Изложбата на американския фотограф Стив Маккъри в София (25 май-17 юни, "Виваком Art Hall") е повод да си припомним как преди 30 години върху корицата на сп. "Нашънъл джеографик" се появи снимката му на зеленоокото афганистанско момиче.

Преди три десетилетия Стив Маккъри прави вероятно най-иконичната снимка на всички времена - и все още не му е омръзнало да говори за нея. До днес той си спомня "невероятния, пронизващ поглед" на афганистанското момиче.

Портретът на 12-годишната Шарбат Гула, сираче от пущунски произход в бежанския лагер Насър Бах, е заснет през декември 1984-та и няколко месеца по-късно излиза на корица в "Нашънъл джеографик".

След свалянето от власт на талибаните в Афганистан списанието идентифицира и откри вече порасналото момиче - омъжена и майка на три деца. Понастоящем тя живее в съседен Пакистан.

Заради тази снимка хората отиваха да работят като доброволци

в бежанските лагери, спомня си Маккъри пред Си Ен Ен, впечатлен какво влияние може да окаже едно-единствено изображение.

"Афганистанците също се гордеят с нея, тъй като девойката е бедна, но от нея се излъчва гордост, сила на духа и самоуважение. Това привлече вниманието към тежкото положение на страната и вдъхнови много хора", коментира фотографът.

"Нашънъл джеографик" основават детски благотворителен фонд (Afghan Children's Fund), а за самия Стив славата на тази снимка донесла още една полза - таксиметровите шофьори в Афганистан никога не му искат пари.

Стив Маккъри в едър план, фотографиран от Бруно Барби

Портретът е на плаката за изложбата му, която може да се види в София във "Виваком Art Hall" от 25 май до 17 юни (вход свободен), а друга негова ретроспективна изложба обикаля Италия и от 1 април до 25 септември е подредена в двореца "Венария Реале" край Торино.

Роден през 1950 г., фотографът още не мисли да се пенсионира

"Има толкова много нови места и истории, които ме удивляват. Списъкът с места, които да посетя, е дълъг: Иран, Мадагаскар, Монголия, Русия...", споделя преди време той пред Си Ен Ен и допълва:

"Вярвам, че когато откриеш любимото си занимание, трябва да го практикуваш през целия си живот. Защо да се пенсионираш, спирайки да правиш това, което обичаш? В нашата професия не е така."

През близо 40-годишния си стаж зад обектива той е спечелил десетки награди с риск за живота си, вкл. четири първи места в конкурса World Press Photo. В Кувейт през 1991 г. например снима три камили на фона на черен дим и пламъци от запалените нефтени кладенци... и осъзнава, че е навлязъл в минно поле.

Стив Маккъри, "Камили и петролни полета", Кувейт, 1991 г. П ритиснати между почернелия пясък и дима, животните се опитват да избягат от горящите петролни кладенци в Южен Кувейт, но усилията им са напразни - скоро биват покрити с падащия от небето нефт...

Роден през 1950 г. в Пенсилвания, Маккъри уврежда необратимо дясната си ръка при падане от стълби на 5-годишна възраст, разказва Си Ен Ен. Това не му попречва да се ориентира към фотографията, след като влиза в щатския университет да учи операторско майсторство, но в крайна сметка избира театралното изкуство.

Две години след дипломирането си заминава за Индия, за да се пробва като фотограф на свободна практика.

Индия през обектива на Стив Маккъри

Професионалният му пробив е през 70-те, когато се дегизира и

влиза нелегално в Афганистан точно преди съветското нахлуване

"Веднага след като пресякох границата, се натъкнах на около 40 къщи и няколко училища, които току-що бяха бомбардирани. Оръдията на хеликоптерите буквално унищожаваха цели села. Трябваше някой да разкаже за това, а малцина можеха да се доберат дотам, тъй като районът беше твърде отдалечен. Тази история ме погълна и тогава си дадох сметка, че такова е призванието ми", спомня си той.

