Нямаме нужда от герои, друго ни трябва

Наскоро чествахме 144 години от смъртта на Васил Левски - най-големият национален герой, който България е имала. Имаше венци на паметника му, имаше почит, имаше държавни мъже, скланящи глава пред това, което Левски е направил за България... Имаше и много поводи за национална гордост и патриотизъм от факта, че някога е имало такъв българин.

Какъв би бил Левски днес?

Някога е имало, днес май няма. Всяка година чета коментари, които питат реторично или не толкова реторично, какво щеше да е, ако Левски беше жив? Ако Ботев беше жив? Въпроси без отговор. И какво щеше да е, ако тези две светли имена в историята ни днес бяха граждани на Република България? Щяха ли да са същите герои?

Едва ли. Много просто. Всяко време има своите герои. Ако бяха живи днес, най-вероятно нямаше да са герои. Щяха да са хора с позиция, може би известни, може би харесвани, а може би и дори недолюбвани. Можеше да са националисти. А защо не и либерали, социалисти или демократи. Писмата на Левски ясно говорят, че той е искал равноправие и свобода за хората, които ще живеят в свободна България. Нямам идея какви биха били тогава. Едва ли обаче биха били герои. Просто защото сега не е време за герои.

Няма нужда от герои

Има такива времена, когато героите не са нужни. Има такива времена, когато героите ще помогнат за нещо, което просто ще потъне в ръцете на обществото, защото то няма да може да се справи. И сега е именно такова време.

Защото героят е извинение, подобно на всесилната държава от времето на комунизма. Героят ще поеме отговорност вместо теб, ще се справя с трудните неща, оставяйки на теб конкретни задачи и определяйки ролята ти в историята. И обикновеният човек ще се почувства сигурен и пазен, докато не дойде моментът, в който не получи свободата в ръцете си и няма да знае какво да прави с нея. В момента нямаме нужда от герои. Имаме нужда от свободни хора. 

Свободата значи отговорност 

Хора, които да си седнат на задниците и да започнат да работят, търсейки своето собствено щастие в рамките на закона. Да се борят за него. Да се борят да имат по-добър живот и да са по-щастливи. Да се стремят към това децата им да живеят и да растат в по-добра среда. Да се борят за по-добро образование, което да даде повече способности на децата им, включително способността децата сами да търсят познание и да имат методологията как да го постигнат.

Имаме нужда от хора, които да искат да променят средата, в която живеят, към по-добро, за да се чувстват те самите по-добре. Защото само така, чрез осъзнаване на собствения интерес, хората ще разберат, че подпомагайки цялостното развитие на обществото, се грижат за себе си.

А това осъзнаване става, когато един по един започнем да поемаме отговорност. И затова не ни трябват герои, но пък ни трябват примерите им, следата в живота, която са оставили. Така че е добре да ги помним. И когато си ги спомняме, не просто като икони в историята и лица от портрети, нека се сещаме, че те са станали такива, когато са решили, че сами трябва да направят нещо.

Така че какво пречи на нас да повторим, макар и с нещо малко? Защо не отбелязваме такива дати с нещо полезно - чистене на градинката край блока, помощ на някой в нужда, нещо малко добро, което за друг ще има значение... или за нас самите. Може би даже най-вече за нас самите. Защото може да нямаме нужда от герои, но винаги ще има нужда от добри и отговорни хора.