66-ото издание на кинофестивала (11-21 февруари) представя "Жалейка" на Елица Петкова и "Сляпата Вайша" на Теодор Ушев, които са номинирани за "Кристална мечка" в секцията "Поколение"

Два филма на български режисьори са включени в програмата на Берлинале 2016 и се борят за "Кристална мечка" в конкурса Generation 14plus.

В същата програма е селектирана и копродукцията между Чехия, Словакия и България Ani ve snu на режисьора Петр Оукропец, чийто продуцент от наша страна е Борислав Чучков.

Виж още: 13 факта от историята на българското кино

"Жалейка" е пълнометражният дебют на българската режисьорка Елица Петкова, която учи в Германия. Освен Снежина Петрова, в него участват студенти от Нов български университет, а в главните роли са Анна Манолова и Михаил Стоянов.

Сюжетът: 17-годишната Лора живее със семейството си в планинско селце, където времето сякаш е спряло. Когато баща й умира, тийнейджърката се опълчва срещу нормите на траура, защото иска да продължи да живее младостта си...

За 23-годишната Анна Манолова, която изпълнява главната роля, това е първо професионално участие пред камера, разказва Българската редакция на "Дойче веле".

"Четири пъти съм кандидатствала в НАТФИЗ и все не ме приемаха. От две години уча в театрален колеж "Любен Гройс". Именно там, в колежа, видях и обявата за кастинг за "Жалейка", спомня си тя.

За ролята на Лора кандидатстват 40 актриси

Кастингът се провежда онлайн, тъй като по това време режисьорката е извън България. "Когато получих снимката на Анна, бях в Тайланд. Вече бях много отчаяна. Толкова много момичета кандидатстваха за главната роля, но нито едно от тях не отговаряше на моята представа за Лора", разказва Елица Петкова. Но още в мига, когато вижда снимката на Анна Манолова, вече знае: "Това е моята Лора".

"Анна е много прозрачна. Тя е много истинска и в нея няма никаква суета. Бързо разбира какво се иска от нея", казва 32-годишната режисьорка. И докато с филма "Жалейка" младата актриса прави своя дебют, Елица Петкова може да се похвали с много други проекти. Тя се занимава с режисура от 2008 г. и преди "Жалейка" е реализирала три документални, шест късометражни игрални филма и един уебсериал.

За нея "Берлинале" няма да е първият международен фестивал - миналата година филмът й "Липсващ" бе изпратен като германски претендент в конкурсната програма за още недипломирани режисьори в Кан.

Елица Петкова

е родена във Велико Търново. През 2008 г. завършва философия и японистика в Дюселдорф. Започва докторат по философия, а същевременно развива интерес към киното, който впоследствие я кара да зареже научната работа. Днес учи режисура в берлинската Академия за кино и телевизия (DFFB).

"Никога не съм била киноманка. За мен филмът е средство, с помощта на което можеш да изразиш нещо, което те вълнува. Обичам да работя с хора и открих, че за мен киното е най-удачният медиум да изразявам това, което ми е важно", казва Елица Петкова.

В интервю за "Дойче веле" Мариане Редпат от екипа на Берлинале казва: "Пътят, който изминава Лора, и несантименталният поглед, през който режисьорката представя обичаите и традициите, ни впечатлиха особено силно."

Експерименталният аниматор Теодор Ушев,

който от години живее и работи в Канада, е другото българско име на Берлинале 2016. Той се състезава за "Кристална мечка" в късометражната програма с 8-минутната анимация "Сляпата Вайша", по едноименния разказ на Георги Господинов от сборника "И други истории".

Музиката е на Котарашки, чийто видеоклип "Демони", заснет от Ушев, беше отличен и на двата международни фестивала за анимационно кино у нас.

"С Георги Господинов вече бяхме започнали работа по "Физика на тъгата". Един ден си седяхме с приятели, които са небезизвестни в българските културни среди, и си говорехме за един проект - "8:19", по негови разкази. Така дойде идеята да направим омнибус от кратки филми. Проектът се отложи малко, но аз започнах да търся финансиране за този филм", спомня си режисьорът в интервю за БНР и добавя:

"Препрочитайки наново разказите на Георги Господинов, попаднах на "Сляпата Вайша". Щом прочетох разказа и го видях. Точно тогава в Националния филмов борд в Канада получихме първите прототипи на очила - машина за виртуална реалност. Де факто, когато сложим тези очила, ние се чувстваме като сляпата Вайша. Така технологията подтикна започването на работа."

Резултатът е един от първите филми в света с добавена реалност. Използвана е технологията Oculus Rift, която позволява проектирането на образите да се осъществява не само върху екрана, но и навсякъде около зрителя с помощта на стереоскопични очила - а това прави възможно той да вижда и допълнителна компютърно симулирана среда около себе си, обяснява Би Ти Ви.

Зад проекта застава френската телевизия Arte. Копродуцент е и Националният филмов борд на Канада, с който Теодор Ушев работи от години.

"Сляпата Вайша има две очи - лявото вижда в миналото, дясното вижда в бъдещето. Във филма хората ще виждат през очите на Вайша... Текат два паралелни разказа. Всичко е монтирано така, че да се вижда както обективната, така и субективната гледна точка", споделя още режисьорът пред БНР.