По случай празника му, който се отбелязва на 13 януари

- Най-старата родна продукция в колекцията на Българската национална филмотека (БНФ) е документална - "Откриването на Великото народно събрание във Велико Търново" от 2011 г. То е свикано, за да промени конституцията съгласно провъзгласената на 22 септември 1908 г. независимост, която превръща България от васално на Турция княжество в царство.

Немият филм показва пристигането на цар Фердинанд, правителството, посланици и народни представители в старата столица. Гостите слизат от карети и се отправят към сградата, а по улиците на града преминава кавалерия.

Виж още: Осем филма за Освобождението

- На 13 януари 1915 г. в столичното кино "Модерен театър" се е състояла първата документирана публична прожекция на комедията "Българан е галант".

Неин сценарист и режисьор, както и изпълнител на главната роля, е смятаният за родоначалник на българското кино Васил Гендов (1891-1970), на когото партнира актрисата Мара Миятева-Липина.

Немият черно-бял филм, който проследява любовните неволи на бонвивана Българан, обаче не е запазен на лента до наши дни. Според филмовите историци "Българан е галант" е загубен през 40-те години. Запазен до днес е само един кадър - пробната снимка за костюма на самия Гендов.

Датата 13 януари е професионален празник на филмовата общност у нас от 2005 г. насам, а през изминалата 2015-а беше честван вековният юбилей на българското кино, като в поредица предавания на БНТ под заглавие "Лачените обувки на българското кино" беше избран Топ 10, от който зрителите определиха "Време разделно" за своя любим БГ филм.

- Най-ранният български игрален филм, запазен в киноархивите, е отново на Гендов - "Любовта е лудост" от 1917 г., създаден по мотиви от разказа на Рьоне Лакроа "Палавата".

В началото на 90-те той дава името си на летния международен кинофестивал във Варна, който се организира ежегодно от Фестивалния и конгресен център (ФКЦ) с художествен директор проф. Александър Грозев.

Фотогалерия: "Любовта е лудост" - кинофестивалът на звездите

- Васил Гендов създава и първия български звуков филм - "Бунтът на робите", заснет през 1932 г. в Карлово. Това е и първият биографичен филм за Васил Левски, в чиято роля, разбира се, влиза самият режисьор. Опитът му да пренесе на екрана Апостола на свободата обаче се оценява като неуспешен.

Виж още: Актьорите, които бяха Васил Левски

Най-новият филм за Васил Левски е дело на актьора Максим Генчев, който е режисьор и сценарист, а в главната роля е Веселин Плачков. "Дяконь Левскiй" (2015), чиято премиера беше в зала 1 на НДК, предизвика противоречиви, главно негативни отзиви.

- Най-гледаният български филм на всички времена с 6 407 476 зрители е "Хитър Петър" (1960) на реж. Стефан Сърчаджиев, сочи статистиката за кинопоказа преди 1989 г. Сценарият е на Петър Незнакомов, музиката - на Филип Кутев, а главната роля изпълнява Рачко Ябанджиев.

Виж още: 20-те най-любими български кинокомедии (видео)

- Първият български цветен игрален филм, с който поетът Валери Петров дебютира като киносценарист,е детският "Точка първа" (1956).

Режисьор е Боян Дановски, ролята на малката Веска изпълнява Румяна Чокойска, а сред актьорите са Константин Кисимов, Ружа Делчева, Асен Кисимов, Лео Конфорти, Георги Калоянчев, Георги Георгиев-Гец, Иван Братанов, Рангел Вълчанов, Таня Масалитинова, Стоянка Мутафова, Емилия Радева, Никола Дадов.

Фотогалерия: Филмите на Валери Петров

- През 2014 г. ЮНЕСКО нареди София сред петте световни творчески града на киното, заедно с Брадфорд (Великобритания), Сидни (Австралия), Пусан (Южна Корея) и Голуей (Ирландия).

Българската столица отговаря на условията: да има на територията си важна инфраструктура, свързана с киното, напр. студии; традиции във филмопроизводството; опит като домакин на кинофестивали; филмово наследство под формата на архиви и филмотеки; професионално образование и квалификация чрез филмови училища; инициативи за споделяне на информация, свързана със световното кино; разпространение на родната филмова продукция.

През 2016 г. Денят на българското кино минава под наслова "София в киното и киното в София".

Сребърната възпоменателна монета с вграден медальон "100 години българско кино", която БНБ пусна ден за юбилея, е с номинал 10 лева и се продава по касите на централната банка за 66 лв.

- Допреди 1989 г. фестивална филмова столица на България е Варна, където се провежда не само националният фестивал на игралното кино "Златна роза", но и международни форуми на анимацията и червенокръстките филми - и двата възстановени през последните години.

Европейската столица на културата 2019 Пловдив също има фестивални филмови традиции. През есента градът под тепетата е домакин на фестивала на българското документално и анимационно кино "Златен ритон", а доскоро - и на организирания от БНТ международен телевизионен фестивал "Златната ракла".

Виж още: Когато край Белоградчик бродеха индианци

- Филмът "А бяхме млади" на тандема Бинка Желязкова (режисьор) и Христо Ганев (сценарист) печели "Златната роза" от първия фестивал на българския игрален филм във Варна, през 1961 г. плюс отличия за операторската работа на Васил Холиолчев и за женска роля - на Людмила Чешмеджиева.

Лауреат на "Златна роза" от 33-тия фестивал на българския игрален филм във Варна стана предизвикалият сензация "Каръци" на Ивайло Христов, а победителят от предишната година - "Съдилището" на Стефан Командарев, беше предложен и за "Оскар 2016", но не попадна във финалната селекция.

Асен Блатечки пристигна по средата на заключителната церемония във Варна през октомври 2014, за да приеме отличието си за най-добър актьор, а след това излезе отново на сцената в зала 1 на ФКЦ, за да получи за "Съдилището" и статуетката "Златна роза 2014". С телефон в ръка, той осигури и връзка с режисьора Стефан Командарев, който по това време вече бе на фестивала във Варшава

- Най-големият ни успех в Кан е "Златната палма" за късометражен филм, с която е удостоен "Женитба" (1985) на Слав Бакалов и Румен Петков. Авторите на 5-минутната анимация обаче не присъстват на фестивала, а впоследствие така и не виждат наградата си...

- През 1978 г. Георги Дюлгеров печели на Берлинале "Сребърната мечка" за режисура с "Авантаж". Негова е и заслугата за попълването на голяма част от базата данни за българското кино в световната филмова енциклопедия IMDB.

- "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" на Стефан Командарев, по романа на Илия Троянов, носи най-доброто ни класиране досега в надпреварата за чуждоезичния "Оскар", след като в началото на 2010 г. преминава първата фаза на подбор и се нарежда сред деветте заглавия, измежду които се определят петте номинирани филма.

- Черната комедия "Мисия Лондон" (2010), екранизация по едноименния сатиричен роман от Алек Попов, става най-популярният български филм през XXI век.

Виж още: Вносните звезди на българското кино (снимки)

С бюджет 1,5 млн. евро, копродукцията с Швеция, Унгария и Македония събира 142 833 зрители през първите си 10 дни на екран, при 130 770 за абсолютния касов хит "Аватар".

10 седмици по-късно броят на зрителите му в кината е нараснал до 343 130, а приходите са достигнали 2 461 833 лв., сочат данните, цитирани от "Скрийн дейли".