За себе си актьорът споделяше: "Винаги съм бил оптимист, намирах веселата страна на нещата", а съветът му към всички бе да спазват неговия любим девиз: "Ако искаме по-дълго да живеем, нека си умираме от смях!"

Никола Анастасов, любимец на няколко поколения зрители, почина на 84-годишна възраст. За себе си актьорът споделяше: "Винаги съм бил оптимист, намирах веселата страна на нещата", а съветът му към всички бе да спазват неговия любим девиз: "Ако искаме по-дълго да живеем, нека си умираме от смях!".

С над 100 роли в киното и телевизията, той изиграва своите най-запомнящите се образи в Сатиричния театър. Първата му роля там е на шивача от пиесата "Голият крал", където му партнира друг голям комик, Георги Калоянчев.

"Това е първото ми появяване. Разбира се, много смотано беше според мен. E, харесвам се външно, горе-долу, един като шут играя. Страшно бях притеснен и бях потънал под силната игра на Калоянчев", споделя приживе Никола Анастасов пред БНТ.

За първата му значима роля там се смята комедията от Валери Петров "Когато розите танцуват" (1961). Сред емблематичните му изяви на сцената са също "Римска баня", "Сако от велур", "Суматоха", както и тв мюзикълът на Хачо Бояджиев по Добри Войников "Криворазбраната цивилизация".

Сред най-запомнящите се негови превъплъщения е и Санчо Панса - в "Рицарят на печалния образ" от Стефан Цанев, както и в постановката на мюзикъла "Човекът от Ла Манча" от 1968 г. в телевизионния театър, редом с Коста Цонев като Дон Кихот.

Роден е в София на 22 април 1932 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1955 г., в класа на проф. Филип Филипов.

В киното дебютира с "Последният рунд" (1961) на Людмил Кирков, а зрителите го помнят от филмите на Зако Хеския "Осмият" (1969) и "Тримата от запаса" (1971), който БНТ излъчва в негова памет довечера, комедийната трилогия от 70-те "Нако, Дако и Цако", където партнира на Калоянчев и Георги Парцалев, както и в сериалите "С пагоните на дявола" (1967) и "Неочаквана ваканция" (1981).

Виж още: 20-те най-любими български кинокомедии (видео)

Кариерата му обхваща шест десетилетия, а 80-годишнината си отбелязва с бенефис в Сатирата с пиесата от Станислав Стратиев "Лека форма на тежка депресия", както и на кинофестивала "Любовта е лудост" във Варна, където е любим и чест гост.

Миналата година е удостоен с почетната театрална награда "Икар". Тогава го гледахме и в епизод 10 от осмия сезон на сериала "Столичани в повече", който Би Ти Ви излъчват в негова памет довечера от 22,30 ч. Героят му там беше професор от Музикалната академия, по когото се прехласва баба Мария (Стоянка Мутафова).

Хобито му е шопският хумор, като чийто популяризатор се слави, макар да е с македонско потекло, припомня БНТ.

Написва и книга с шопски вицове - "Смехът на шопа" (1985), а в автобиографията си "Я, колко мъка..." (1997), разказва смешни, забавни и тъжни случки от 40-годишната история на Сатиричния театър. Така е озаглавен и документалният филм за него в поредицата "Умно село".

Двучасова подборка от негови скечове е издадена от в. "24 часа" в DVD поредицата "120 минути голям смях", където са използвани кадри от Златния фонд на БНТ. Продукцията на  обществената телевизия е по сценарий на Атанас Свиленов и Пенчо Ковачев, режисьор е Петър Бакалов. Гледайте я в събота и неделя (13 и 14 август) от 11 ч. по БНТ1.

Поклонението пред тленните му останки е в Сатиричния театър "Алеко Константинов" в петък, 12 август, от 10 до 13 ч.

Никола Анастасов в една от последните си роли - възрастен господин в "Убийство в експреса" от Габор Гьоргеи в Сатиричния театър. Снимка: Симон Варсано