Кой е новият Димитър Общи?, пита се във в. "Дума" известната журналистка и публицистка, един от най-големите познавачи на делото на Апостола, по повод филма на Максим Генчев
Ще ви разкажа един филм. Вие ще решите дали да го гледате. Но внимавайте! Щото, ако не ви хареса това нещо, дето гръмко се титулува филм и даже епос, или - не дай, Боже, застанете срещу това нещо, което е нищо, то ще бъдете прокълнати во веки веков. Тъй повели Максим Генчев - режисьор и сценарист на "Дякон Левски".
Какво ще видите в този филм?
Да започнем от героите.
Измислени герои:
Барон Бонър - англичанин, масон, циник и перверзник, иска да купи малкия Левски от вуйчо му (за собствена "консумация"), търгува със свети мощи (в частност - с мощите на св. Игнатий Старозагорски, които през целия филм се разнасят насам-натам, макар никога да не са напускали Иверския скит в Света гора Атон), кръжи коварно около Левски цели 20 години и го дебне, подтиква (злоумишлено и политически подмолно, очевидно) Димитър Общи да нападне турската хазна в Арабаконак; вулгаризиран коктейл между Индиана Джоунс и лорд Кързън (ако Максим Генчев знай кой е лорд Кързън и с какво е известен), символ на Европата - коварна, гадна и граблива, а всъщност баронът е абсолютно копие на Сатаната от "Страстите Христови" на Мел Гибсън.
Мухарем бей - злодей, кръвник, убиец, корумпиран, властолюбец, циник и перверзник, събирателен образ на турския поробител, има дъщеря Лейля, която се представя като г-ца Татарска(?), облича се като виенска кокона(?), която уж се кани да ходи в Париж, обаче ухажва Левски натрапчиво, като на пиацата, и му поднася (на един монах!) за целувка своята ръчица; по-късно я виждаме доста бременна (което би трябвало да ни изпълни с нечисти съмнения), накрая Мухарем бей я продава срещу няколко кесии жълтици на един дебел чалмалия, който ще скове бесилото.
Азар бей - жена му е изнасилена и убита заедно с други българки(?) в една черква (свидетел на злодеянието е малкият Левски, скрит в олтара, обаче след 2-3 епизода убитата жена оживява), бебето-син на бея оцелява сред труповете, нарича го Али Аслан, но всъщност е Боян(?), който по-късно се изявява като гад, понеже е турският антипод на Левски.
Реални лица:
Димитър Общи - екзалтиран, идиот, кретен, смахнат, безумен, крещи на македонски диалект, пътьом убива една българка(!), за да се измъкне с нейните дрехи (той наистина бяга в женски дрехи, но кадънски); турците го обесват сред някаква гора на един клон, понеже Общи е копие на Юда от "Страстите Христови" на Мел Гибсън.
Архимандрит хаджи Василий, вуйчо на Левски - алчен, продажен, корумпиран, доносник, гнусна твар, вероломен, сервилен, двуличен нечестивец и безсрамник, който предава бащата на Левски на турците (никога нищо такова не се е случвало) и те го посичат с ятаган пред очите на малкия Васил (бащата на Левски се поболява и умира в леглото си, друг баща е посечен пред очите на своя невръстен син - бащата на св. Игнатий); този мерзък тип е готов да продаде за кесия жълтици малкия Левски, своя племенник, на барона-масон, гадния перверзник(!); поверяват му да пази мощите на св. Игнатий, той приема, но поставя условие - да бъде възнаграден с архимандритско достойнство (само тая лъжа не беше изричана досега); вуйчото-мръсник наклепва Левски пред турците с подлото намерение да го прати на бесилото или поне - в Диарбекир. И това е пълна, знойна лъжа.
Игуменката на Сопотския метох Христина, леля на Левски - подло, зло, зловещо, проклето женище; предателка, лъжкиня, доносница и кръвожадна убийца, хладнокръвно обезглавила дъщеря си (монасите и монахините не се женят и нямат деца, но това е незначителна подробност). И това е пълна лъжа - игумения Христина помага на Левски през целия си живот, крие го в специално скривалище в метоха, турците я посичат през 1877 г.
Монахинята Евгения (Анна Бояджиева) - устремена сладострастно към ложето на Левски, след залавянето му изпива шишенце с отрова и се самоубива съкрушена - о, бедна Жулиета! Нищо такова не се е случвало. Евгения е учителка в Калофер, Карлово и Пловдив, близка приятелка на лейди Странгфорд, умира през 1913 г. на 63 години.
