"Като отклик на ставащото, в душата ми зрееше този поетичен отговор. Не мога да се включа към доброволците, които с безвъзмездния си труд оказват помощ. Отлично знам, че изпратените от мен есемеси не са достатъчни. Но се надявам това, което аз не мога да направя, да свърши стихотворението. Нека Бог да пази България!", казва Мария, цитирана от Petel.bg.
Виж още: Варна помни и друго страшно наводнение
Ето и стихотворението й:
Снимка на калта без ретуш
Гърмеше юни!
Хиляди ведра изливаше разгърден в сляпа ярост!
И с мощ като от земните недра
се втурнаха вода и кал без жалост.
Понесоха по пътя ... прочети още


