Класация на БГ сайта "Другото кино", съставена по случай деня на победата и 69-годишнината от пълната капитулация на нацистка Германия

Втората световна война, този най-ужасен сблъсък в човешката история, засяга общо 62 държави и всяка от тях впоследствие създава свои филми, опитвайки се да осмисли преживяното, но най-много и най-успешни игрални творби за него са заснети в САЩ и Русия (бившия Съветски съюз), обобщава Красимир Кастелов в DrugotoKino.bg.

Отдалечаването ни във времето от Втората световна война не само не води до намаляване на интереса на киното към това събитие, но и се характеризира с опити за нови, постмодернистични негови прочити, пише авторът на този Топ 12, като дава пример с Тарантино и неговия "Гадни копилета".

Руското военно кино също се възражда - в последните две надпревари за "Оскар" за най-добър неанглоезичен филм то бе представено именно от филми, посветени на Втората световна война: "Белият тигър" на Карен Шахназаров и  показаният на София филм фест "Сталинград" на Фьодор Бондарчук (синът на Сергей Бондарчук), гледан от рекорден брой зрители в Русия - 6,19 млн., и донесъл над 68 млн. долара при бюджетни разходи 30 млн.

Ето кои са 12-те заглавия, намерили място в тази лична селекция - с уточнението, че лауреати на "Оскар" като "Списъкът на Шиндлер" и "Животът е прекрасен" имат място в друг списък, ориентиран към филмите с лагерна тематика. (Голяма част от съветските заглавия може да се гледат и онлайн - вж. плейлистата с филми за войната в YouTube канала на "Мосфилм").

"Иваново детство" (СССР, 1962) - реж. Андрей Тарковски

Блестящият дебют в игралното кино на легендарния режисьор Андрей Тарковски е оригинална адаптация по разказа "Иван" на писателя Владимира Богомолов.

Освен че бе отличен със "Златен лъв" на кинофестивала във Венеция, "Иваново детство" получи възторжена оценка от великия френски философ Жан-Пол Сартр, който написа следното за малолетния герой от филма: "В действителност той е най-невинната и най-трогателна жертва на войната: това момче, което не могат да накарат да обича, е сковано от жестокост, тя е проникнала вътре в него. Нацистите са го убили тогава, когато са убили майка му и са разстреляли жителите на неговото село..." 

Сартр е само един от многото капацитети не само в областта на изкуството, оценили високо творбата на Тарковски най-вече заради кинематографичния начин, по който разкрива азбучната истина, че войната убива човешкото у всеки, който е станал свидетел на нейните ужаси - особено у децата - защото деформира безвъзвратно психиките им, заразявайки ги с вируса на омразата.

"Иди и виж" (Иди и смотри, СССР, 1985) - реж. Елем Климов

Разтърсващ шедьовър на военното кино, заснет въз основа на документални факти, отразени в прочутата "Хатинска повест" на писателя Алес Адамович.

Режисьорът Елем Климов се опитва да достигне до ново, непознато равнище на достоверност чрез краен натурализъм в описанието на нациските зверства и нечовешките страдания на жителите от окупираните през Втората световна война територии на Съветския съюз.

"Спасяването на редник Райън" (Saving Private Ryan, САЩ, 1998) - реж. Стивън Спилбърг

Това е най-скъпоструващата продукция от всички, включени в класацията на "Другото кино", но и най-гледаната по целия свят. Само в САЩ са регистрирани 45,7 млн. посещения. За нейното заснемане са изразходвани $70 млн., но пък общите приходи от триумфалното разпространение на този филм възлизат на $481,8 млн. Не навсякъде обаче е било така.

Първоначално не е бил допуснат в индийските кина по цензурни съображения - заради изобилието от сцени с насилие. На Спилбърг било предложено да изреже някои от тях специално за "индийската" версия, с което той не се съгласил. За огромно удивление на индийците, той им предложил да се откажат от неговото разпространение. Разбирайки цялата сериозност на ситуацията, индийският министър-председател решил да гледа филма и след като останал потресен от видяното, взел решение да бъде пуснат по екраните на многомилионна Индия в оригиналната си версия - без всякакви съкращения.

Много ветерани от войната изразили своята благодарност към Спилбърг, който според тяхното мнение, е успял да направи напълно достоверен филм. Именно те го посъветствали да включи повече натуралистични моменти с цел да доближи максимално повествованието до реалните жестокости, съпътствали военните действия. "Спасяването на редник Райън" печели пет награди "Оскар" - за режисура, операторско майсторство, монтаж, звук и ефекти.

"Мостът на река Куай" (The Bridge on the River Kwai, САЩ / Великобритания, 1957) - реж. Дейвид Лийн

Този филм продължава да звучи съвременно и днес, 55 години след неговото създаване. И това е защото не е само потресаваща военна драма, а също и силно въздействаща сатира за природата на военщината и принципите, на които се подчинява войната като цяло. А след впечатляващия му финал е много трудно за човек да отсъди в какво е моралът на тази нееднозначна творба. Филмът не дава готови отговори, а ни подтиква да търсим свои, собствени отговори на въпросите, които поставя. Подобно на неговите герои (които е трудно да разделим на положителни и отрицателни), отстояващи своята вяра и своята истина.

"Тънка червена линия" (The Thin Red Line, САЩ, 1998) - реж. Терънс Малик

Филмът разказва по невиждан (и до днес) чисто кинематографичен начин за няколко месеца от живота на подразделение от американската армия, участвало в една от най-важните и сложни военни операции на XX век - битката за Гуадалканал през ноември 1942 г. Тя е решителната сред серията сражения между Съюзниците (по-конкретно САЩ) и Японската империя по време на Втората световна война. Филмът се фокусира върху съдбата на стрелкови батальон - неочаквано спокойното му дебаркиране, последвалите кървави боеве и трагичното отстъпление на малцината, които успяват да оцелеят.

