Изследванията едва отскоро обръщат внимание на ефекта, който социалните медии имат върху децата. Те постоянно се сравняват едно с друго, конкурират се за одобрение и стават все по-зависими и уязвими от оценката на околните

Днес повечето от нас имат профил в една или няколко социални мрежи. Там отглеждаме своя образ така, както намерим за добре - внимателно филтрираме онова, което представяме пред публика. Изграждаме имидж за себе си посредством онова, което споделяме и харесваме. Не е изключено да си направим някое селфи, особено ако сме заети с атрактивна дейност.

При младите хора обаче това е норма. Те непрестанно си правят селфита и ги публикуват. Следва очакването на одобрение и коментари от околните. По този начин нещо, което е започнало като безобидна дейност, може да се превърне в обсесия и нарастваща зависимост от чуждото одобрение.

Това че децата се сравняват с популярните образи от традиционните медии, не е новина. а добре проучен феномен. Но едва наскоро изследванията се съсредоточиха върху ефекта от социалните медии, който е много по-бърз, непосредствен и интимен.

Анкета на Common Sense установява, че дацата, които са активни онлайн, се тревожат много как биват възприемани, като особено уязвими в това отношение са момичетата.

35% се тревожат, че приятелите им може да ги "тагнат" на снимки, на които не изглеждат добре.

27% са стресирани от начина, по който изглеждат на снимка.

22% изпадат в униние, когато снимките им биват игнорирани.

"Инстаграм" - тук битките за одобрение са изострени. Децата сравняват броя на последователите си, лайковете и емоджитата, които получават. Разиграват се "състезания по красота" и други форми на сравнение, а загубилите получават голям червен Х върху снимките си.

Snapchat - тук цифрите показват общия брой изпратени и получени чатове. Отново тече сравнение и конкуренция за по-висок рейтинг.

Hot or Not - това е приложение, което сравнява фотографии на хора, а потребителите оценяват със сърчице или с хиксче кого харесват и кого не.

#tbh - с този хаштаг потребителите означават, че искат останалите да ги оценят честно или че самите те са честни, оценявайки някого. Най-популярни примери са: #tbham I pretty? (Хубава ли съм?) или “#tbh I think you’re really pretty (Смятам, че си хубава).

“#tbh може също да се използва по негативни и обидни начини и подсилва идеята, че външният вид е най-важното нещо.

“Am I pretty or ugly?” YouTube видеа. Тийнейджърите - най-вече момичетата - пускат свои клипчета в сайта за видеосподеляне YouTube, питайки потребителите дали ги намират за хубави. Тези клипчета обикновено са публични. Те дават възможност на всеки - от съученик до случаен потребител - да изрази мнението си, излагайки детето на възможност да получи негативни, обидни и подигравчийски коменатри.

Matse s telefon

Добрата новина

Въпреки че търсенето на одобрение и сравняването с другите тече с пълна сила, все пак се забелязват и признаци на умора. Има призиви като “no-filter”, предизвикващ момичетата да публикуват необработени снимки и да се приемат каквито са - като от това следват положителни коментари.

Има потребители, които пускат свои снимки без грим и обработка, а също epic fails - опити за идеално селфи, които са се провалили с гръм и трясък. Онези, които се покажат честни и откровени, биват наградени за това.

Освен това децата използват социалните медии тъкмо за да се социализират. Така че самите те повдигат въпроса за нереалистичните очаквания и изкуствената, силно режисирана визия.

Те научават колко голямо може да бъде въздействието на социалните медии върху тях. Учат се да избират по-внимателно какво да споделят, тъй като са наясно, че ефектът може да бъде както положителен, така и унищожителен.

За нас, като родители, е важно не да забраняваме на децата да използват социалните медии, а да ги насърчим да го правят за забавление, а не като повод за съмнение в себе си.

Експериментирането с идентичността е много характерно за периода на порастването. Днешните деца замениха огледалото в банята за екрана на телефона. Не е рядкост да публикуват провокативни сниимки и клипчета. Изключително важно е да говорим с децата за това. Защо го правят? Дали защото смятат, че така изразяват себе си или защото смятат, че другите го очакват от тях?

Говорете също и за ефекта, който коментарите имат върху тях. Радват ли се на положителните оценки И какво са готови да направят, за да продължат да ги получават? Не съдете, просто слушайте и споделяйте честно мислите и опасенията си.

Позовавайте се на различни примери. Положителните примери имат голямо въздействие върху децата. Обърнете им внимание върху публични фигури, които предизвикват стереотипите и изглеждат комфортно в кожата си.

Също така ги насърчавайте да пускат конструктивни коментари под фотосите на приятелите си и да ги харесват заради самите тях, а не заради начина, по който изглеждат.

Източник: Common Sense