След 1989 г. в Европа настана нов ред, войната беше немислима. Тази Европа сега потъва, констатира политологът в анализ за германската преса, обобщен от Българската редакция на "Дойче веле"

"Започва една нова история. Отмина времето на нежната сила. Силни занапред ще бъдат само онези общества, които могат да издържат на болка."

Под това заглавие авторитетният германски седмичник "Ди Цайт" публикува водеща статия за войната, която Русия започна в Украйна, от българския политолог и философ Иван Кръстев. Българската редакция ня "Дойче веле" цитира няколко пасажа от нея:

Идва краят на мирния ред

В началото Кръстев ни припомня за мирния ред, който се установи след края на Студената война. Той започна с Обединението на Германия и може да завърши с разпада на Украйна, пише Кръстев. Според него:

"Този нов ред отхвърляше употребата на сила като инструмент за решаване на конфликти и насърчаваше взаимната обвързаност между европейските държави. В олицетворение на тази Европа се превърна върховенството на човешките права."

В онзи свят след 1989 г. покълна и надеждата, че тогавашната посткомунистическа Русия също ще прегърне демокрацията и либерализма. Ако просто кажем, че не се стигна дотам, ние определено ще омаловажим случилото се, предупреждава авторът, а по-нататък подчертава:

"Подобно на Германия след Първата световна война, Русия се превърна в гневна ревизионистична сила, която има за цел да разруши целия европейски ред."

В този европейски ред мнозинството хора искаха мир, а войната беше немислима, припомня Иван Кръстев и продължава:

"Тази Европа обаче в момента потъва. Руският президент разрушава не само украински градове и военната и енергийна инфраструктура на страната (...), той изнасилва самите морални основи, върху които е стъпил европейският мирен ред. (...)

От епохата на "нежната сила" ние преминаваме в епохата на издръжливостта. Под нежна сила се разбира стратегията на Запада да използва като главно оръжие своята голяма привлекателност. А "издръжливост" - това е умението на либерално-демократичните общества да блокират всеки опит уязвимостта им да бъде използвана като оръжие срещу тях."

Иван Кръстев смята, че едно либерално-демократично общество е способно да се съпротивлява срещу агресия като Путиновата, която използва именно слабите му страни (народовластието и миролюбивостта) единствено с издръжливостта на отделните си индивиди и на гражданското си общество:

"И това общество трябва добре да си дава сметка колко е уязвимо. В епохата на издръжливостта се брои не толкова болката, която можеш да причиниш другиму, а болката, която сам можеш да изтърпиш."

Все повече страни искат да си "възвърнат контрола"

Иван Кръстев припомня, че ако доскоро идеите и ценностите на западните страни победоносно са се разпространявали чак до най-затънтените кътчета на земното кълбо, в момента все повече страни сякаш се опитват "да си възвърнат контрола" и да консумират собствената си култура, вместо да копират чужди.

"Началото на тази нова ера, което е маркирано от култа към собствената своеобразност, ще има драматични последствия за баланса на силите в света. Навлезли сме във фаза, в която бъдещето на международния политически ред вече се решава не от успехите и привлекателността на една политическа система, а от това доколко противникът на тази система умее успешно да манипулира нейната уязвимост."

Войната е точно обратното на пандемията

За финал на обширното си есе в седмичника "Ди Цайт" българският политолог и публицист разказва: "В деня, когато Путин нахлу в Украйна, аз се оказах на гарата във Виена. Опитах се да си представя вълната от бежанци, която ще тръгне насам от кризисния регион.

Войната е точно обратното на пандемията. Пандемията ни принуждава да останем на едно място. Войната ни принуждава да бягаме. Във времената на пандемия всички ние се тревожехме най-вече за медицинския риск, на който са подложени нашите престарели родители.

Във времената на война всичките ни тревоги са свързани с бъдещето на децата ни. А иронията се състои в това, че възрастните хора, които ние се опитвахме да спасим през пандемията (понякога, уви, безуспешно), всъщност са децата от последната голяма война."

Източник: Българската редакция на "Дойче веле"