофьорски книжки възможно най-скоро, като подавахме документи още в деня, когато навършвахме 16 години - и използвахме новооткритата си свобода, за да избягаме от границите на крайградския квартал. Родителите ни питаха: "Кога ще се прибереш?", ние отговаряхме: "Кога трябва да си бъда вкъщи?".
Но привлекателността на тази независимост, толкова силна при предишните поколения, влияе все по-малко върху днешните тийнейджъри, които не са чак дотам склонни да излязат от родния дом. Промяната е зашеметяваща - през 2015 г. учениците от 12-и клас излизат по-рядко, отколкото осмокласниците през 2009 г.
Виж още: Какво стана с поколението Х?
Днешните тийнейджъри са и по-малко склонни да излязат на среща. Първоначалният стадий на ухажването, който поколението X наричаше "харесване" (както в "Ооо, той те харесва!"), децата сега определят като "говорене" - ироничен избор за поколение, което предпочита размяната на есемеси вместо истински разговор. След като двама тийнейджъри са "си говорили" известно време, може да започнат и да ходят заедно. Но само около 56% от учениците в по-горния гимназиален клас са излезли на среща през 2015 г. За сравнение - при бейбибумърите и поколението X процентът е бил около 85.
Упадъкът в ходенето по гаджета върви редом със спад в сексуалната активност. Той е най-отчетлив при деветокласниците, където броят на тийнейджърите, които водят полов живот, е намалял с почти 40% от 1991 г. насам.
Средностатистическият тийнейджър вече дебютира в секса през пролетта на 11-и клас,
година по-късно в сравнение със средностатистическия представител на поколението Х. Все по-малко тийнейджъри правят секс и това допринася за една от най-позитивните, по мнението на мнозина, младежки тенденции през последните години: Раждаемостта сред тийнейджърите през 2016 г. се е понижила с рекордните 67% спрямо пика й през 1991-ва.
Виж още: Барак Обама: В какъв свят искам да пораснат дъщерите ми
Дори шофирането, този символ на свободата на подрастващите, превърнат в част от американската масова култура с филмите - от "Бунтовник без кауза" до "Почивният ден на Ферис Бюлър", - е загубило своята привлекателност за днешните тийнейджъри. Почти всички ученици от бейбибум поколението се сдобиваха с шофьорска книжка до пролетта на втората си гимназиална година. Повече от един на всеки четирима абитуриенти днес все още нямат документ за правоуправление.
Някои не виждат спешна нужда да изкарат шофьорски курс - та мама и татко са толкова добри зад волана! "Родителите ми ме караха навсякъде и никога не се оплакваха, така че винаги имаше кой да ме вози - сподели ми 21-годишна студентка в Сан Диего. - Не взех книжка, докато майка ми не ми постави ултиматум, че повече не може да ме кара до училище."
Тя най-накрая мина шофьорския изпит - шест месеца след 18-годишния си рожден ден. В разговорите ни тийнейджърите признаваха, че изкарват шофьорския курс само заради постоянно родителско натякване - което би било немислимо за предишните поколения.
Независимостта не е безплатна - в джоба си трябва да имате пари, за да платите сметката за тока или да си купите онази бутилка шнапс. В предишните епохи децата масово са работели, нетърпеливи да финансират свободата си или подтиквани от своите родители, за да научат как се изкарват пари. Но тийнейджърите от поколението iGen не работят толкова (и не управляват собствени средства).
В края на 70-те години 77% от гимназистите в горните класове са работели през учебната година и са изкарвали пари. Докъм 2015 г. този процент вече е едва 55. Броят на осмокласниците, които работят срещу заплащане, е намалял наполовина. Този спад се ускори по време на Голямата рецесия, но заетостта при тийнейджърите не се върна до предишните нива, въпреки че са налице работни места.
Виж още: Проучване: Младите днес не работят само за пари
Разбира се, отлагането на отговорностите, които се поемат в зряла възраст, не е нововъведение, дошло с iGen поколението. През 90-те години поколението Х бяха първите, които не бързаха с традиционните маркери на зрялата възраст. Младите представители на поколението Х шофираха, пиеха алкохол и ходеха по срещи не по-малко от бейбибумърите и бяха по-склонни да правят секс, а момичетата - да забременеят още в тийнейджърска възраст, но се женеха и правеха кариера по-късно, отколкото техните предшественици.
