"И аз като всички онези, които обичат Франция, имам своята любовна история с Нотр Дам. Пожарът даде нов импулс на любовта ми към католическата светиня", пише в емоционално есе писателят Виктор Ерофеев

Старите зидове на Европа, за които Достоевски писа с любов, устояха. Пожарът в катедралата Нотр Дам не ги надви. Стихията на яростния огън се оказа по-слаба от гениалността на средновековните майстори. Разбира се, и 400-те парижки пожарникари, които сториха всичко възможно, за да спасят основите на катедралата, наистина се оказаха спасители. Благодарим им от сърце!

Историята на цяла Европа

Катедралата ще бъде възстановена. Качествено и сравнително бързо. Френските предприемачи вече започнаха да правят дарения. Така историята скоро ще се завърне във възстановената катедрала. Историята на Франция, на Европа, на вярата. Историята на великата и мъдра култура.

В парижката "Света Богородица" са короновани френски крале, там е коронован Наполеон. Навремето революционерите от Великата френска революция разрушаваха короните от статуите на катедралата. Тук по едно и също време през 1944 г. прославяха маршал Петен, сътрудничил на нацистите, и празнуваха освобождението на Париж от окупаторите.

През 1831 г. излиза първият френски исторически роман - "Парижката Света Богородица". Виктор Юго го пише не само за да покаже борбата на човешките страсти, красоти и деформации, а и за да не допусне унищожаването на катедралата, замислено от тогавашните перестройчици на Париж. И успехът на романа спасява катедралата. Както виждаме, френската литература има с какво да се гордее.

За мнозина сегашният пожар е символ на крушението на Европа, на унищожаването на нейните ценности. Вярно, че французите не са сред най-ревностните католици. Те рядко ходят на черква. Но запасите от европейски ценности в душите им ще стигнат за още дълго време.

Във връзка с пожара мнозина напомниха за многомесечния варварски бунт на "жълтите жилетки", припомниха си с неприязън и за мигрантите, които "наводнили" Париж. Но една свободна страна трябва да разполага със свободата сама да се справя с кризите си, а не да бъде поучавана отвън.

Този пожар обедини нацията

Видяхме как цялата нация се молеше на колене. И дори и да допуснем, че "Шарли Ебдо" реагира на бедата в своя типичен карикатурен стил, това също би било част от свободна Франция, а не безотговорен цинизъм.

В борбата за катедралата не загина нито един пожарникар. Пожарът не успя да превърне чудовищното събитие в човешка трагедия. Важно е и това, че той не е плод на нечия зла воля. Всички знаем, че ръкописите не горят. Тоест, те изгарят, но произведенията се съхраняват и културата продължава да съществува.

Реставратори от цяла Европа ще помогнат на Нотр Дам. Те може би няма да успеят да възстановят шпица на катедралата, изграден през XIX век, но все пак ще възстановят храма. 

И аз като всеки човек, който обича Франция, имам своя любовна история с катедралата, с божествените ѝ стъклописи и с цялата архитектурна композиция, която ни казва, че храмът е построен от хора, вярващи във висшите човешки цели. Пожарът даде нов импулс на любовта ми (и не само на моята) към католическата светиня, която е подарък за всички християни и изобщо за всички онези, които защитават общочовешките ценности.

Пред катедралата скоро отново ще започнат да се извиват опашки. Там ще виждаме и френски ученици, и китайци, и африканци, и руснаци. Може би тогава в храма ще бъдат запалени свещи за неговото спасение и възкресение. В такива случаи се казва "Амин!", заключава в емоционалното си есе за "Дойче веле" руският писател Виктор Ерофеев".

Източник: Българската редакция на "Дойче веле"