Някои от терористите получили в Белгия десетки хиляди евро обезщетения за безработица, част от които отишли за организиране на покушенията, разкрива в. "Уолстрийт джърнъл".

Белгийско разследване за финансирането на терористичните нападения напоследък разкри смущаваща тенденция - някои от заподозрените са получавали социални помощи почти до самите агентати, съобщава в обширна публикация в. "Уолстрийт джърнъл".

Поне петима от заговорниците зад кървавите терористични актове в Париж, а след това и в Брюксел се издържали от щедрото социално подпомагане в Белгия, заключават властите.

Получените от тях суми се равняват на над 50 хил. евро

Основният заподозрян Салах Абдеслам, заловен четири месеца след черния 13 ноември в Париж, прибрал последните си обезщетения за безработица три седмици преди фаталния петък, общо 19 хил. евро, твърдят запознати със случая. По онова време той бил управител и съсобственик на бар, което според белгийските власти би трябвало да го лиши от правото на социални помощи.

Виж още: Нападенията в Париж планирани в Белгия

Според магистрата, произнесъл миналия месец присъдите срещу над 10 души от терористичната клетка във Вервие, мнозина от замесените в осуетения терористичен заговор също били на държавна издръжка. Те бяха разкрити в началото на миналата година, като след престрелката, взела две жертви, бяха открити експлозиви, огнестрелно оръжие и полицейски униформи.

"Уолстрийт джърнъл" коментира, че най-новите разкрития повдигат сложен казус пред Европа.

От една страна, общественият модел на съвременната "държава на благоденствието" е основно средство за борба с бедността и интегриране на имигрантите. От друга страна обаче, властите имат задача и да спрат кранчето на финансовите потоци, чрез които се организират терористични актове.

Според Том Кийтиндж, директор на Центъра за изследване на финансовите престъпления и сигурността в Лондон, европейските правителства може да преосмислят методите на плащане - например като раздават ваучери, или затегнат

контрола върху начина, по който хората разходват получените социални помощи

Ако плащате обезщетения в определени квартали на Брюксел, може би трябва да сте малко по-наблюдателни на кого плащате и какво правят хората с тези пари, коментира експертът.

Виж още: "Моленбек" - гнездо на тероризъм в сърцето на Европа

Всички терористи от Париж и Брюксел, за които е известно, че са получавали помощи, са граждани на ЕС.

Директорът на белгийското бюро за финансово разузнаване Филип де Костер обяснява, че социалните служби и службите за сигурност се нуждаят от по-добра координация, за да се избегне подпомагането на "хора, които са заподозрени във финансиране на терористична дейност".

Това ще наложи и законови промени, защото понастоящем обезщетенията могат да бъдат спрени само ако човек бъде признат за виновен в тероризъм - или ако заподозреният напусне страната.

Виж още: "Шарли Ебдо" и френското общество, година по-късно

Г-н Де Костер, чиято агенция разследва финансовите аспекти на атентатите в Париж и Брюксел, твърди, че няма доказателства средствата от социални помощи да са били използвани за директно финансиране на нападенията.

Той обаче признава, че те са живеели благодарение на тези обезщетения и така индиректно са поддържали терористичната си дейност. По думите му в някои случаи

получените социални помощи са прехвърляни на предплатени дебитни карти,

които по-късно са били използвани за нападенията. Повече подробности не се разкриват, защото разследването по случая продължава.

Задачата да се спрат финансовите източници за организиране на терористични актове не е лесна, защото сумите при малките клетки и т.нар. "единаци" са твърде малки, отбелязва "Уолстрийт джърнъл".

Според изчисленията на властите за осъществяване на нападенията в Париж са отишли по-малко от 30 хил. евро, а за брюкселските атентати от 22 март - под 3000 евро. Тунизийският имигрант, който прегази стотици хора в Ница, е наел камиона убиец срещу 1600 евро.

В някои европейски държави като Белгия, Франция, Холандия и Дания вече са спрели помощите на стотици хора, за които е доказано, че са ходили в Сирия, за да се сражават в редиците на Ислямска държава.

Виж още: Защо "Ислямска държава" удря Европа и как джихадистите избират целите си?

В Белгия обаче властите още миналата есен разкриха, че седем заподозрени като бойци на ИДИЛ, които са напуснали страната, и 15, завърнали се от Сирия, са получавали обезщетения за безработица. Помощите са спрени при петима, за които е доказано, че са в Сирия, но за останалите нямало правни основания за прекратяване на плащанията.

От атентатите в Брюксел насам проверките са зачестили и една от тях е осъществена от службата по заетостта след разследване на национална телевизия, според което 14 задържани за тероризъм

са получавали помощи, докато са били зад решетките

Говорител на белгийския премиер коментира, че още след нападенията в Париж законодателството е променено и хората, осъдени за тероризъм, вече няма как да получават обезщетения, докато са в затвора.

Според него би било твърде "обидно и неинтелигентно опростяване" да се заяви, че държавните помощи са спонсорирали атаките в Париж и Брюксел. "Това е демокрация. Нямаме инструмент, чрез който да проверяваме как хората харчат своите обезщетения", заявява той.

В Белгия социални помощи често се дават и на бивши затворници, за да им се помогне да се реинтегрират в обществото. Такъв е случаят с Халид ел-Бакрауи, който излежал две години, преди да се самовзриви през март на брюкселската метростанция "Маалбек".

В началото на 2014 г. той получавал обезщетения за безработица, след като лежал в затвора за въоръжен грабеж и противозаконно отнемане на автомобил. Като цяло му били изплатени около 25 хил. евро - сума, в която влизат още здравна и друг вид помощи.

Лишили го от това право едва миналия декември, когато белгийските власти започнали да го издирват във връзка с нападенията в Париж. Той излязъл в нелегалност и с фалшиви лични документи наел тайни квартири, използвани от атентаторите във френската столица, а по-късно и в Брюксел.

Виж още: Турция засрами Брюксел

Източник: "Уолстрийт джърнъл"