Денят на народните будители не е най-популярният национален празник. Няма и как да е. В тази борба за освобождение няма геройски загинали. Има само хора, които с труда си са се опитвали да освободят народа, но от робството, което е в главата, а това не е така явно.
Няма подвизи, няма епични битки, няма вдъхновяващи саможертви. Има работа, а якото бачкане никога не е било нещо, което печели безсмъртна слава.
А и го има и един друг момент. Будителите са част от миналото ни, възрожденското минало, когато (поне ние така вярваме) всичко е било по-чисто и по-вдъхновено. Хората са мислели много повече за общото благо, отколкото за себе си, всички са били ... прочети още
