Откровенията на певицата в зимния брой на сп. i-D - за славата, порастването, родителството, Ейми Уайнхаус, новия й албум и песента, която я разплаква

От няколко дни насам всички говорят за Адел. Първо беше отвореното й писмо, което анонсира новия албум "25", а ден по-късно пристигна и видеоклипът към пилотния сингъл оттам - Hello, постигнал рекордна гледаемост.

Британското сп. "i-D" е записало откровенията на 27-годишната певица в първото й интервю от четири години насам. Оттам разбираме, че известно време мечтаела да стане сърдечен хирург, а когато записала Someone Like You, майка й възкликнала: "Ти наистина си хирург! Оправяш сърцата на хората!".

Научаваме също, че гледа хорър сериали като "Живите мъртви" и "Зловеща семейна история", но и "Майки тийнейджърки" по MTV, че има общо парче с Бруно Марс, а сълзите й потичат винаги, когато чуе баладата Jealous на Лабринт (вж. по-долу).

Още от мъдростта на една майка на тригодишен син (Анджело), която освен това е и свръхталантлив музикант - в тези 10 цитата.

За майчинството: "Дяволски е трудно. А мислех, че ще бъде лесно. "Всички го правят, колко трудно може да е? Ох... Нямах си никаква представа. Трудно е, но същевременно и невероятно. Това е най-голямото нещо, което съм правила някога. Той ме прави на глупача, но ме и кара да се чувствам млада, а освен това няма нищо по-отрезвяващо от дете, което ти се противопоставя и отказва да изпълни молбата ти. Моят собствен свят досега се въртеше около мен, но сега трябва да се върти около него."

За влиянието на Ейми Уайнхаус върху кариерата й: "Ако не бяха Ейми и албумът й Frank, 100% нямаше да хвана китарата, нямаше да съм написала Daydreamer или Hometown - а и Someone Like You също съм я съчинила на китарата. Обратно на това, което пишат, аз и Ейми всъщност не се познавахме отблизо, не бяхме приятели. Ходех в това Brit School, което посещаваше и тя за известно време. Но 1 млн. процента е вярно, че ако не бях чула Frank, всичко това нямаше да се случи. Обожавах я." 

За отношението й към славата: "Страхувам се от нея. Страхувам се, че ще ме съсипе, ще ме унищожи, а аз ще изгубя истинската си същност и ще се превърна в някои от хората, които обичам с цялото си музиканско сърце. Плаша се. Плаша се и за хората, които обичам, какво изпитват, когато усещат, че ме губят. Малко като в Stars In Their Eyes (британско тв шоу за звездни имитации - бел.ред.), когато влизаш в облаците дим и излизаш някой друг. Тревожа се, че гледат на мен така, сякаш влизам в пушека и никога няма да изляза оттам. Славата е и донякъде отровна. Имам достатъчно токсини в тялото си, нямам нужда и от това! (...) Не че се опитвам да бъда против системата, просто искам да имам истински живот, за да мога да пиша музика. Никой не иска да слуша песни на човек, който е загубил досега си с действителността. Затова, заради феновете си, живея скромен живот, далеч от светлината на прожекторите."

За записите на новия албум: "Направих някои песни, които не бяха боклук, бяха си хубави поппесни, но сякаш отбивах номера с тях, не ми се мислеше за това. И ги отхвърлиха. Мениджърът ми каза, че не са достатъчно добри. Това ме засегна малко, но си го знаех. Поканих да ги чуе и Рик Рубин, а той каза: "Не ти вярвам". Това е най-големият ми страх - хората да не ми повярват. Така че седнах да пиша нови."

За порастването: "След като станах родител и прехвърлих 25-те, вече просто нямам капацитет да се тревожа за онези толкова много неща, за които ми беше дори забавно да се притеснявам навремето. Да, сериозно, дяволски ми харесваше драматизмът във всички тези ситуации, но сега съм майка и нямам достатъчно място в главата си. Трябваше да разчистя доста неща оттам, което всъщност имаше терапевтичен ефект, защото мога да съм много злопаметна. Животът е доста по-лесен, когато не съхраняваш миналото в съзнанието си."

За предишния албум "21" и опасността да го повтори: "Много внимавах да не направя същия албум. Определено нямаше да пиша песни за разбити сърца, защото не съм с разбито сърце, а и вероятно нямаше да съм в състояние да сътворя нещо по-добро от онова, което съм направила, така че какъв е смисълът? Получава се малко клиширано, нали? Освен това, когато създадох "21", се чувствах по начин, по който не бих искала да се чувствам сега. Бях много тъжна и много самотна. Без значение, че съм майка или че имам приятел - не бих искала да се чувствам така отново."

За 4-годишната пауза между двата албума: "Станах майка, не можех да го претупвам. А и трябва да дадеш на хората възможност да почувстват липсата ти."

За какво се пее в Hello: "Песента е за нараняването на нечии чувства, но също и за опитите да не губиш връзката със самия себе си, което понякога може да е и сложничко. Пее се и за копнежа по другата ми самоличност. Когато съм далеч от дома, той наистина ми липсва. Чувството, което изпитвам, когато не съм в Англия, е... отчаяние. Не мога да дишам никъде другаде. Толкова съм привързана към целия си живот тук! (...) Така че в Hello се пее за желанието да съм си вкъщи и да се обърна към всеки, който някога съм наранила, вкл. мен самата, и да се извиня за това."

За актьорската си изява в клипа към Hello: "[Режисьорът Ксавие Долан] каза, че съм била доста добра. Трябваше да плача, такива работи. Чувствам се нелепо, след като години наред повтарях, че не бих станала актриса, защото всъщност го направих с удоволствие."

Защо съжалява, че е гледала документалния филм за Ейми Уайнхаус: "Имах чувството, че се натрапвам в нечий живот, стана ми неловко и това развали впечатлението ми от целия филм. Обичам да я гледам, но някак си ми се искаше да не съм го видяла... Всъщност, обичам Ейми. Винаги съм я обичала и ще я обичам завинаги. Знаете ли какво ме прави супертъжна? Че никога вече няма да чуя гласа й на живо."