Поколението Х успя да удължи периода на юношеството отвъд всички предишни граници: неговите представители започнаха да стават възрастни все по-рано, а накрая ставаха възрастни все по-късно. От милениалите насам юношеството отново се свива във времето - но само защото неговото начало се забавя. В определени норми на поведение - пиене, запознанства, прекарване на време без надзор - 18-годишните вече действат като 15-годишни, а 15-годишните приличат на 13-годишни.
Детството сега продължава и в гимназията
Защо днешните тийнейджъри чакат по-дълго, за да поемат както отговорностите, така и радостите на зрялата възраст? Промените в икономиката и родителството със сигурност играят роля за това. В една информационна икономика, която цени висшето образование повече от ранния трудов стаж, родителите проявяват склонност да насърчават децата да си останат вкъщи и да учат, вместо да започнат почасова работа.
Виж още: А сега накъде - поколението Алфа
Тийнейджърите, на свой ред, изглеждат доволни от това споразумение - не защото им се учи толкова, а защото водят социалния си живот на своя телефон. Те нямат нужда да напускат дома, за да прекарват време с приятелите си.
Ако тийнейджърите днес бяха поколение от зубрачи, щяхме да го забележим в данните. Но през последното десетилетие учениците в осми, 10-и и 12-и клас реално прекарват по-малко време над домашните си, отколкото тийнейджърите от поколението X в началото на 90-те. (Ученици в горните гимназиални класове, които са се запътили към 4-годишни колежи и бакалавърска степен, обаче прекарват над домашните толкова време, колкото и техните предшественици.) Времето, което горните класове отделят за дейности като кръжоци и тренировки, не се е променило много през последните години. В съчетание със спада в трудовата им ангажираност, това означава, че iGen тийнейджърите имат не по-малко, а повече свободно време, отколкото връстниците им в поколението X.
И какво правят през цялото това време? Те са на телефона си, в стаята си, сами и често раздирани от тревожност.
Виж още: 12 признака, че сте пристрастени към смартфона си
Иронията при iGen поколението е, че макар да прекарват много повече време под един покрив с родителите си, днешните тийнейджъри не са по-близки със своите майки и бащи. "Виждала съм приятелите си с техните семейства - те не си говорят с тях - каза ми Атина. - Просто казват "Добре, добре", без да се откъсват от телефона. Не обръщат внимание на семейството си."
Също като своите връстници, Атина е експерт в манипулирането на родителите си, за да може да се съсредоточи върху телефона. Прекарва голяма част от лятото в разговори с приятели, но почти всичко това се случва с есемеси или в "Снапчат". "Бях с телефона си повече време, отколкото с истински хора - признава тя. - Тялото ми се е отпечатало върху леглото."
Това също е типично. Броят на тийнейджърите, които са с приятелите си почти всеки ден, е намалял с над 40% за периода между 2000 и 2015 г. Спадът напоследък е особено стръмен. Не става въпрос само за бройката на купонджиите -
все по-малко хлапета изобщо излизат да се мотаят навън
Преди това беше най-честото занимание на тийнейджърите - практикуваха го зубрачите и спортистите, бедните и богатите, двойкаджиите и отличниците. Пързалката за ролери, баскетболното игрище, градският басейн, местата за натискане с гаджета - всички те са заменени от виртуални пространства, достъпни чрез мобилни приложения и интернет.
Виж още: Кога да купим на детето смартфон (или таблет)
Вероятно се надявате, че тийнейджърите прекарват толкова много време в тези нови пространства, защото така се чувстват щастливи, но повечето данни показват, че това не е вярно. Проучването "Мониторинг на бъдещето", финансирано от Националния институт по злоупотребата с наркотици и проектирано да бъде национално представително изследване, задава на дванайсетокласниците повече от 1000 въпроса всяка година от 1975-а насам, а от 1991 г. насам обхваща и ученици в осми-девети клас.
Питат ги дали са щастливи, но и колко от свободното си време изразходват за различни дейности, вкл. социално взаимодействие лице в лице и физически упражнения, за които не им е нужен екран. През последните години във въпросника са и дейности като социални мрежи, кратки текстови съобщения и сърфиране в интернет.