И изобщо:
Раковски е безпомощен истерик; Панайот Хитов, Ильо войвода, хаджи Иванчо - жалки карикатури; Христо Иванов-Големия, дясната ръка на Левски - нервозен, неуравновесен психар; всички революционери - превъзбудени екшън герои, пребиваващи в състояние на непрекъснат афект, побойници и таекуондисти, каубои, които се стрелят в някакъв saloon нейде в Дивия Запад; Евлоги и Христо Георгиеви - подли, гадни, долни търгаши-русофили, страхливци, сатани и юди; българските духовници - презряна върволица, отблъскваща галерия, отвратна дяволиада от низки, пълзящи, безчестни, похотливи, мерзки твари, предатели и кръвожадници.
А Каравелов, както повеляват всички измишльотини, е мръсен предател, предал (продал) архивите на БРЦК. Каравелов нищо на никого не е предавал, нито продавал. Отдавна е доказано, че архивите (и не на БРЦК, а на комитетите в Орхание, Тетевен и Голям Извор) попадат в турски ръце при обиските след Арабаконашкото приключение. Клеветите срещу Любен Каравелов, които трябва да го изкарат предател на Апостола, се развихрят след 1885 г., под мъдрото ръководство на вездесъщия хаджи Иванчо (вече депутатин). Целта, разбира се, не е покойният Любен, а брат му - Петко Каравелов, ярък противник на Стамболовия режим.
А Левски?
Какво да ви кажа, приятели?
Левски е някакво екзалтирано, мистично момче, от дете общува със своя светец покровител, новомъченика св. Игнатий (обесен в Цариград на 8 октомври 1814 г.), обладан е от мисълта, че е Месия (недопустимо за духовник) и демонстрира своето месианство (още по-недопустимо), той е самовлюбен, егоцентричен, помпозен, завладян от неистова показност и театралност (нищо общо с действителността) и в същото време е невъздържан, неразсъдителен, каратист сущи, стреля като Антонио Бандерас в "Десперадо" и псува като най-вулгарен, долен тип.
Виж още: Актьорите, които бяха Васил Левски
Левски е нещо средно между Иисус (пак виж "Страстите Христови" на Мел Гибсън) и шотландския герой Уйлям Уолъс ("Смело сърце", също на Мел Гибсън). Изглежда Максим Генчев ще да е завладян от Мел Гибсън - какво да се прави при тия съдбовно еднакви и оскароподобни инициали М.Г.!
На всичкото отгоре Левски, този малодушен страхливец, сам се предава в ръцете на турците (тутакси да се пренапишат учебниците!), отказва да бъде спасен (такъв опит не е правен), застрелва заптието с едно цветисто "Да ти... майката!" (публиката избухва в диви, възторжени аплаузи, а "творецът" ни осветлява: "В псувнята има оплодителен, а не унищожителен заряд"), накрая го обесват в споменатата вече гора, което е пълна глупост - това е екзекуцията на най-страховития враг на Империята и тя трябва да послужи за сплашване и назидание на раята, както е и станало.
Целият филм е една безумна, отблъскваща, отровна каша от изопачена история, истини, полуистини, фантасмагории и фалшификации
Един безкраен набор от всевъзможни напластени през времето измислици, лъжи и откровени клевети, натворени от псевдоисторици, пишман мемоаристи и още по-пишман писатели, от писачи на сензации в жълтата преса, търсещи евтина известност, лесна слава и още по-лесни пари, които току ровят и рият в живота на Левски, разнищват го и го олигавят, за да смъкнат Апостола до себе си - долу, в произведената от тях обществена кал и мръсотия, и да го овъргалят в калта, че да не остане и помен ни от Дякон, ни от Апостол, за да не остане нищо чисто и свято в душата на човека, за да изнасилят и омърсят и тази неприкосновена, тази свещена територия в народното съзнание.
Едно бездарно кръвосмешение между историческа неграмотност, истерична амбиция и духовна безпросветност, бездънна като Марианската бездна.
Една фалшива, фалцетна патетика, присъща на кръчмарските патриотари, площадните националисти, футболните агитки, неонацистчета и скинари - те ще оценят по достойнство тази "творба" и сигурно ще си татуират образа на Апостола и на другия бицепс или на някое по-интимно място. Един безплоден, безнадежден и безсмислен напън Левски да бъде - едновременно! - иконописан и вклещен в менгемето на някакъв елементарен, едноизмерен комикс.
Една невъзможна, токсична амалгама между холивудския екшън и заявката за баладичност.
Едно бездарно подражание на безспорни шедьоври
като "Страстите Христови" и "Смело сърце" на Мел Гибсън, "Мера според мера" на Георги Дюлгеров и "Време разделно" на Людмил Стайков.
