Как да реагираме, ако началникът ни определено не може да бъде описан като добър лидер

Добрият шеф е онази средна точка между лидер и мениджър - човек, който ако грешиш, ще ти обясни и ще ти даде насоки как да поправиш нещата, който ще те мотивира да искаш да се развиваш под неговото ръководство. Не всички обаче са добри шефове. 

Понякога можем да попаднем на много по-неблагоприятен началник. И трябва или да сменим работата (което не винаги е възможно, а също така не винаги е и желателно), или да намерим начин нещата да сработят. 

От Inc.com представят три основни типа кофти шефове, с които можем да се сблъскаме, както и как да се справим с тях, така че работата да потръгне.

1. Микромениджърът

В случая не става въпрос за някой от най-ниско ниво. Тук имаме предвид онези началници, чиято жажда да контролират всеки аспект от работата и всеки детайл, често спъва самия работен процес. Вместо да зададат задачата просто и разбираемо, те биха предпочели да ви предоставят подробна схема как точно се извършва това, от което би трябвало да разбирате, щом ви плащат за него. А след като инструкциите са дадени, познайте кой ще ви виси на главата, за да види дали ги изпълнявате точно.

Основният проблем при този тип мениджъри е, че те не знаят колко пречещи могат да бъдат. Навярно те дори смятат, че помагат на работния процес с прецизността си. Тук има два начина за справяне. Единият е много внимателно, под формата на позитивна обратна връзка да вметнете, че ще е по-добре ако ви се дава повече свобода на действие. Всъщност може да се учудите колко добре може да бъде приета такава оценка.

Другият е да поискате в прав текст да се задават само ясните цели и да оставят конкретната работа на вас самите. Вие ще носите последствията, ако нещо се обърка, но пък поне работата ще става много по-бързо и лесно. 

Виж още: Как шефът да каже "Да"

2. Шефът, който никога го няма

На обратният полюс са тези мениджъри, които никога ги няма наоколо. Особено, когато ви трябва за нещо. Може да е от мързел, може да е от твърде много задължения, но този началник няма да ви обърне внимание. За някои това може да е шефът мечта, който няма да ги закача, но не трябва да забравяме, че той е там, за да ви напътства и малко или много да следи работния процес. Ако например изникнат въпроси отвъд вашата компетенци или още повече - отвъд вашите правомощия... 

Отново има два начина за справяне със ситуацията. Единият е под формата на обратна връзка, в която споменавате колко оценявате възможността да получавате от началника си насоки и колко добре отговаря на въпросите ви, с надеждата той сам да се сети, че е добре от време на време да бъде на разположение. Другият (по-добър при по-заети началници) е сами да спестите време, като направите въпросите си възможно най-конкретни и точни. Така няма да губите много от времето му, а той ще може бързо да ви отговори. 

3. Некомпетентният

Това може би е най-трудният случай - когато началникът ти въобще не разбира това, с което се занимавате вие (или по-зле - не разбира това, с което цялата фирма се занимава). Такива шефове могат да бъдат два типа - смели и безразсъдни, които действат, без да мислят за последствията, или напротив - плахи и избягващи каквито и да е действия от страх да не допуснат грешки. 

Какъвто и да е случаят, възможните действия тук са ограничени. От една страна, можете да насочвате решенията на шефа си, като отделяте допълнително време за подплътяване на вашата собствена работа така, че той да не може да откаже вашите предложения. 

Виж още: Пет признака, че шефът ви не иска да имате успех​

Другият вариант е да търсите лидерство някъде другаде - обръщате се за съвет към някой, който просто разбира нещата - началникът на началника, някой колега от друг отдел или просто друг, по-старши колега. Лошото е, че така можете да издразните собствения си шеф, а това не е добра идея. 

Източник: Inc.com