Резултатите не биха могли да са по-красноречиви: Тийнейджърите, които прекарват повече от средното време пред екрана, са по-склонни да бъдат нещастни, а онези, които влагат това време във всякакви други дейности, са по-склонни да бъдат щастливи. Няма нито едно изключение -
всички дейности пред екрана са свързани с по-малко щастие,
а всички дейности, за чието извършване не стоим пред екран, водят до повече щастие. При осмокласниците, които прекарват 10 и повече часа седмично в социалните мрежи, има 56% по-голяма вероятност да кажат, че са нещастни в сравнение с онези, които отделят по-малко време за социални мрежи.
Разбира се, 10 часа в седмицата са много. Но онези, които посвещават шест до девет часа седмично на социалните мрежи, все още са с 47% по-склонни да казват, че са нещастни в сравнение с онези, които използват социалните мрежи период от време под средния.
Обратното е вярно за взаимодействията лице в лице. При онези, които се виждат "на живо" със своите приятели, има 20% по-малко вероятност да кажат, че са нещастни, отколкото при другите, излизащи сред хора за период от време под средния.
Виж още: Педиатри препоръчват до два часа в интернет
Ако възнамерявате да давате съвети за щастливо юношество въз основа на това проучване, бъдете пределно искрени - кажете им да оставят телефона, да изключат лаптопа и да направят нещо - каквото и да е, - за което не се изисква екран. Разбира се, тези анализи не доказват категорично, че времето пред екрана причинява нещастие, по-скоро е вероятно
нещастните тийнейджъри да прекарват повече време онлайн
Последните проучвания обаче показват, че времето пред екрана, по-специално използването на социалните мрежи, наистина води до нещастие. Едно изследване поиска от колежаните с профили във "Фейсбук" да попълват кратки въпросници на телефона си в продължение на две седмици. До тях се изпраща текстово съобщение с връзка пет пъти дневно и се иска да докладват какво е настроението им и колко са използвали "Фейсбук". Колкото повече са били във "Фейсбук", толкова по-нещастни се чувствали те, но пък чувството, че са нещастни впоследствие не довело до повече използване на "Фейсбук".
Социалните мрежи като "Фейсбук" обещават да ни свържат с приятели. Но портретът на iGen тийнейджърите, базиран на данните, показва самотно поколение, което трудно концентрира вниманието си. Тийнейджъри, които посещават сайтовете на социалните мрежи всеки ден, но се виждат по-рядко със своите приятели, са най-склонни да се съгласят с твърденията "Много чести се чувствам самотен", "Често се чувствам изолиран(а) от случващото се" и "Често ми се иска да имам повече добри приятели".
Тийнейджърското чувство на самота бележи ръст през 2013 г. и оттогава нивата му си остават високи
Това невинаги означава, че на индивидуално ниво децата, които прекарват повече време онлайн, са по-самотни от децата, които стоят по-малко време в интернет. Тийнейджъри, които висят по-дълго в социалните мрежи, обръщат повече внимание и на "живите" срещи с приятели.
В средностатистически план по-общителните тийнейджъри са по-активни и онлайн, и на живо, а не така общителните са по-малко активни. Но на поколенческо ниво - когато тийнейджърите посвещават повече време на смартфоните и по-малко време на "живи" социални контакти, - самотата се среща по-често.
Виж още: Дългото стоене пред смартфона - знак за депресия
Така е и с депресията. И тук ефектът от екранните дейности е безспорен - колкото повече от времето на тийнейджърите е прекарано във взиране пред екрана, толкова по-вероятно е те да съобщават за симптоми на депресия.
Осмокласниците, които са активни потребители на социални мрежи, са увеличили риска си от депресия с 27%, докато онези, които практикуват спортове, ходят на религиозни служби или дори пишат домашни повече от средностатистическия тийнейджър, снижават значително този риск.
При тийнейджъри, които прекарват ежедневно три часа или повече с електронни устройства,
има 35% по-голяма вероятност от рисков фактор за самоубийство, например изготвяне на план за самоубийство. (Това е много повече от риска, свързан с, да речем, гледането на телевизия.)
