Банките разчитат все повече на таксите за сметка на спада в кредитирането

Част от банките у нас промениха или планират да увеличат някои от основните си такси. Това е част от тенденцията през последните години кредитирането да е в спад, а доходите от такси и комисиони да заемат все по-голям дял в печалбата на трезорите у нас, показва проверка на в. "Сега".

Финансовите институции променят тарифите си по няколко пъти годишно, като най-често повишават цените на услугите. Очаква се през 2016 г. тенденцията да се запази и печалбата от такси да порасне още, защото някои банки вече промениха своите официални тарифни условия в посока нагоре.

Централна кооперативна банка например вдигна таксата за поддръжка на разплащателни сметки от 1 лев на 1.40 лева. Освен това банката вдигна таксата за теглене на пари от свой ПОС терминал от 1 лв. на 0,2% от сумата, но минимум 2 лв. Расте и сумата за обслужване на кредитна карта - от 25 на 40 лева. Банката вече е подготвила и нови увеличения за февруари 2016 г. Такива са например генерирането на нов ПИН код за някои от картите - таксата расте от 7 на 10 лв.

Виж още: Защо банките не кредитират?

Първа инвестиционна банка вече начислява 1 лев месечна такса за поддръжка на един от депозитните си продукти. При повечето депозити рядко има такава такса, защото тя изяжда и малкото доходност, която носят ниските лихви в момента. Там и закриването на сметка не става автоматично, а след месец "за размисъл". Банка "Пиреос" въвежда месечна такса от 50 стотинки за поддръжка на спестовна сметка. 

Банка ДСК променя таксата за теглене на пари от банкомата на друга банка от 1 лев на 1,10 лв. Тегленето от ПОС на ДСК поскъпва от минимум 1 на минимум 2 лв. Годишната такса за поддръжка на основната кредитна карта на банката расте от 40 на 45 лв., а тази за допълнителна карта - от 20 на 25 лв. 

Въпреки честите увеличения на таксите лихвите остават основният източник за печалба на банките. В последните години това се дължи най-вече на продължаващото спадане на лихвите по депозитите. Така по-бързо намаляващите лихви по влоговете изцяло компенсират загубите на трезорите от намалената цена на заемите. В сравнение с 6 години назад банките печелят двойно повече от бързия спад на лихвите по депозитите. 

Виж още: Ипотечните кредити да се връщат предсрочно без такса след 1 година

От 2009 г. насам лихвеният спред - разликата между лихвите по кредитите и по депозитите - се е увеличил от 5,76% до 9,63%, показват данни на финансовия анализатор на "Моите пари" Десислава Николова. 

В средата на 2009 г. например лихвата по потребителските кредити е била средно 13,96%. Тогава обаче лихвените нива по депозитите са се движели средно около 8,20%. 6 години по-късно лихвите по заемите за потребление са паднали средно до едва 10.87%, докато тези по депозитите са се сринали до средно 1.2%. 

За 11-те месеца на 2015 г. трезорите у нас отчитат печалба от общо 931 млн. лв. В края на ноември само приходите от такси и комисиони надхвърлят 933 млн. лв., като в сравнение с година по-рано са нараснали с над 9%. Приходите от лихви достигат 3,348 млрд. лв., но за година те са намалели с над 270,3 млн. лв. 

Виж още: Лихвите по ипотечните кредити могат да паднат до 4%

Причината за това са по-ниските лихвени нива по заемите. В същото време заради рекордното намаление на лихвите по депозитите разходите за изплащане на лихви също намаляват. Докато в края на ноември 2014 г. тези разходи са били 1,263 млрд. лв., година по-късно те вече са се свили до 823,5 млн. лв.

Източник: в. "Сега"