Изтъкнатият писател, драматург и киносценарист, чийто последен филм "Пеещите обувки" излезе неотдавна, си отиде на 81-годишна възраст

Писателят Георги Данаилов почина на 81-годишна възраст на 8 март, броени седмици след като по кината излезе последният му филм "Пеещите обувки", на който беше съсценарист заедно с режисьора Радослав Спасов.

Роден на 8 януари 1936 г. в София, Георги Данаилов е потомък на известен свищовски род и носи името на дядо си проф. Георги Данаилов, общественик, икономист и академик, един от първите български статистици. Именно дядо му е сред изпълнителите на завещанието на благодетеля Димитър А. Ценов за откриване и поддържане на търговско училище по подобие на германските висши търговски училища, днешната Стопанска академия в Свищов. Негов прадядо пък е Марко Балабанов, министър на външните дела и изповеданията в правителството на Княжество България през 1879 г.

През 1950 г. семейството на Георги Данаилов е интернирано и се връща в Свищов. Скоро той се връща в столицата, където завършва химия в Софийския университет и в продължение на две години работи като учител по химия. Още в студентските си години обаче започва да пише разкази, а през 1960 г. в. "Народна младеж" и "Вечерни новини" за първи път отпечатват негови творби.

През 1965 г. в съавторство с Васил Райков пише научнофантастичната повест "Заключената планета", която печели награда в конкурс на издателство "Народна младеж".

Първата му самостоятелна книга "Деца играят вън" излиза през 1970 г., а през 1973-та Данаилов я превръща и в сценарий за едноименния детски филм на режисьорката Иванка Гръбчева, с която работи по още няколко филма: "При никого" (1975), "Хирурзи" (1977), минисериала по мемоарите на Митка Гръбчева "В името на народа" (1984), "Карнавалът" (1990), "Големите игри" (1999), "Една калория нежност" (2003).

Дебютната му пиеса "Краят остава за вас" (1975), е поставена в столичния театър "Сълза и смях", където на следващата година постъпва като драматург, поканен от тогавашния директор, актьора Стойчо Мазгалов. Там работи до 1992 г.

Написал е 12 пиеси, сред тях: "Съдията и жълтата роза" (1977), "Несериозна комедия" (1979), "Есента на един следовател" (1980), "Докле е младост" (1982), "Солунските съзаклятници" (1983), "Господин Балкански" (1985), "Една калория нежност" (1986), "Крадецът на тролейбуси" (1987), "Почивка преди Рая" (1990), "Белезници за двама" (1992). 

Герасим Георгиев - Геро (вляво) като бай Ганьо Балкански в "Господин Балкански", постановка на Бина Харалампиева в Младежкия театър "Николай Бинев"

Сценарист е на повече от 20 игрални филма, сред които са още "Похищение в жълто" (1981), "Лагерът", в съавторство с режисьора Георги Дюлгеров (1990), а с Рангел Вълчанов реализира "Закъде пътувате?" (1986), "А сега накъде?" (1988) и продължението му "А днес накъде?" (2007). С Радослав Спасов, тогава все още само оператор, е и в сценарния екип на "Време разделно" (1988), по едноименния роман от Антон Дончев.

Виж още: "Време разделно" - любимият БГ филм? 10 мнения

Най-преиздаваната му книга е "Къща отвъд света" (1997), посветена на неговото любимо село Ковачевица, където прекара последните години от живота си, повече от три десетилетия. Автор е също на "Убийството на Моцарт" (1982), пътеписа "До Чикаго и назад - сто години по-късно" (1990), сборниците с разкази от 90-те "Спомени за градския идиот", "За Жан-Жак Русо и други глупости" и "Очите на другите", мемоарите в три тома "Доколкото си спомням" (2000-2002).

На 18 май м.г. за приноса си в развитието на българската култура и духовност той беше удостоен от тогавашния министър на културата Вежди Рашидов с наградата "Златен век" - огърлие, заедно с композитора Митко Щерев, арх. Петър Диков, поета Иван Цанев и режисьора Кирякос Аргиропулос, директор на Столичния куклен театър.

Източник: Министерство на културата