Бедствие, подобно на трагедията от 19 юни 2014 г. или на вчерашния порой, е имало и в началото на 50-те - т.нар. Голямо варненско наводнение. В световен мащаб се регистрират 10 хил. наводнения годишно, сочи статистиката

Подлезите във Варна - като тунела на ул. "Шипка" в централната част (на горната снимка) - се напълниха с вода по време на проливния дъжд в началото на седмицата, когато бяха измерени 71,5 л/кв. метър, около два пъти повече от нормата за месеца.

При най-голямата интензивност на валежа количеството е достигало 160 литра. Бедствието, снимки от което могат да се видят из варненските профили в социалните мрежи, обаче бледнее в сравнение с незапомнения проливен дъжд на 20 август 1951 г., 

продължил близо 10 часа, почти без прекъсване

В климатичната справка за града на Varna.info.bg от варненския филиал на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН се разказва, че валежът бил на няколко вълни, като на моменти за минута се извалявали по 3 л/кв. метър.

Дъждът продължил и на 22-ри, като за тези два дни в метеорологичната станция във Варна били измерени 292 л/кв.м. По същото време в дъждомерната станция в курорта "Дружба" (днес "Св. св. Константин и Елена"), падналият дъжд бил рекордно количество - 389 л/кв. м! 

Метеоролозите са изчислили, че по време на тази стихия на земята са се излели около 150 млн. куб. м вода! Тя предизвикала и сериозни щети на града - наводнени били множество сгради, голяма част от асфалтовата покривка по пътищата била отнесена, канализацията била запушена и

дълго време улиците били като буйни реки

Близък по количество дъжд в района е валял и на 28 август 1899 г., а в световен мащаб рекордът за 24-часов период държи дъждът, паднал на 15-16 март 1952 г. на о-в Реюнион - 1870 л/кв. м!

Макар че жителите и гостите на морската столица нерядко газят вода до колене в центъра на града при проливен дъжд, по принцип валежите в района на Варна се водят за едни от най-слабите в страната. Най-много вали през юни и ноември (по около 50 л/кв. м), а най-сушаво е през август-септември, когато валежите са не повече от 30-32 л/кв.м месечно, обясняват синоптиците.

По данни на ООН ежегодно по света стават около 10 хил. различни наводнения,

обобщава доклад на специалисти по медицина на бедствените ситуации към МУ-Варна, поместен в "Известия на Съюза на учените - Варна" през 2012 г.

В тропическите райони наводненията са свързани с комбинираното въздействие на поройните валежи и силните ветрове - тайфуни и урагани, като на първо място в черната класация е ураганът Катрина, довел до опустошението на Ню Орлиънс през 2005 г.

Според данните у нас най-старото регистрирано наводнение е през 1712 г. в басейна на р. Марица. Данни за природни бедствия по Българското Черноморие обаче има още от древността, сочи доклад на Русенския университет на тема "Наводненията по Българското Черноморие - заплаха за туризма".

Там се твърди, че още през 543 г. Варна е била залята от цунами, като вълната е навлязла 6 км навътре. Скоро след това, през 557 г., при подобно бедствие в Южното Черноморие, около Царево, морето "превзема" 4,5 км от сушата. Силни морски бури са унищожили 2/3 от Несебър, целия античен град Анхиало при Поморие и част от града Урдовиза, при Китен.

През последните години особено тежка е 2005-а, когато в периода 25 май-25 септември наводненията засягат над 80% от територията на страната с повече от 3,2 млн. жители, от които пряко засегнати са 2 млн. Човешките жертви са поне 20, а нанесените щети - на стойност 890 млн. лева.

Виж още: Как да се действа при наводнения

През 1999 г. пороите в първата събота на ноември превръщат 1/3 от България в кална локва. Тогава загиват седем души, 70 общини са залети от водната стихия, а 20 моста са разрушени.

На 6 и 7 август 2007 г. проливни дъждове засягат осем области в страната, като най-тежка е обстановката в Русенска и Разградска област. Община Цар Калоян е най-потърпевша, с осем удавени плюс загинали животни и птици, отнесени леки и товарни коли, разрушена е инфраструктурата, има смущения в електроснабдяване и водоснабдяване.

Десет жертви има на 6 май 2012 г., когато стената на язовир "Иваново" се скъсва и няколкометрова вълна залива харманлийското с. Бисер.

В края на астрономическата пролет през юни 2014 пороите в Североизточна България, където паднаха над 100 л/кв. м - два-три пъти над месечната норма, - отнеха 15 човешки живота: 13 във варненския кв. Аспарухово и два в Добрич, където бе обявено бедствено положение.

Тогава 23 юни беше обявен за ден на национален траур, а според запознати причината за големия брой жертви, освен голямото количество дъжд, са задръстените с отпадъци дерета, които по принцип трябва да отвеждат водата към морето, както и незаконното изсичане на гората над кв. Аспарухово, в местността Джанавара, залесена с безвъзмездния труд на ученици през 60-те.

Виж още: Река Скъд потопи цял град, има и жертви

Щетите от наводненията през 2014 г. се оценяват на над 300 млн. евро. Унищожени и засегнати са много домове и обществени сгради, затворени са пътища, повредена е инфраструктурата, активизирали са се свлачища.

Освен това проливните дъждове в българските черноморски курорти предизвикаха блокиране на хиляди туристи. Налага се евакуация на няколкостотин туристи от шест хотела в курорта "Албена". Наводненията предизвикват отлив на туристи и анулиране на резервации.

Като цяло Бургас е най-засегнатото място от значими наводнения по Българското Черноморие, където преобладават инфраструктурните и езерните наводнения, обобщава докладът на Русенския университет.

Общо над 100 млн. лв. са необходими на Варна, за да не се наводнява градът при интензивни валежи като вчерашния, съобщи след последния проливен дъжд в началото на тази седмица Иван Портних, цитиран от "Дарик радио". По думите на варненския кмет, който отнесе доста критики от съгражданите си, проблемът съществувал от десетилетия и се дължал на факта, че в централната градска част битовата и дъждовната канализация трябва да се разделят.

Изграждането на разделна канализация в центъра на морската столица щяло да струва над 60 млн. лв. Проект имало, но финансиране - все още не. Необходим бил и нов колектор по улиците "Битоля" и "Пирин", който би поел дъждовните води, които в момента се стичат от горната до долната част на Варна. Неговото изграждане се очаква да погълне 40 млн. лв.

Търсят се възможности за финансиране, но засега не е ясно откъде ще бъдат осигурени средствата за двете инфраструктурни подземни съоръжения, заключава "Дарик". Докато не се раздели канализацията в центъра и не се изгради новият колектор, при интензивни валежи като поройния дъжд на 4 юни 2018 г. Варна ще продължи да се наводнява, предупреди кметът Портних.