Какво се е променило в редакцията на сатиричното издание след ужаса от 7 януари и навлиза ли Франция в нова ера - разказва репортаж на Би Би Си

Година след терористичното нападение над редакцията на сатиричния седмичник "Шарли Ебдо" в Париж, на първа страница в новия брой е карикатура на мъж с брада (Господ Бог?). Дрехата му е опръскана с кръв, през рамо е наметнал автомат. Текстът гласи: "Една година по-късно: Убиецът е все още някъде там."

Внушението е, че нищо не се е променило, отбелязва Би Би Си в кореспонденция от френската столица. "Шарли Ебдо" продължава да излиза, все така предизвикателен, а основната мишена на специфичния му хумор е организираната религия.

Виж още: Салман Рушди за атентата в Париж: Религиите заслужават критика, сатира и неуважение 

В началото на януари м.г. при координирани атаки на ислямисти в течение на три дни бяха убити 17 души, 12 от които бяха застреляни в редакцията на вестника. На 13 ноември нова серия атентати в Париж отне живота на още 130 души.

"Не мисля, че нещо от миналия 7 януари се е променило, освен празнотата, от която страдаме - обяснява управляващият редактор на изданието Жерар Биар. - Липсват ни хората, приятелите, талантите... но се опитваме да поддържаме същия дух. Мисля, че успяваме."

Редакцията се е нанесла на нов адрес със засилена охрана. Служителите ходят навсякъде с охрана - на работа, по интервюта и обратно у дома. Завесите у тях са пуснати, живеят в тъмнина, разказва техен колега.

В редакционния екип също са настъпили промени. Главните карикатуристи Рис и Луц още миналата година заявиха, че спират да рисуват пророка Мохамед. Луц междувременно напуснал - било му трудно да продължава без колегите, които бяха избити.

Друг ключов сътрудник, колумнистът Патрик Пелу, също се кани да напуска, докато наоколо се вихрят спорове за контрола върху редакционното съдържание и значителните парични притоци към изданието след нападенията.

Видео: Документалният филм за "Шарли Ебдо" от 2008 г.

Според Биар "Шарли Ебдо" се е превърнал в международен символ на свободата на словото, но наред с това привлича и все повече критики заради своя провокативен и противоречиви тон. Мнозина призовават журналистите там да се отнасят с по-голямо уважение към гледната точка и вярата на околните.

Редакторът обаче е убеден, че това, което те наричат уважение, е всъщност страх: "Да се опитваш да си обясниш каква е причината за тези атентати, убийства, престрелки е равносилно на опитите да преброиш звездите във Вселената. Тоталитаризмът не се нуждае от причина, за да бъде наоколо. Хората може да осъзнават, че е така, но това не елиминира техния страх."

Нападенията през ноември разпалиха отново дебатите за страха, а проучване на общественото мнение показа, че над 90% от французите поддържат удължаването на извънредното положение и поставянето под домашен арест на субекти, заподозрени в радикализъм. С 20 пункта скочи и одобрението за въздушните удари срещу т.нар. Ислямска държава в Сирия.

Виж още: Светът отговаря на фанатиците

Сега сигурността е очениден приоритет във Франция. Около 11 хил. военни са дислоцирани по улиците в цялата страна, повече от половината в Париж, а броят на патрулиращите полицаи скочи с 1/3 и вече е 80 хил. Силите на реда отчитат и промяна в отношението на обществото към работата им: "Хората, особено по-младите, осъзнаха, че полицаите са последният бастион срещу тероризма", коментира говорител на полицейския профсъюз.

Пред Би Би Си жител на Париж твърди, че сега се чувства в много по-голяма безопасност на стратегически места като метростанциите и гарите. По думите му "във Франция сигурността се поставя преди свободата, докато в Англия е обратното".

Ксавие Рофер, експерт по борба с тероризма в Националния център за научни изследвания (CNRS), предупреждава обаче, че начинът по който френското правителство бори настоящата заплаха, трябва да се промени.

След въоръжените нападения в Тулуза, извършени от Мохамед Мерах преди четири години (със седем убити и петима ранени, четирима от които тежко), е непростимо да не си подготвен за трагедиите, които се случиха през 2015 г.

"От 2012 г. насам сме изправени пред изцяло нов вид тероризъм. Малки групи - нещо средно между гангстери и терористи, които се връщат към ислямските си корени или се приобщават към него, започвайки да поставят бомби. Тази тенденция се разгръща със стремителна бързина. Имаме младежи, които се самоубиват в името на исляма, без дори да са чели Корана. Процесът вече е в свръхсветлинна скорост и преди 10 години не можехме и да си представим подобно нещо", обяснява Рофер.

Коментар: Религията като извинение за омраза

Скоростта, с която дребни престъпници се превръщат, по думите му, в "човешки бомби", е сред най-големите предизвикателства както пред Франция, така и пред други европейски държави.

Специалистът е на мнение, че службите за сигурност не могат да преодолеят нагласата, че врагът е елитна цел като Осама бин Ладен, докато в действителност бъдещите терористи са млади мъже и жени като братята Куаши (стоящи зад нападението в "Шарли Ебдо") или братята Абдеслам (замесени в ноемврийските атентати), които живеят в покрайнините на европейски градове.

Докато във Франция текат възпоменания по повод годишнината от януарските нападения, една от жертвите им трябваше да понесе шока от случилото се през ноември. Става дума за касиерката Зари от супермаркета за кашерна храна, пред чийто поглед Амеди Кулибали застрелял няколко от взетите заложници.

Виж още: Как службите в Париж проспаха терора

След 13 ноември жената не излязла от дома си в продължение на две седмици - от страх, че ако отиде да си купи хляб, ще я убият. Чувството, което изпитва към държавата, е гняв. "Сякаш смъртта на толкова хора през януари не беше достатъчна, ами трябваше да умрат още десетки други хора, за да осъзнаем опасността от тероризма. Вече нямам доверие никому", споделя тя.

Миналогодишните вълни на тероризъм достигат до всяко кътче на Франция и намират отражение в разностранни области като миграцията и регулацията на интернет... оставяйки усещането, че битката с "домашния екстремизъм" не е приключила и Франция навлиза в нова епоха.

Последната дума е дадена на Зари, която заключава: "Цяла година разни хора ме уверяват, че подобно нещо няма да се повтори. Но вече не им вярвам."

Виж още: "Пророкът" Уелбек: Френските лидери предадоха народа си...

Източник: Би Би Си