Една жалка, безпросветна, срамотна пародия на историята, на времето, на Апостола, на българския народ и неговото стремление към свободата.
Една гавра, която извращава историята и отвращава просветения българин.
И всичко това - в продължение на 3 часа и 40 минути!
Виж още: Потомка на Левски за филма на Максим Генчев: Потресаващо е!
И ако някой търси съвременното превъплъщение на Димитър Общи, ще го намери. В лицето на Максим Генчев. Който казва: "Филмът е дълъг за хора, които не могат да се концентрират. Които бързат да се дрогират, пушат или ходят до тоалетната..."
Толкоз.
Жалко за великолепната камера, за чудесната музика, за труда и усилието на актьорите. Но това вече няма значение.
Автор: Велислава Дърева, в. "Дума"
2 Коментара
Велислава Дърлева, надървена. Каква си ти, че ще говориш хули клевети за филма ма дърта турска и американска соросоидна курва?Филма разказва истината за Левски, и колко милиони Сорос ти плати за да унищожиш филма и да заличиш Левски? А? Отговаряй! На теб говоря! Гузна соросоидна дърта и грозна пачавра!
Из тефтерчетата на Джеймс Блонд и Василчо Кунчев
Ако в Google зададете търсене на „вицове за блондинки”, ще излязат 132 000 резултата. Ясно е, че съвсем друго ще бъде, ако опитате да публикувате вицове за цигани, негри и всякакви други защитени от „политическата коректност” човешки същества. Защо това е така? Ето само няколко цитата.
„На 12 януари 1952 г. в реч пред еврейско сборище в Будапеща равинът Рабинович тръби: „Ние ясно ще разкрием нашата идентичност с расите на Азия и Африка. С увереност мога да заявя, че сега се ражда последното поколение от бели деца. В интерес на мира и за премахването на междурасовите търкания нашата контролна комисия ще забрани на белите да се бракосъчетават с бели. Белите жени трябва да съжителстват с представители на тъмните раси, белите мъже – с черни жени. Така бялата раса ще изчезне, защото смесването на тъмно с бяло означава края на белия човек и нашият най-голям враг ще остане само спомен. Ще навлезем в хилядолетна ера на мир и охолство – Pax Judaica – и расата ни ще управлява света безпрекословно. Нашият превъзхождащ интелект ще ни позволи да запазим господството си над света на тъмните хора.” (цитат от книгата на Георги Ифандиев „СВЕТОВНОТО ПРАВИТЕЛСТВО: каква е цената на човечеството”, том 2, стр. 37, бележка 88, Издателска къща „Юнион-21”, 2005 г.; цитирано от: Thomas L. Fielder – „Candle Of Light”, M.E.A. Books, East Caulfield. Victoria, Australia, 2003 г. стр. 39.)
Става ли сега ясно, защо науката, наред с поръчковата Дарвинова теория, в която самият й създател изобщо не е вярвал, развива тезата, че човечеството води началото си от африканския континент?
По нататък: „Ние евреите замърсихме кръвта на всички европейски раси. Като цяло всичко се „поюдейчва”. Нашите идеи заживяват във всичко. Нашият дух управлява света. Ние сме господарите” (доктор Курт Мюнцер, „Пътят към Цион”).
Или: „Бялата раса по своята нравствена същност е диаметрално противоположна на еврейството. В това се състои и една от причините за наистина зоологическата ненавист на евреите към белите хора. Методите за унищожение на бялата раса е изложил в своето изказване перед ционистите в Ню Йорк президентът на A.D.L. (Антиклеветническата лига) на САЩ – Аби (Абрахам) Фоксман, който в частност заявява: „ . . . Бялата раса угасва через геносмешение . . . Ние сме длъжни да използваме нашата власт за ОБЕЗКУРАЖАВАНЕ НА БЕЛИТЕ МЪЖЕ И ЖЕНИ, на тези, които се канят да съхранят своята расова чистота. В новото общество (при „новия световен ред”! – Б.И.) те ще бъдат подхвърлени на остракизъм . . . Ние искаме всеки бял баща да чувства неудобство от бели деца и да създава смесено потомство” (The National Observer, 25.08.1998, Ню Йорк) (из студията „К вопросу о межрассовых браках” на Б. И. Протасов – професор, доктор на биологическите науки, член-корреспондент на МСА; https://www.facebook.com/stuffwhitepeoplelike/posts/10151879963803775).
Мнозина вече чувстват това неудобство. Мнозина са готови да пригласят. Нима само тези цитати не дават обяснение защо определени страни буквално са залети от пришълци и „бегълци” от точно определени части на света? Или защо от личните документи изчезна графата за народност или етническа принадлежност? У нас по-лесно може да се получи българско гражданство като африканец, отколкото като етнически българин от Македония, Северна Добруджа, Бесарабия, Украйна, Молдова, Банат и пр.