"Летят жерави" (Летят журавли, СССР, 1957) - реж. Михаил Калатозов

Навремето филмът напълно заслужено печели "Златна палма" на фестивала в Кан. Защото съумява да използва кинематографичната образност, за да разкаже с удивителна емоционална сила за обикновените руснаци, чиито съдби разрушава войната и не всички съумяват да излязат с чест от жестокото изпитание... В центъра на вниманието е трагичната история на двама влюбени, разделени завинаги...

"Летят жерави" е сред редките случаи в историята на киното, когато новаторска в кинематографично отношение творба постига огромен зрителски успех не само в страната, където е създадена, но и по целия свят, предизвиквайки едновременно и естетически, и душевен катарзис у милиони зрители.

Алексей Баталов и Татяна Самойлова в "Летят жерави". Една от най-красивите руски актриси почина на 4 май, в деня на своята 80-годишнина

"Дивизията" (The Big Red One, САЩ, 1980) - реж. Самюъл Фулър

Тук се има предвид възстановената версия на филма, представена за пръв път на фестивала в Кан през 2005 г., която е допълнена с 39 минути. Самият Фулър като боец от прославената американска Първа пехотна дивизия получава много отличия за своите подвизи по време на Втората световна война, Когато през 1980 г. създава "Дивизията", слага в началото надпис: "Това е измислен живот, базиран върху действителна смърт".

Би могло да се каже още, че филмът на Самюъл Фулър е истинският боен дневник на войната - с цялата пот, кръв и... борба за оцеляване. Именно в него Лий Марвин изиграва една от най-добрите си роли в киното.

"Балада за войника" (Баллада о солдате, СССР, 1959) - реж. Григорий Чухрай

Без да показва самите военни действия филмът разкрива трагичните последици от войната през призмата на преживяното от редови руски войник по време на краткия му отпуск, през който по дългия път към родното село успява да намери своята любов (и да я загуби), да навести за минути майка си и да я прегърне (може би за последно!).

Няма необичайни режисьорски ходове, няма операторско новаторство, няма мащабни батални сцени, няма още много неща... Но има проста, вълнуваща история, която те разтърсва емоционално - това е главното достойнство на този филм.

"Проверка по пътищата" (Проверка на дорогах, СССР, 1971) - реж. Алексей Герман

Този изключителен филм е малко известен на широката публика, може би защото има нещастна съдба - появява се на бял свят цели 15 години, след като е създаден. Заснет е още през 1971 г. под заглавието "Операция "ЧНГ", но тогавашният председател на държавната кинематография на Съветския съюз - "Госкино", Алексей Романов го възприел като нападка срещу великите образци на съветското кино за Втората световна война и забранил излизането му на екран.

Едва след началото на перестройката в СССР Алексей Герман получава възможност да пусне своята арестувана творба. След като е премонтиран, филмът му излиза в кината през есента на 1986 г. вече със заглавието "Проверка по пътищата", под което е разпространяван, макар и ограничено, и в България.

"Град на живот и смърт" (City of Life and Death, Китай, 2009) - реж. Лу Чуан

Този филм е посветен на чудовищните престъпления, извършени от японските войници след превземането на град Нанкин (по онова време столица на Китай) през декември 1937 г. По данни на историци като резултат от етническия геноцид, извършен в Нанкин, са били унищожени между 200 хил. и половин милион от гражданското население и пленените китайски войници.

Режисьорът Лу Чуан не е имал за цел да покаже всички подробности от този "азиатски Холокост", както наричат случилото се в Нанкин някои правозащитници по света. Дори и това, което се е осмелил да заснеме е достатъчно, за да шокира. Но въпреки изобилието на натуралистични епизоди, филмът не дава основания да го упрекнем в спекулативност.

Многобройните сцени на садизъм са изобразени изключително въздействащо. При това без помощта на кадри с разкъсани човешки крайници или вътрешности. Стига ти само да видиш оскотяването в безумните горящи очи на японските войници - а миг по-късно почти детското изражение на китайка, преди да бъде подложена на нечувана гавра, - за да изтръпнеш от ужаса на това безумно клане. А едва след края на филма ти става ясно, че неговите създатели са предпочели черно-бялата лента не толкова, за да засилят ефекта на документализъм, колкото да ни спестят истинския шок от видяното, ако то беше в цвят.

"Патън" (Patton, САЩ, 1970) - реж. Франклин Шафнър

Американската гледна точка към Втората световна война е разкрита чрез впечатляващата биография на ген. Джордж Патън (в блестящото изпълнение на Джордж Скот), чийто темперамент често оказва влияние върху хода на военните действия. Впрочем именно изпълнението на този превъзходен актьор, отличено напълно заслужено с "Оскар" за главна роля, е най-голямото достойнство на филма. 

Джордж Скот успява изключително убедително да представи на екрана противоречивия образ на гениален, но прекалено груб и непредвидим военачалник, отличаващ се с фанатичните си изисквания към армейската дисциплина.

"Железният кръст" (Cross of Iron, Великобритания / ФРГ, 1977) - реж. Сам Пекинпа

Големият майстор на уестърни и криминални екшъни Сам Пекинпа успява да внуши по неподражаемо реалистичен начин отвращението си към безумната касапница, въвлякла във водовъртежа си и немалко честни и благородни мъже като сержант Щайнер (в ролята - Джеймс Кобърн). Навремето този филм не бе показван у нас, но въпреки това бе подложен на незаслужени критики, породени от неприемането на факта, че героите му са офицери от армията на Вермахта, окупирала Съветския съюз през Втората световна война.

Източник: ДруготоКино.бг (със съкращения)