Изборите за президент и референдумът за промяна на избирателната система в страната са само на дни разстояние. Вчера излезе проучването на обществените настроения по темата на Изследователски център "Тренд", което показва интересни тенденции. Проучването е осъществено със собствено финансиране на изследователски център "Тренд". За да коментира данните от изследването, се обърнахме към политолога Анастас Стефанов, който е част от екипа на "Тренд":

- От изследването Ви се вижда, че като най-важното качество за един потенциален президент хората виждат способността да обединява хората и да е честен (39% и 38% от запитаните посочват тези качества). Според Вас има ли претендент на тези избори, който да притежава тази черта в себе си? 

- Лично аз не мога да се ангажирам с оценъчни моменти по отношение на качествата на един или друг претендент. Да, всички говорят за обединяващите функции на държавния глава, с които той разполага по конституция. Тези натрупвания в отговорите "да обединява" и "да е честен" са нормални. Реално, ако се замислите, това са едни от най-големите дефицити в политическата ни класа, говорим на ниво имидж и това, което ни демонстрира. Обществото търси такъв стожер именно в президентската институция, някой, който е над нивото на злободневната конфронтация. 

- Изключително нисък процент от запитаните са посочили, че дебатите досега са им повлияли върху решението за кого ще гласуват. На какво се дължи това според вас? 

- Този процент е нисък, да - особено при положение, че над 50% от анкетираните посочват, че са гледали дебатите. Обяснения могат да бъдат търсени в различни ракурси. Първо, политическа апатия в обществото. Второ, скъсената предизборна кампания и ниската степен на мобилизация. Трето и четвърто - недоверие в политическата класа и тнар. "четвърта власт".

- Според Вас ще мотивира ли задължителното гласуване хората да излязат и да гласуват? 

- Не бих искал да слагам в едно изречение думите "мотивира" и "задължително". Разбира се, това ново условие прави избирателната активност по-трудна за предвиждане. Към момента се отчитат по-високи стойности на декларативни нагласи, даващи знак за готовност за участие на предстоящите избори. Има момент на уплаха сред част от обществото, че произтичат санкции от неспазване на това ново задължение. Реално, отчитаме висока степен на осведоменост относно задължителното гласуване, както и за опцията "Не подкрепям никого".

- Каква ще е ролята на "Не подкрепям никого" на тези избори? Има ли "квадратчето" шанс да обърка сметките на партиите?

- Тази опция стана обществено популярна. Предстои да видим в какви размери ще се разгърне на предстоящите избори. Тази опция е следствие на новите правила, които въведоха задължителното гласуване. Фрустриращото е, че самите политици дадоха индикации, че се притесняват от нея. Само по себе си това издава съмнения в собствената им легитимност. Тази опция може да канализира протестен и наказателен вот. За едни това носи дивиденти, а за други конкуренция.

- Във всички социологически изследвания до момента настроенията показват, че президентският пост ще се реши след балотаж, като най-вероятните претенденти там ще са Цецка Цачева и ген. Румен Радев. Какви са техните шансове за победа? И има ли някой друг от кандидатите шансове да отиде на балотаж?

Към момента картината, която се регистрира в проучванията, както и в това на "Тренд", говори за най-вероятен балотаж между Цецка Цачева и ген. Румен Радев. Не бих се наемал с прогнози за изход от втория тур, без да имам пред себе си резултатите от първия. Трябва ни нещо солидно като фактологична основа, другото би било мнение, което към момента не е здравословно да се изнася публично. Трябва да видим разликата между първите двама, в чия полза ще бъде, да видим резултатите на останалите ключови играчи (в т.ч. на Пламен Орешарски) и все пак какъв е потенциала на опцията "Не подкрепям никого“.

- Първият тур на президентските избори обикновено ни дава карта на електоралните настроения в чисто партиен план. Какво могат да ни кажат в случая разликите между отделните кандидати? 

- Да, обикновено на първи тур ставаме свидетели на електоралните ядра на основните политически сили. Разбира се, нека не забравяме, че все пак това са и мажоритарни избори, много зависи дали даденият кандидат ще успее в рамките на късата кампания да мобилизира достатъчно от "сигурното", условно казано, за да се насочи към електоралните периферии. Факт е, че според изследването на "Тренд", и не само, дистанцията между първите двама в хода на предизборната кампания се скъси. 

- На какво според Вас се дължи тази силна подкрепа за въпросите на референдума? И има ли шанс този референдум да бъде успешен? 

- Въпросите на референдума касаят теми, които са обществено популярни. Теми, върху които са се упражнявали ред субекти през годините, за да стигнат и до теми на "ред колегията". Ако разгледаме трите въпроса един по един, ще видим, че има голяма доза емоция в разбирането по тях. Въпросът за мажоритарните избори - това е популярен въпрос, заиграващ се с надежди на обществото, че недъзите в Парламента се дължат предимно на избирателна ни система, което е дълбоко погрешно. Мажоритарната избирателна система е непозната за българската традиция в момента. Лично аз имам съмнения относно нейната ефективност, ако тя се въведе. Субсидията на политическите партии, която да бъде сведена до 1 лв. за един действителен глас - това само по себе си е покана към избирателя да накаже политическите партии. Кой не би се съгласил? Третият въпрос касае практически вече решен казус - този за задължителното гласува. Предстои да видим ефективността в демократичния процес по отношение на това ново правило. 

Референдумът има своите шансове, не бива да бъде подценяван. Все пак това са избори, а както ви казах, в тези въпроси има голяма доза мобилизираща емоция, а не толкова рационално осмисляне на съдържателните последствия.