Данните, които свидетелстват косвено, но шокиращо за нарастващата изолация на децата - за добро и за зло - от 2007 г. насам убийствата сред тийнейджърите намаляват, но самоубийствата нарастват. Тъй като тийнейджърите са започнали да прекарват по-малко време заедно, е по-малко вероятно да се убият помежду си, но е по-вероятно да се самоубият. През 2011 г., за пръв път от 24 години насам, процентът на самоубийства сред тийнейджърите е по-висок в сравнение с убийствата в тази възрастова група.
За депресията и самоубийството има много причини и наличието на твърде много технологии очевидно не е единствената. А нивото на самоубийства сред тийнейджърите е било още по-високо през 90-те години, много преди да са съществували смартфони. Освен това около четири пъти повече американци вече приемат антидепресанти, които често са ефективни при лечението на тежка депресия от типа, най-често свързан със самоубийства.
Виж още: Колко време посвещаваме на смартфона си и за какво ни е най-нужен
Каква е връзката между смартфоните и очевидната психическа умора, която това поколение изпитва? При цялата си мощ да свързват хлапетата денем и нощем, социалните мрежи освен това утежняват отколешния проблем на тийнейджърите - чувството за изолация. Днешните тийнейджъри могат да отидат на по-малко купони и да прекарват по-малко време заедно, лице в лице, но когато се събират, те документират това в "Снапчат", "Инстаграм", "Фейсбук".
Онези, които не са поканени, са пределно наясно с това. Съответно и броят на тийнейджърите, които се чувстват изолирани, е достигнал рекордно високи равнища във всички възрастови групи. Подобно на нарасналата самота,
възходът на изолацията е стремителен и не бива да се пренебрегва
Тази тенденция е особено ясно изразена сред момичетата. През 2015 г. момичетата, които декларират, че често се чувстват изолирани, са с 48% повече, отколкото през 2010 г. - в сравнение с 27% повече момчета. Момичетата използват социалните мрежи по-често, което им дава допълнителни възможности да се почувстват изолирани и самотни, когато видят, че техните приятели или съученици се събират без тях.
Социалните мрежи налагат данък и върху психиката на тийнейджърите, които публикуват и нетърпеливо очакват позитивни коментари и харесвания. Докато качва снимки в "Инстаграм", Атина ми споделя: "Изнервя ме какво мислят хората и какво ще кажат. Понякога ме потиска, ако снимката ми не получи определен брой лайкове."
Виж още: Какво е важно за младите българи днес
Момичетата са понесли и тежестта от ръста на депресивните симптоми сред днешните тийнейджъри. От 2012 до 2015 г. депресивните симптоми при момчетата са нараснали с 21% , докато при момичетата се увеличават с 50% - над два пъти повече.
Ръстът на самоубийствата също е по-отчетлив сред момичетата. Въпреки че процентът е нараснал и при двата пола, през 2015 г. са се самоубили три пъти повече момичета на възраст 12-14 години в сравнение с 2007 г. - при два пъти повече момчета. Процентът на самоубийства е все още по-висок при момчетата, отчасти защото използват по-смъртоносни методи, но момичетата започват да наваксват...
Тези по-тежки последствия за тийнейджърките могат да се дължат и на факта, че при девойките има по-голяма вероятност да бъдат подложени на кибертормоз. Момчетата се тормозят един друг физически, докато момичетата са по-склонни да го правят чрез компрометиране на социалния статус или контактите на жертвата. Социалните мрежи дават на момичетата от прогимназията и средното училище платформа, чрез която да
проявяват агресия по свой избор, като денонощно подлагат други момичета на изолация и тормоз
Компаниите зад социалните мрежи, разбира се, са наясно с тези проблеми и в една или друга степен се стремят да предотвратят кибертормоза. Но техните мотивации са, меко казано, спорни. Наскоро изтекъл документ от "Фейсбук" показва, че компанията предлага на рекламодателите своята способност да определя емоционалното състояние на тийнейджърите въз основа на тяхното поведение в социалната мрежа - и дори да посочва "моментите, когато младите хора се нуждаят от допълнителен стимул на самочувствието си".
От "Фейсбук" признаха, че документът е автентичен, но отрекоха да продават "инструменти, които таргетират хората въз основа на тяхното емоционално състояние".
Виж още: Битката за лайкове - как социалните мрежи промениха живота на тийнейджърите
Източник: сп. "Атлантик" / Джийн М. Туенге
0 Коментара
Бъди първия коментирал! Вход Регистрация Влез с Facebook