Приемането на предлаганите с референдума в Турция конституционни промени и преминаването на страната от парламентарна към президентска република разбуниха духовете както в южната ни съседка, така и в цяла Европа. Редица експерти посочиха потенциалната опасност за демокрацията в Турция и ефектите, до които това би довело за ЕС и съседките ѝ.

Какво обаче е настроението в Турция и как експертите там реагират на ситуацията? За коментар по темата потърсихме младия турски политолог Енес Ердем Йеринде:

- След референдума се заговори за разделение на турското общество и поляризиране на мненията. Това само временно явление ли е, или устойчива тенденция? 

- Всъщност за разделението на турското общество се говореше много преди референдума. Дори по време на опита за преврат немалко хора се радваха, че армията на Мустафа Кемал Ататюрк е дошла "да ги спаси" от Ердоган (а впоследствие се оказа, че превратът е направен от последователите на Гюлен). Разбира се, няма да бъде честно да смятаме, че мисълта на една част от обществото е валидна за цялото общество. Тоест, хората, които харесват Ердоган, са много повече от онези, които го мразят. Близките резултати на референдума обаче само засилиха тезата, че турското общество е разделено. 

Общо взето, искам да кажа, че за разделянето на турското общество се говореше още много преди референдума. Този референдум ни показа само до каква степен е стигнало това разделение. 

А отговорът на въпроса дали това е устойчива тенденция всъщност зависи от това каква реч ще ползват политиците от правителството и опозицията. Единственото ясно нещо за турското общество е, че ако това разделяне не се отстрани в най-скоро време, ще причини много големи проблеми за Турция.

- Самите промени в конституцията също говорят за съсредоточаване на изключителна власт в ръцете на един човек, а мнозина западни експерти, включително и в България, говорят за заплаха за демокрацията в Турция и за авторитарно или полуавторитарно управление. Съгласен ли сте с тях?

- Аз, като гражданин и студент в Турция, който от време на време критикува политиката на правителството, не усещам голяма заплаха за авторитарно управление в Турция. Промените в конституцията бяха направени от експерти от Партията на справедливостта и развитието и Партията на националното движение, която всъщност е опозиционна партия. Представители на Републиканската народна партия също бяха поканени от правителството за изготвяне на проект за нова конституция, но за жалост те отхвърлиха тази покана. 

Съсредоточаването на изключителна власт в ръцете на един човек по принцип е израз, който е заявен в повечето случаи само от опозицията. Всъщност обаче тези промени в конституцията са близки до много други демократични държави. 

Наистина не мога да разбера как западните експерти постоянно говорят за заплаха на демокрацията, като тази промяна се предложи на гражданите чрез референдум. Великобритания напуска ЕС с 51,9% подкрепа и 71,8% гласували избиратели на референдум и е много демократична страна, а Турция преминава към президентска република с 51,4% подкрепа и  85,5% гласували избиратели и се говори за заплаха на демокрацията. Това според мен показва, че Европа има големи предразсъдъци относно демокрацията в Турция.

- Един от притеснителните моменти за Запада към демокрацията в Турция е отношението към журналистите. Как ще коментирате това? 

- Много добре разбирам тези притеснения на Запада. Темата за арестувани журналисти, което, разбира се, не звучи никак добре, наистина предизвиква големи проблеми в отношенията между Турция и Европа. Обаче трябва да се спомене, че много голяма част от арестуваните журналисти в Турция не са обвинени заради журналистическата си работа, а заради това, че са заплашвали националната сигурност на Турция. 

Тоест, няма нито един журналист, който да е критикувал Ердоган или правителството, и да е арестуван за това. Например зад последните преследвания на журналисти, които бяха арестувани след опита за преврат, лежи причината, че са последователи на Гюлен или имат близки връзки с движението му. 

В същото време има и журналисти, които се възползват от тази професия и сътрудничат с ПКК - общоприета терористическа организация. Накратко, искам да кажа, че в Турция може да видите всякакви вестници и телевизионни канали, които постоянно критикуват правителството. Не само журналисти, но и много политолози критикуват делата на правителството. Надявам се, че тези притеснения ще се отстранят в най-скоро време и отношенията между Турция и Европа ще се подобрят отново.

- Как оценявате новото удължаване на извънредното положение, което беше въведено миналата година заради опита за преврат? Нужна ли беше тази мярка или е само опит за успокояване на евентуални зараждащи се протести срещу властта?

- Миналата година, когато за пръв път беше обявено извънредно положение, представителите на правителството заявиха едно много важно нещо. Извънредното положение е обявено само за да се изчистят държавните институции от последователите на Гюлен (които 40 години проникваха във всички държавни институции) и няма да има никакво въздействие върху гражданите и цивилния живот. Честно казано, до ден-днешен става точно това. Както виждаме от протестите след референдума, няма никакви действия срещу протестите против властта, както нямаше и от деня, когато за пръв път беше обявено извънредно положение.