Снимките му започват да излизат във в. "Ню Йорк таймс", списанията "Тайм" и "Пари мач" - но не и преди Стив да се измъкне от Афганистан, като прекоси пеша племенните територии. Заснетата лента скрива, пришивайки я в дрехите си.

Афганистан през обектива на Стив Маккъри

Така започнал своята кариера като военен фотограф. По-късно отразява конфликта между Иран и Ирак, войната в Залива, Афганистан, а след това - Ливан, Камбоджа и Филипините.

Няколко пъти съм бил заплашван с оръжие, взимали са фотоапарата и парите ми, влизали са в хотелската ми стая, докато спя, разказва той. Признава обаче, че не е избрал тази професия заради адреналина, а заради значимостта на историите, които разказва - и

убедеността, че светът трябва да научи за тях

На въпрос станала ли е журналистиката от фронтовите линии по-опасна, той отговаря, че опасност е имало винаги - но сега сякаш е добавено едно ново измерение: целта непременно да се влезе в новините.

"В миналото можеше да бъдеш отвлечен или прострелян, но не и обезглавен. Нямаше го желанието да се създава такава отвратителна театралност. Но ние не можем да се предаваме. Тези истории трябва да бъдат съобщавани", категоричен е Маккъри.

Китай през обектива на Стив Маккъри

Извън районите на конфликти, той е снимал по цял свят - от джунглите на Централна Африка до планините в Тибет, дори календара на "Пирели" за 2013 г., в който улавя красотата на Бразилия, но и нейната обществена трансформация. 

"Фотоапаратът ми действа като щит, когато снимам нещо ужасяващо, по-лесно е да погледнеш на трагедиите през обектива. Когато обаче не съм във военна зона,

фотоапаратът ми помага да разговарям с хората, да общувам

За да направиш хубава снимка, трябва да прекараш с тях известно време, докато започнат да ти се доверяват и забравят, че си там, за да ги фотографираш", споделя той.

Индия през обектива на Стив Маккъри

"Харесва ми да снимам портрети. Обичам да откривам интересни лица. Впечатляващо е как всички си приличаме и в същото време сме много различни", казва още Маккъри.

Когато снимам портрет, се опитвам да осъществя зрителен контакт - това ти помага да вникнеш в този човек, да видиш неговата история, изписана на лицето му, допълва Стив, който не се колебае да използва предимствата на новите цифрови технологии.

Но въпреки че всички сега снимат с мобилните си телефони, според него това е "просто вдигане на шум" и "не разводнява стойността" на голямата фотография, която остава в историята. По думите му

в снимката трябва да има емоционален компонент -

щом видиш такъв кадър, не можеш да го забравиш...

Тибет през обектива на Стив Маккъри

Кадрите в изложбата Iconic Photographs са заснети по време на пътуванията му до Афганистан, Мианмар, Тайланд, Шри Ланка, Индия и Китай. Селекцията от 53 фотографии и документални кадри дойде в София от Будапеща, а след това продължава към Копенхаген.

Откриването е довечера, с коментар на журналистката Елена Йончева по кадрите от конфликтни райони, които и самата тя е документирала.

Работата на емблематичния фотограф обхваща военни конфликти, изчезващи култури, древни традиции и съвременни образи, но винаги запазва притегателната сила на човешките черти, обясняват организаторите от "Арт студио".

Снимката на младата бежанка от Афганистан, сравнявана с "Мона Лиза", също е част от пътуващата фотоизложба - наред с други емблематични портрети и улични сцени, които пресичат границите на езика и културата, за да уловят както значимите, така и малките човешки истории.

Фотографията на 12-годишно афганистанско момиче в лагер за бежанци в Пакистан, дело на Стив Маккъри, е на корицата на "Нашънъл джеографик" за юни 1985 г. Списанието писа отново за нея през април 2002-ра, след края на войната срещу талибаните в Афганистан

Източник: По материали от Си Ен Ен и "ART Studio"