Средно на всеки три години пиша за изсичането на гори около Миндя. Последния път писах следното: "От простотия теглим и от простотия се задушаваме. И продължаваме да се давим в простотия дори днес, когато сме част от големия свят".
И – да добавя – от алчност, съчетана със злоба.
Всичко това отново лъсна при наводненията през юни. Докато цялата страна гледаше с потрес как във Варна човешката алчност и чиновнически непукизъм произведоха кризата в Аспарухово, в Миндя дерето отнесе мост и част от път. Иде реч за дере, което никога не е имало такова ... прочети още