- Всяка промяна, особено ако е толкова дълбока, носи със себе си своите заплахи и проблеми. Какви според вас са проблемите, пред които ще се изправи Турция през следващите месеци, и какви ще са проблемите след въвеждането на президентската система?

- Всеки един народ си има своя т.нар. "политическа култура", по която хората са свикнали да живеят. Разбира се, че президентската система е нова и ще предизвиква много проблеми за турското общество. Все още не са отбелязани подробностите на тази система. Например не се знае колко заместници ще има президентът или колко и какви министерства ще има държавата. Затова, без да знаем всички подробности на президентската система, които ще бъдат напълно подготвени и ясни до предстоящите избори през 2019 г., ще бъде малко рано да говорим за проблемите, които ще причини тази система.

- Президентът Ердоган заговори за нови референдуми - за връщане на смъртното наказание и за преговорите за членство в ЕС. Неговата реторика по отношение на Европа отдавна е остра и силно критична. Смятате ли, че резултатите от референдума ще му дадат сигурност да обостри още тона към Европа? Смятате ли, че е заплашена сделката с ЕС за бежанците?

- За изявленията на Ердоган към Европа се говори много в Турция. Както споменах, всеки народ си има политическа култура и всъщност такава е културата на турския народ. На хората им е писнало да виждат лидери, които се "подмазват" на западните политици. Ердоган е политик, когото турското общество чакаше от много дълго време. Голяма част от населението го обожават и той, знаейки това, цели да "докосне" националните им чувства. 

Всъщност, ако гледаме неговите изказвания досега, ще видим, че се обострят в повечето случаи по време на изборни кампании, което е в природата на политиката. 

Въпросът за провеждане на нови референдуми и твърденията, че Турция се превръща в авторитарен режим, според мен си противоречат. Мисля, че няма да бъде много честно, ако говорим за авторитарен режим, където се провеждат референдуми относно много важни теми. Въпросът за смъртното наказание възникна веднага след опита за преврат. Турското общество не иска онези, които бомбардираха с вертолети и самолети цивилните, прегазиха невинни хора с танкове и убиxa стотици, да живеят с данъците на гражданите. Не се споменава много в западните медии, но наистина турският народ изживя много трудни моменти, което причини голяма травма върху всички. За съжаление, тази травма още не е минала. 

Особено след този опит за преврат правителството, заедно с цялото общество, очакваше от ЕС да съчувства, да споделя скръб с Турция. Но за жалост това стана много късно и не по начина, както се очакваше. Освен това някои от тези престъпници, които участваха в неуспешния опит, избягаха в европйески държави, откъдето не бяха екстрадирани обратно в Турция. 

От друга страна, турските политици многократно заявяват, че сделката с бежанците не се спазва от ЕС. Сумата, за която е направена сделката, още не е стигнала до Турция и все още Европа не е отворила вратите си за турските граждани. Всички тези развития причиняват голяма загуба в доверието на турците към Европа. 

Както споменах обаче, всички тези събития станаха в много кратко и динамично време и политиците често си сменят реториката, особено по време на изборни кампании. По този повод, ако наистина Ердоган се съгласи с правителството и опозицията, има много висока възможност да видим нови референдуми в Турция, които ще имат влияние върху отношенията между Турция и ЕС и сделката за бежанците.

- Според Вас как ще се развият отношенията между Турция и Запада сега - след референдума и след промените, които предстоят?

- Както знаем, 2017 г. е т.нар. "година на изборите". По време на изборните кампании, поради страха от загуба на гласове, лидерите често използват много остра реч. Например на изборите в Холандия видяхме как лидери като Герд Вилдерс се опитваха да се възползват от ислямофобията. По време на кампанията за референдума в Турция холандското правителство не допусна министъра на външните работи на Турция да влезе в Холандия, което беше голям политически скандал, остро критикуван и от правителството, и от опозицията в Турция.

Затова искам да кажа, че няма да е много правилно, ако взимаме предвид периодите преди изборите, за да разглеждаме точно до каква степен са стигнали отношенията между страните.

Аз смятам, че отношенията между Турция и България са много важни за Балканския полуостров и Източна Европа. По време на българските избори и референдума в Турция се появиха малки, краткотрайни проблеми. Смятам, че България и Турция ще продължат да бъдат близки съседи. Веднага след опита за преврат България екстрадира избягал заподозрян, което беше много важен сигнал за отношенията между тези две страни. Имайки предвид сътрудничеството на България като добър съсед относно опита за преврат, сигурен съм, че след завършилите избори вече ще виждаме по-спокойни изявления и от двете страни.

Искам още да добавя, че независимо от случилото се в миналото, турският и българският народ имат много общи неща и затова трябва да сме по-спокойни и по-мирни, за да живеем в по-добро бъдеще.