А някой да е чувал Израел да е приел някакви бежанци? Даже можете да откриете информации, че при посещение там, на границата ще ви накарат да подпишете декларация, че няма да имате сексуални контакти с местни туземци. Откриват се и сведения, че от самото създаване на държавата Израел в нея се прилагат принципите на науката евгеника, развити от довоенните германски учени.
Става ли сега ясно кой прокарва вицовете за блондинки, без това да е порицаемо или наказуемо? Ясно ли е кой насажда модата на дебелите бърни и удебеляването им със силиконови инжекции? Има ли съмнение кой прокарва накъдрените и гелосани модели за подражание? А едва ли вече са останали живи, които могат да си спомнят, за да ни разкажат, че преди 1920 г. на никого и през ум не му е минавало да остави нивата си, за да се пържи гол по плажовете, докарвайки си африкански тен и залагайки кълновете на всевъзможни туморни образувания. Също така още преди 40 години бяха отменени предбрачните генетични и всякакви други клинични изследвания и консултации с оглед биологическата съвместимост на младоженците и отражението й върху потомството.
На размисъл може да ни наведат и фактите за съотношението на жените и мъжете, свързали живота си с иноземци. Май библейското любопитство на жените е далеч-далеч по-голямо от това на мъжете и този въпрос би могъл да бъде обособен от църквата като „второроден грях”.
Тези дни Калин Терзийски публикува поредния си пасквил, този път за Левски. Но уцели и една „малка” истина: „Здравей бе, Левски, драго ми е! – усмихвам се аз и ми става много драго. Какво русо момче със светли и небългарски черти! Много черни станаха българите нещо напоследък.”
Да, поогледайте се по улиците и ще видите колко е потъмняло народонаселението. Пълно е с индийско-латиноамерикано-арабски физиономии. Ако се загледате по преминаващи семейства, често ще има да се чудите на кого ли са се метнали децата? Осиновени ли са или за целта е ползвана онази мургава част от българското гражданство, която при такива обстоятелства всякак може да пренебрегне въпросите за бащинството, но иначе е особено активна по отношение на „технологията”. А след като статистиката ни е отброила 350 000 семейства с репродуктивни проблеми, може би пред очите ни дефилират инвитровчета? По някое време даже се чу, че ще внасяме семенен материал от Дания! Защо точно от Дания ли? Ами точно защото там наистина „има нещо гнило”. Нещо особено гнило, нещо извънредно гнило. Разходете се и по улиците на Дания, огледайте се и из магазините, и много бързо ще разберете какво е то. Или ще се досетите и без да го правите . . .
А ето какво пише в автобиографията си Григор Пърличев (стр. 228 – 231). Като студент по медицина в Атина, през 1859/1860 г. той написва една поема на гръцки език, с която спечелва литературен конкурс. Председателят на комисията Рангавис води с него следния разговор пред многобройна публика: „От каква сте възраст?” „30-годишен.” „От каква сте народност?” „Българин.” „Не е можно българин да има черни коси и черни очи.” На това не отговорих, но приковах очите си в неговите. Он наведе своите.”
Със сигурност днес Левски и по тези въпроси би възкликнал и отметнал в тефтерчето си: „Народе????” „Quo vadis?” – би додал Сенкевич.
Преди десетина години един германски адвокат с „консервативни” виждания биде провокиран, като за интервю му беше изпратена чернокожа репортерка. Адвокатът отказа интервюто. „Защо?” – попита репортерката – „Аз съм германка. Журналистка съм. Ето, говоря съвсем правилно немски.” „Да, но аз не искам германският народ да заприлича на вас.” – отвърна адвокатът. И след три месеца, на 45-годишна възраст, получи инфаркт. Твърде много станаха подобните случаи.
Ако пък отново се обърнете към мрежовите търсачки и зададете думата „телегония”, може да ви настръхнат косите от прочетеното. Авторите констатират, че всичко това десетилетия наред е било потулвано. Оказва се, че на кучетата, котките и другите домашни животни и любимци, както и на сортовете растения, се обръща много повече внимание, отколкото на човека, за когото се казва, че звучи гордо и трябва да се пише с главно „Ч”. Но нищо, четете! Що е прочетено, все е от полза. За да не я караме по Shake-спирт – както си мислим, че може и да ни хареса. За което да съжаляваме, когато вече ще е късно.
прочел и подбрал Ради Панайотов
гр. Шюмянъ, 26 февруарий 2015 г. по юдео-християнското летоброене, 7520 г. от последната корекция на Българския календар.