Чалга историята не е история, просто поредното шаманско изпълнение, което ни кара да вярваме в нещо

Един от основните закони на медиите е да се следи интересът на аудиторията. Колкото по-интересно е едно нещо, толкова повече то се появява в "под прожектора". Съществува обаче и обратната зависимост - колкото повече едно нещо се появява в медиите, толкова по-предно място заема то в обществения дневен ред. Превръща се в тренд.

Трендовете обаче имат кратък живот като цяло и бързо се изтъркват. Затова тези, които искат спорадично да попадат в медийните заглавия, трябва или да се появяват регулярно с кратки моменти на почивка, или да ръсят възможно най-скандалните простотии, с които да ескалират вниманието към себе си. 

Тези последните най-често ги наричаме между себе си фрийкове, откачалки и т.н. Рано или късно обаче ги оставяме да избледнеят. Освен ако не заемат такава позиция, която да ги държи в обществения фокус. 

Такъв например е Волен Сидеров. При него шоуто е пълно и може да си позволи да прави и говори, каквото поиска, защото има верен електорат, който му осигурява почти сигурно влизане и в следващия парламент. Но на Волен отдавна му знаем номерата. 

Когато шегите обхванат един човек, представящ цяла институция

Друг един такъв образ свети особено ярко вече няколко седмици на публичния небосклон с изказвания, открития и откровения. Да, именно за Божидар Димитров говорим. Според някои пред името му трябва да има и едно професор, но пък имаме познати, които са на мнение, че то е само сценичен псевдоним. 

И това е само една от шегите, които можем да заформим около личността на директора на Националния исторически музей. И проблемът е там. Ако си беше някой обикновен професор, на лов за антики, с чудновати открития и какво ли още не, нямаше да е трън в очите. Щеше да е просто поредната откачалка, която открива магически извори, вампири и каквото там душа му сака. 

Проблемът е именно в институцията, която представлява той - Националния исторически музей. Един вид, институцията, която има тежката дума в българската история. Нея я представлява човек, когото другите историци определят като "чалга историк". 

Има хора, които действително си мислят, че това, което той прави е история. Че има жива вода, че ракията действително е "покровител" на България и докато има ракия, България ще е свободна, че ние сме най-стария народ на света, едва ли не... И още, и още неща, които нямат нищо общо с науката история. 

Виж още: Божидар Димитров: Докато има ракия, България е непобедима

"It's a kind of magic"

Той откри вампир, откри магическа вода, коментираше, че пророчица му е предсказала, че негово дело ще маркира началото на възхода на България с бликаща вода от извор в черква, която той ще възстанови. 

И като стана въпрос за въпросната бликаща вода, да вземем за пример най-актуалното му изказване. В него Димитров моли премиера да не изследва водата от открития в Голямата базилика в Плиска кладенец. Имало много работници, те били цапали, можело да излязат всякакви резултати. 

Дни преди това излезе информация, според която въпросната вода съдържа вредни вещества и е опасна. Доколко е истина това, трябва да се види. И действително, една проверка може да свърши това. Но не, нека да не разваляме родолюбивия рахат след едно подобно откритие. Къде е науката тук обаче?

Когато магическите приказки обсебят науката

Проблемът е, че ни липсва точно суровата, студена наука, а хора като Божидар Димитров я заменят с приказки и магийки. И това продължава да ни отделя от действителността. Защото колкото и да си мислим, че виждаме реалното и това, което действително се случва, имаме огромна нужда да видим нещата извън емоционалната им окраска, извън пропаганда, лъжи и посипани със звезден прах голи думи. 

А ни се предлагат магически приказки. Не, че е толкова лошо. Ние си обичаме приказките, те ни свързват към това, което наричаме български народ. Като нямаме усещане за държава, църква и държавност, които да ни крепят като нация, ще се опираме на история и на фолклор. Лошото е, когато фолклорът превземе историята и започнем да вярваме в разни митове.

Виж още: Божидар Димитров: Долу ръцете от Благо Джизъса

Тогава нещата просто се търкулват и без да искаме заприличваме на онези македонци, които издигат огромни статуи на "велики македонци" и "чопват" история от съседни народи. Да, на тях приличаме и хора като Божидар Димитров, директорът на Националния исторически музей, са в основата на това. 

Шаманизмът не е история

Защото неговите приказки не са история, не са науката, на която се предполага, че е представител и за която се предполага, че защитава. И неговата чалга история е просто див шаманизъм, който цели да налага идеи, а не да представя истини. Тези всичките открития, изказвания и откровения не са история. И следователно той е просто поредният шаман, проповядващ своя бог. А на нас повече шамани, някак не ни трябват. Виж, от добри историци, които да измият заблудите на магическите приказки, имаме нужда.

Така че нека да се замислим малко преди да се гмурнем в поредната глупост, която "Божо Вампира" (както мнозина в интернет го наричат) изрече в интервю за поредната медия. Просто не си заслужава да се занимаваме с щуротии. Пък току-виж звездата на поредния фрийк залезе от небосклона на обществения дневен ред.

Източник: Bulevard.bg