"Ню Йорк таймс" припомня какви са научните доказателства за вредата от едното и другото

Научните доказателства не са в полза на захарта, напомня педиатърът Арън Каръл във в. "Ню Йорк таймс" по повод споровете през последните години дали изкуствените подсладители не са по-голямо зло от захарта.

Газираните безалкохолни напитки съдържат или едното, или другото и ако не искате да се лишите изцяло от тях, все се налага да изберете някой от двата варианта, отбелязва авторът и предлага разсъжденията си по въпроса 

какви са научните доказателства

Между консумацията на захар и здравословните проблеми е открита връзка, каквато не е проследена при изкуствените подсладители. От десетилетия насам те биват заклеймявани като "опасни химикали". Но всичко е "химическо" - и не всичко е вредно.

Един от най-старите изкуствени подсладители е захаринът. През 80-те години американският Конгрес задължава производителите да изписват върху всяко изделие, което го съдържа, следното предупреждение: "Употребата на този продукт може да бъде опасна за здравето ви. Този продукт съдържа захарин, за който е установено, че

причинява рак при лабораторни животни"

Какво обаче е основанието за това решение? Обзорна статия в "Анали на онкологията", публикувана през 2004-та, отбелязва, че са обнародвани над 50 проучвания за въздействието на захарина върху плъховете. 20 от тях са обхванали едно поколение, т.е. не са изучили ефекта върху потомството на тези плъхове.

В само едно от тези проучвания значителни количества захарин са довели до рак, и то при вид плъхове, които често се заразяват с паразит на пикочния мехур, правещ органа податлив на причиненото от захарина заболяване.

В проучвания, които обхващат две поколения, въпросният рак на пикочния мехур се среща по-често сред потомците и именно това кара повечето държави да вземат мерки. Подобна връзка обаче

никога не е била потвърдена при човека

Освен това се оказва, че някои плъхове просто са по-податливи за рака в пикочния мехур. Давайте им големи количества витамин С и също ще развият рак. 

Изследвания върху хора във Великобритания, Дания, САЩ и Канада не откриват връзка между консумацията на захарин и рака на пикочния мехур, ако се изключи тютюнопушенето (което води до появата му).

На базата на тези по-нови данни захаринът е премахнат от списъка с карциногени през 2000 г. Мнението за вредата от него обаче не се променя.

Други изкуствени подсладители не се представят по-добре. Аспартамът е въведен в употреба в САЩ горе-долу по същото време, когато захаринът е компрометиран. Първоначалните проучвания показват, че аспартамът не причинява рак при животните, затова е сметнат за по-безопасен от захарина. Но през 1996 г. в "Журнал по невропатология и експериментална неврология" са поместени резултати от проучване под заглавие

"По-високите нива на мозъчни тумори: Има ли връзка с аспартама?"

Повечето хора пренебрегват въпросителната и възприемат две твърдения от публикацията - че: 1) през периода 1975-92 г. туморите в мозъка зачестяват и 2) все повече хора са започнали да консумират аспартам.

Всъщност по-големият ръст е отчетен предимно при хората над 70-годишна възраст, които не са основните потребители на аспартам. А и аспартамът е одобрен за употреба през 1981-ва - няма как да го обвиняваме за случаите от 70-те години. Освен това по-задълбочените изследвания, проведени в САЩ, включително сред деца и близо половин милион възрастни не откриват такава връзка.

Някои биха посочили като основание за тревога по-късни изследвания с лабораторни плъхове и аспартам, но резултатите от тях са съмнителни. По-важното е, че - както видяхме в случая със захарина, -

между плъховете и хората има и големи разлики

През 1998 г. клинични изпитания на случаен принцип не са засекли невропсихологични, неврофизиологични или поведенчески ефекти, причинени от аспартама. Дори доза, десетократно по-голяма от нормалната консумация, няма ефект върху деца с дефицит на вниманието. Обзор по темата от 2007 г., публикуван в "Критични отзиви в токсикологията", установява, че аспартамът е проучен най-щателно и доказателствата сочат, че е безвреден.

Виж още: 15 хранителни навика за дълголетие

Вярно е, че хора с фенилкетонурия (PKU), рядко генетично увреждане, трябва да ограничат консумацията на аспартам, тъй като сред съставките му има фениланилин. При повечето хора обаче аспартамът не е основание за загриженост.

Истина е също, че някои от подсладителите в сладкия алкохол, например стевията, могат да имат слабителен ефект или да причинят на някого подут стомах, ако се консумират в по-големи количества. Но при нормална употреба от повечето хора всички одобрени подсладители са безвредни.

Ами захарта?
 
Трябва да уточним, че когато говорим за захарта в такъв контекст, се има предвид добавената захар, не съдържащите се природни захари или въглехидратите в плодовете например. В повечето случаи те не са проблем.

Проблемът е добавената захар

Центърът за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC) отчита, че децата поемат с храната средно между 282 калории (за момичетата) и 362 калории (за момчетата) добавена захар дневно. Това означава, че над 15% от всекидневния прием на калории идва от добавени захари. При възрастните положението е малко по-добре - но не особено много. 

Тази консумация не е равномерно разпределена. Например половината хора изобщо не консумират подсладени напитки, 1/4 си набавят около 200 калории на ден от напитки със захар, а 5% приемат с тях над 560 калории за денонощие, което прави близо пет кутийки от 330 мл.

Епидемиологични проучвания са установили, че дори след контрол върху останалите фактори приемът на добавени захари се свързва с появата на диабет тип 2, като с всяка следваща кутийка безалкохолно със захар рискът се повишава с 1,1%. 

Виж още: По-лошо от забрана за пушене

Миналата година в JAMA Internal Medicine е поместено изследване, което проследява обектите в продължение на средно над 14 години. Резултатите сочат, че хората в челните 20% на консумиращите добавена захар са застрашени двойно повече от сърдечносъдови заболявания с фатални последствия в сравнение с последните 1/5, поемащи най-малко захар.

Придружаващата редакционна статия акцентира, че рискът от преждевременна смърт започва, когато човек изпие

еквивалента на 500-600 мл газирана напитка в рамките на обичайното си меню

от 2000 калории дневно. Опасността скача четирикратно, ако делът на добавените захари съставлява 1/3 и повече от хранителния режим.

Не би трябвало да се изненадваме, че приемът на добавени захари се свързва тясно с телесното тегло. Систематичен преглед и мета-анализ на произволни клинични изпитания, поместени в Британския журнал по медицина (BMJ) през 2012 г., установява, че захарта увеличава както теглото, така и телесните мазнини.

Виж още: Пет начина да избягваме захарта и сладкото

Друг подобен анализ, публикувани в Американския журнал по клинично хранене през 2013 г., е установил, че безалкохолните със захар могат да са единствената причина за затлъстяването. За сравнение, според клинични проучвания на изкуствените или нискокалоричните подсладители, за които съобщава същото списание миналата година, те водят до

намалено телесно тегло и по-малък дял на мазнините в организма

Когато дискутирам тези факти с приятелите си, те искат да знаят дали говоря така, както действам. Да. Съпругата ми и аз сме намалили количеството газирани безалкохолни за децата до четири-пет пъти седмично. А когато им позволим да пийнат нещо, това е почти винаги без кофеин, защото искаме да се наспят - и почти винаги, без захар.

Съществува потенциална, а вероятно и истинска вреда от консумирането на добавени захари, а от изкуствените подсладители - вероятно почти никаква, заключава Арън Каръл, който преподава педиатрия в медицинския факултет на университета в щата Индиана и пише за здравеопазване в блога The Incidental Economist.

Източник: в. Ню Йорк таймс