Дългогодишният директор на Националния исторически музей, автор на книги и тв водещ почина внезапно на 72-годишна възраст (видео)

Божидар Димитров, дългогодишен директор на Националния исторически музей (НИМ), тв водещ и автор на десетки книги, посветени на българската история, почина на 72-годишна възраст в неделя.

Внезапната кончина на историка съвпаднала с рождения ден на дъщеря му Мария, която трябвало да вземе родителите си, за да празнуват заедно. 

Поклонението пред тленните му останки е в музея тази сряда, 4 юли, от 10 до 16 ч. Ден по-късно в черква близките му ще се простят с него в тесен семеен кръг. Те са отказали предложението от Министерството на културата да бъде погребан в Алеята на творците в Централните софийски гробища - неговата воля е да бъде кремиран, а прахът му да бъде разпръснат над Созополския залив, информира в. "24 часа".

"Изказвам съболезнования на близките и семейството на Божидар Димитров. Почивай в мир, приятелю! Поклон", написа във "Фейсбук" премиерът Бойко Борисов в неделя вечерта. 

Виж още: Божидар Димитров уточни кое е бутафория

В първия му кабинет (2009-2013) Димитров, бивш член и активист на БСП, бе за кратко министър без портфейл и отговаряше за българите в чужбина, след като беше избран за депутат от ГЕРБ.

Роден на 3 декември 1945 г. в Созопол, той е завършил история и археология в СУ "Климент Охридски".

Виж още: Божидар Димитров: Долу ръцете от Благо Джизъса

За директор на НИМ е назначен през 1994-та, но четири години по-късно договорът му е прекратен от тогавашната синя министърка на културата Емма Москова, след като историкът влиза в конфликт с тогавашния президент Петър Стоянов, който връща черновата на "История славянобългарска" в Зографския манастир.

Три години по-късно след конкурс Димитров отново застава начело на НИМ и заема поста в продължение на близо 20 години. Излезе в пенсия едва миналия септември, а на мястото му, след конкурс, застана археоложката доц. Бони Петрунова.

Виж още: Божидар Димитров: Докато има ракия, България е непобедима

През март той учреди Български надпартиен съюз "Кан Кубрат" като неправителствена организация, чиято декларирана цел е България да стане президентска република. Формацията обаче получи отказ да бъде регистрирана.

Като член на БСП е бил кандидат-депутат на два пъти, през 1997 и 2001 г., както и общински съветник в Столичния общински съвет. Подкрепя Бойко Борисов още от кандидатирането му за кмет на София през 2005 г.

Виж още: Шаманът, който предпочиташе да се нарича историк

"Аз не бях доносник, а разузнавач. Работих за интересите на България", обяснява той агентурното си минало в някогашната Държавна сигурност, описано в мемоарната книга "За кожата на едно ченге".

Освен автор на документални сборници като "Българската християнска цивилизация", "Истинската история на Освобождението (1860-1878)", "12 мита в българската история" и "10 лъжи на македонизма", е водещ и на телевизионните предавания "Памет българска" по БНТ (2002-2012) и "Историята... с Божидар Димитров" по Тв+ (от 2013 г.).

Сред темите, които е коментирал, са бежанската вълна към Европа, анексирането на Крим от Русия и турското робство.

Същевременно беше противоречива личност - още от скандалното си интервю за в. "Нощен труд" през 90-те - и предизвикваше разнопосочни реакции със своите нетактични изявления и пиперлив език, които често му намираха място в "Господари на ефира".