Зрителският номер 1 в българското кино логично предизвика многобройни дискусии "за" и "против". Подбрахме няколко коментара на интелектуалци, изказани в различни медии

Кампанията на БНТ "Лачените обувки на българското кино" излъчи своя победител - филма на Людмил Стайков от края на 80-те "Време разделно", екранизация по едноименния роман от Антон Дончев, издаден през 1964-та и класиран на второ място (след "Под игото") в друг подобен формат на БНТ - "Голямото четене".

Виж още: Авторът на "Време разделно": Имаме един проблем - с ценностите

Кинокритиците, чийто фаворит беше друг драматичен сюжет от робството - "Козият рог", обясняват избора на зрителите с копнежа по Големия Български Филм; с факта, че режисьорът му е още жив и има своите почитатели; с художествените качества на лентата, показана навремето по кината в две части заради своята продължителност - над 160 минути.

В коментарите по медиите обаче преобладават паралелите с днешната действителност и политическата обстановка...

"Време разделно" е най-харесваният филм, защото Ахмед Доган е най-мразеният политик. И обратно" -

така е озаглавен коментарът на Недялко Недялков в агенция "Пик". Според автора вотът за епоса на Людмил Стайков е протест срещу новите Караибрахимовци от ДПС - и носталгия по твърдата Живкова ръка през възродителния процес

Когато беше създаден, той беше един откровено пропаганден, макар и много добре направен филм, който трябваше да легитимира със средствата на изкуството една чудовищна политика, която наричаме "възродителен процес", обясни в сутрешния блок на Нова телевизия социалният антрополог Харалан Александров, според когото "голяма част от нашите сънародници, за жалост, се преживяват като насилени" и това обяснява избора на зрителите.

Като "мазохистичния избор"

тълкува резултатите и Митко Новков, психолог, литературен критик и медиен наблюдател. В коментара си във в. "Труд" той отбелязва: "Нам някак не ни се ще да забравим, че сме били жертви, нещо повече - непрестанно се фукаме, че сме жертви".

"Аз не бих казал, че това е филм за насилието и травмата. В него трябва да се отбележи и друг ракурс - съпротивата срещу насилието. Имаме индивидуалното противопоставяне, отстояване на личностното, защита на семейното и родовото. Аз мисля, че това е

импулс, който провокира много млади хора да гласуват по този начин",

е мнението на Милен Михов, преподавател и депутат от Патриотичния фронт, споделено през "Здравей, България" по Нова тв.

Професорът по психология Людмил Георгиев, известен в миналото и като активист на ДПС, в интервю пред в. "Дума" също е категоричен:  "За мен е вън от съмнение, че това е резултат, независимо от непредставителната извадка, от дълбоко вкоренен робски синдром. Българинът продължава

да се опива от представата, че и дедите му са били роби

Това е свързано не само с този комплекс, но и с идеята, че пребиваването на България под робство оневинява до голяма степен всички следващи стъпки, т.е. ами да, ние сме такива сега, защото сме били роби."

Ов(ул)ацията на майка България, бременна отново с "Време разделно" - така е озаглавено мнението на журналиста Иво Инджев в блога му Ivo.bg. Авторът констатира: "Ефектът от този реванш на носталгиците по доброто старо време на комунизма и неговите изкусителни плодове в изкуството на пропагандата за мнозина днес е

подобен на шока от изборната победа на преименуваната БКП през лятото на 1990-а

В България тогава беше постигната единствена по рода си реваншистка победа в лагера на победения от собствената му неадекватност европейски комунизъм. Страхотният актьор Йосиф Сърчаджиев плака пред телевизионните камери от болка и разочарование от изборния резултат. Днес има основание да направи същото по повод триумфа на филма, в който самият той изигра великолепно образа на турския злодей."

"Ако го свързваме с днешния ден, с живота днес, филмът е политическа проява и няма нищо страшно да го кажем", коментира лаконично самият актьор пред Topnovini.bg, а колегата му Васил Михайлов допълва: "Българинът толкова бяга от себе си последните 20-25 години, че не е склонен да се съгласи с едно нещо - че този филм мъничко

ни обединява в една посока: да бъдем българи

Това една част от народа не го засяга. Има някои, които тотално странят от генералните национални проблеми, проблемите на етносите. Не че искам да се делим, но трябва да знаем къде се намираме. Родопите осиротяват от българското."

За резултатите трябва да се каже твърдо, че българската памет не е заличена и тя настоява да бъде жива, каза пред сутрешния блок на БНТ психиатърът д-р Николай Михайлов, според когото: "У хората има потребност историята, историческата традиция да бъде реабилитирана. Това вътрешно очакване крие рискове - като вторичното производство на митове, фалшификати... но, от друга страна, в един свят, където

денационализацията е в пълен ход и тя има собствената си агресия...

това е посегателство, срещу което те интимно, по инстинкт се бранят и гласуват тъкмо емоционално, защото нещо се пробужда в тях."

В световната енциклопедия IMDB, където филмът фигурира с англоезичното си заглавие "Време на насилие" (Time of Parting), потребител от Сърбия коментира: "Като сърбин винаги съм се чудел защо страната ми никога не направи

филм за ислямизацията на Балканите през XIV-XX век

Тогава се натъкнах на този български епос. За всеки, който иска да проучи най-мрачните моменти от историята на българи, сърби, гърци, арменци и други немюсюлмански народи под турско управление - това е задължителен филм. Но най-доброто в него е решението, което предлага, разгърнато в последната четвърт..."