100-годишнината от 7 ноември е повод да си припомним класически творби на седмото изкуство, но и новите руски сериали с главни герои Ленин и Троцки (видео)

Едно от най-противоречивите събития в световната история, Великата октомврийска социалистическа революция (ВОСР) в Русия, която води до създаването на Съветския съюз като първата комунистическа държава в Европа, е пресъздавана многократно в световното кино.

След като през соца я чествахме с официален празник на 7 ноември, на тази дата днес Русия отбелязва годишнината от първия военен парад на Червения площад в Москва след началото на Великата отечествена война през 1941 г.

Виж още: 12-те най-добри филма за Втората световна война

И все пак по повод 100-годишнината от октомври 1917 телевизиите завъртат множество документални филми, но и съвсем нови игрални продукции.

"Троцки" е сериалът на руската обществена телевизия, в който заглавната роля е поверена на Константин Хабенски. популярен от филми като "Географът си пропи глобуса" и "Колектор", а също така фантастичните екранизации по Сергей Лукяненко "Нощна стража" и "Дневна стража".

45-годишният народен артист на Руската федерация вече е играл Троцки в друг минисериал - "Есенин" (2005) със Сергей Безруков, но там подходът му към персонажа е оценен като неуспешен и 80% от сцените с него не влизат в готовия филм. Сега му е даден шанс да се реваншира.

Безруков се появява и тук като руския генерал Владимир Скалон, а младият Сталин се играе от Орхан Абулов. Операторът Сергей Трофимов ("Нощна стража", "Монгол", "Елхички", "Последният богатир") се е опитал да придаде на заснетия материал динамичността на блокбъстър и логиката на видеоклип - не без съучастието на монтажиста Александър Иванов (сериалите "Лондонград" и "Гогол. Начало").

Заглавният герой на "Троцки", когото продуцентите сравняват с днешните рокзвезди, е роден на самия 7 ноември (25 октомври по стар стил) 1879 г. с името Лейба Давидович Бронщайн.

Многосерийният биографичен филм го представя като организатор и "изпълнителен продуцент" на Октомврийската революция, която започва точно на рождения му ден - и как я налага с гестаповски методи, обикаляйки страната с личния си брониран влак.

Първите два епизода бяха излъчени в понеделник, 6 ноември, но зрителите го разкритикуваха още в аванс заради немалкото секссцени, включени дори в трейлъра.

Водеща фигура в събитията след 1917 г., след десетилетно изгнание Лев Троцки завършва живота си в Мексико, където през 1940 г. е убит от сталински агент.

Демона на революцията е едно от прозвищата, с които остава в историята - и това е заглавието на друг нов руски сериал, от 5 ноември по тв канала "Русия".

Тук обаче се залага на цялостния актьорски ансамбъл, където се открояват Евгений Миронов като В.И.Ленин и Фьодор Бондарчук, който се превъплъщава в Александър Парвус - философ, деец на руската и германската социалдемократическа партия, но с репутация на авантюрист и двоен, дори троен агент.

Една от задължителните книги за революцията е "Десет дни, които разтърсиха света" от американския журналист Джон Рийд, който умира в Русия през 1920 г. и в знак на уважение е погребан край Кремълската стена. Документалната му хроника е екранизирана както от социалистическите кинематографии, така и зад Океана.

"Червените" (Reds) на холивудския плейбой Уорън Бийти, който е режисьор, съсценарист и играе самия Джон Рийд, излиза на екран през 1981-ва и е номиниран за 12 "Оскара". Актьорът е кандидат за наградата и в трите си качества, като печели приза за режисура.

Лентата взима още две статуетки: за операторско майсторство (Виторио Стораро) и поддържаща женска роля (Морийн Стейпълтън като Ема Голдман), но за филм на годината тогава е избран "Огнените колесници".

Соцкиното отвръща през 1983-та с "Червените камбани", режисиран от доайена на съветското кино Сергей Бондарчук ("Война и мир", "Те се сражаваха за родината"). Филмът в две части, първата от която е озаглавена "Мексико в пламъци", е копродукция между СССР, Италия и Мексико.

В главните роли са привлечени западни звезди: италианският актьор Франко Неро, на когото партнират Сидни Ром и първото момиче на Джеймс Бонд - Урсула Андрес.

Първата екранизация по Джон Рийд всъщност е направена още през 1928 г. от Сергей Айзенщайн, един от най-големите съветски режисьори, с основополагащ принос към световното кино.

Неговият "Октябрь" е поръчан от новата власт за 10-годишнината от революцията заедно с "Конец Санкт-Петербурга" (1927) на реж. Всеволод Пудовкин.

От смъртта на Ленин през 1924-та са изминали едва няколко години и Айзенщайн взима за ролята му непрофесионален актьор - работник, заради голямата му визуална прилика с Вожда на революцията.

Филмът е финал на революционната трилогия на режисьора, започнала със "Стачка" и "Броненосецът "Потьомкин", който се превръща в еталон на седмото изкуство.

Т.нар. "Лениниана" продължава десетилетие по-късно с филми като "Ленин през октомври" и "Човекът с пушката". Но не само съветското кино пресъздава на екрана личността на Владимир Илич.

Италианският режисьор Дамяно Дамяни, популярен у нас със сериала "Октопод", снима през 1988 г. серийния тв филм Il treno di Lenin / "Влакът на Ленин", където в заглавната роля е сър Бен Кингсли, носител на "Оскар" като Махатма Ганди в "Ганди" (1982).

Но не само водачите на революцията са обект на интерес за филмиране. През 1934-та излиза "Чапаев" на братя Василеви, който екранизира едноименния роман за командира от Червената армия.

Филмът се смята за шедьовър не само на съветското кино и допринася името на Василий Чапаев (1887-1919) да се превърне в легенда въпреки преувеличения му исторически принос.

Чапаев е сред героите на гражданската война, която избухва на територията на бившата Руска империя след Октомврийската революция и продължава цели пет години.

Този период е тема и на други литературни творби, сред които "Тихият Дон" от Михаил Шолохов, "Доктор Живаго" от Борис Пастернак, "Как се каляваше стоманата" от Николай Островски, трилогията от Алексей Толстой "Ходене по мъките", пиесата "Бяг" и романа "Бялата гвардия" от Михаил Булгаков, "Червените дяволчета" от Павел Бляхин, пиеси на Михаил Шатров като "Шести юли".

Повечето от тях също са превърнати в известни филми, но никой от тях не може да се сравнява по популярност с "Бялото слънце на пустинята" (1970), чийто сюжет е свързан с акцията на Червената армия "за освобождаване на жените от Изтока" в Средна Азия.

Междувременно след края на "Троцки" по руския Първи канал от 13 ноември тръгва друга историческа серийна драма - "Крылья империи" (Крилата на империята). Действието обхваща периода от 1913 до 1921 г., а сред водещите актьори са Милош Бикович (сериала "Хотел Елеон") и Ксения Лукянчикова (сериала "Червената кралица").

В края на 60-те съветският бард и актьор от театър "Таганка" Владимир Висоцки се снима в няколко филма на революционна тематика, където еднакво силно играе революционер и белогвардейски офицер: "Опасни гастроли", "Служили двама другари" и "Интервенция" по едноименната пиеса на Лев Славин.

Макар да е в миналото, Октомврийската революция присъства и в научнофантастични сюжети. Доктор Ху от едноименния сериал на Би Би Си със сигурност се е отбивал в Русия през този период, както и Индиана Джоунс - в един от последните епизоди ("Петроград, юли 1917") от сериала на Джордж Лукас "Хрониките на младия Индиана Джоунс", излъчван през 1992-93 г.