Юбилейно видео от Европейската космическа агенция (ЕСА) за кръглата годишнина от извеждането на съоръжението в околоземна орбита на 24 април 1990 г. - и красивата снимка на "космически риф", пусната за рождения ден

Телескопът "Хъбъл" отбелязва 30 години от началото на мисията си, 24 април 1990 г. Съоръжението с диаметър на огледалото 2,4 м е изведено в околоземна орбита от совалката "Дискавъри" като съвместен проект на НАСА и Европейската космическа агенция (ЕСА).

Оттогава насам "Хъбъл" е видял раждането и смъртта на звезди и свръхмасивни черни дупки, повлиял върху масовата култура и изкуството, а многоцветните пейзажи, които е заснел, постоянно обновяват и развиват представите ни за Космоса, изтъкват от ЕСА по повод 30-годишнината му.

Негов "кръстник" е американският астроном Едуин Хъбъл (1889-1953), автор на идеята за разширяващата се Вселена, открил съществуването на други галактики и тяхното разбягване, което е в основата на теорията за Големия взрив.

Още в началото се оказва, че дефект в огледалото на телескопа води до замъгляване на изпращаните до Земята изображения. Оттогава насам "Хъбъл" е бил обект на пет сервизни мисии от астронавти, които го поддържат във форма и до днес, подобрен и усъвършенстван, за да изкара още десетилетие преди извеждането му от експлоатация.

За 30-те си години дотук телескопът е направил над 175 хил. обиколки около Земята, като е осъществил над 1,4 млн. наблюдения на близо 47 хил. космически обекта. Повечето са заснети, а резултатът е почти 164 терабайта данни, достъпни за учените. С информацията, събрана от "Хъбъл", астрономите са публикували 17 хил. научни труда, като повече от 1000 са излезли миналата година.

30-ият му рожден ден беше отбелязан със снимка, наречена "Космически риф", защото напомня подводния свят гигантска червена мъглявина (NGC 2014) и по-малкия й син съсед (NGC 2020). Тази област, където се раждат нови звезди, е част от Големия магеланов облак, на 163 хил. светлинни години оттук. 

Снимка: NASA / ESA / STScI

В центъра на голямата мъглявина са група ярки звезди, всяка от които е 10-20 пъти по-масивна в сравнение с нашето Слънце. Ултравиолетовата радиация, която излъчват, нагрява околния плътен газ, а бушуващите ветрове от заредени частици буквално издухват газа с по-малка плътност, като така оформят подобни на мехури структури вдясно, които напомнят корали.

В сините зони свети кислородът, нагрят до хиляди градуси от бликащата ултравиолетова светлина, а по-студеният червен газ говори за наличието на водород и азот. Относително изолираната синя мъглявина в долния ляв ъгъл пък е създадена от една-единствена огромна звезда, 200 хил. пъти по-ярка от нашето слънце. Тя изпуска синия газ чрез поредица изригвания, с които губи част от външната си обвивка.