През 1933 Сталин осъжда на глад милиони украинци заради абсурдните си идеи за индустриализация. Западът научава за тази страшна трагедия от един журналист - героят на премиерния игрален эирм "Мистър Джоунс"

Първите кадри на филма "Мистър Джоунс" показват клетка с мляскащи прасета - някъде из безкрайните житни поля на Украйна. Сцената символизира изобилното плодородие на едновремешна Украйна. През 1932 и 1933 г. обаче картината се променя. Украйна е обзета от невиждан масов глад, милиони хора умират от гладна смърт, разказва Елизабет Грение от "Дойче веле".

Сталин превръща Украйна в житница на СССР и използва нейните ресурси, за да финансира амбициозните си проекти за индустриализация на страната. От онова време е и понятието "голодомор"...

Западният свят научава за предизвикания от Сталин глад от журналиста Гарет Джоунс. Неговата история е във фокуса на премиерния игрален филм "Мистър Джонс" на полската режисьорка Агнешка Холанд. През февруари той участва в конкурсната програма на кинофестивала Берлинале, месец по-късно дойде и на София филм фест, а от този петък, 6 декември, тръгна и по екраните у нас.

Журналистът, който се прочу по цял свят

Младият уелски репортер става известен още навремето. Той е първият чуждестранен журналист, който интервюира Адолф Хитлер през февруари 1933 г., след назначаването му за райхсканцлер.

По-късно Гарет Джоунс заминава за Съветския съюз, за да проучи как Сталин успява да финансира и модернизира страната по време на световната икономическа криза. Там влиза в контакт с кореспондента на "Ню Йорк Таймс" в Москва Уолтър Дюранти, който през 1932 г. пише поредица от материали за СССР, за която печели наградата "Пулицър".

Джоунс заминава тайно за Украйна и става пряк свидетел на страшни сцени и ужасяващ глад. Наблюденията си той публикува в края на март 1933 г. Репортажите му се появяват в различни вестници по цял свят. Малко по-късно Уолтър Дюранти опровергава информациите на Джоунс и пише, че "руснаците са гладни, но не измират от глад".

На пресконференцията за световната премиера на филма в Берлин режисьорката Агнешка Холанд заяви, че е искала да "избегне порнографията на насилието", но да остане вярна на реалността. Във филма тя се позовава не само на текстовете на Гарет Джоунс, но и на редица други документи и свидетелства на очевидци.

В една от сцените режисьорката показва как трупът на една майка, заедно с все още живото й бебе, се хвърлят при другите трупове на една шейна. Дядото на Андреа Халупа - авторка на сценария на „Мистър Джоунс“ - лично е преживял тази страшна сцена. Той е един от оцелелите от "гладомора" в района на Донбас. Агнешка Холанд документира и ширещия се по онова време канибализъм.

Украйна говори за геноцид

Под натиска на Кремъл западните кореспонденти отричат наличието на глад и жестокости. И до днес "гладоморът" е тема с голям политически заряд. Има различни предположения за броя на загиналите от гладна смърт. В декларация на ООН от 2003 г. се твърди, че техният брой е между 7 и 10 милиона. Украйна и 17 други държави окачествяват въпросните събития като геноцид.

Заглавието на филма прави препратка и към знаменитата антисталинска книга на Джордж Оруел "Фермата на животните". Селянинът там също се казва Мистър Джоунс. И самият Оруел се появява като герой във филма на Агнешка Холанд. Сцените, в които писателят пише алегоричната си история срещу Сталин, създават рамката на повествованието във филма на полската режисьорка.

"В наши дни има предостатъчно примери на подкупни конформисти и егоисти, но липсват честни и смели хора като Оруел и Джоунс. Затова те се появяват в нашия филм", обяснява Агнешка Холанд. Тя е позната и като авторка на редица наградени произведения, посветени на Холокоста и историята на ХХ век, например "Хитлерюгенд Саломон" (1991) и "Следата" (2017 г.). Била е асистентка на големите режисьори Анджей Вайда и Кшищоф Зануси.

Родената през 1948 г. Агнешка Холанд е и режисьор на редица епизоди от американските сериали The Wire ("Наркомрежа") и "Къща от карти" (House of Cards).

Източник: Българската редакция на "Дойче веле"', Арт фест