Роди се "Фейсбук" интелигенция - емоционална, активна, повърхностна, констатира Лада Серафимова в "Площад Славейков"

Паметникът е красив, защото Самуил е герой! Ама Самуил герой ли е, или не е? Да сложим ли виенско колело в Борисовата градина? Да направим гласуването задължително! Който няма снимка от протеста, е боклук. Изтеглете си парите от банката на лошите. Да изметем София. Дайте лайк на това детенце в Непал. "Лудогорец" са чужденци, а журналята - олигофрени. 800 вица за магнолии. 10 000 споделяния на новия правопис на Николета Лозанова. Върнете авторитета на българския учител! Гръмнете Паметника на Съветската армия.

Ууу, лайк, лайк, лайк! 

Социалните мрежи и най-вече "Фейсбук" създадоха едно паралелно общество в България, в което ври и кипи ежедневно. То е пълен антипод на обществото в реалния свят. Виртуалното е активно, реалното - пасивно.

Виртуалното има мнение по всеки въпрос. Реалното гледа сериали. Виртуалното се обединява за частици от секундата зад някоя кауза. Реалното се състои от цинични индивидуалисти. Виртуалното е винаги нащрек и губи интерес към каузата си максимум на третия ден. Реалното дъвче едни и същи тези вече десетилетия и трудно извръща поглед към нови събития. 

Само допреди година например

българският "Фейсбук" аха да освободи Украйна

Оказа се обаче, че силите в него са равни - проукраинските и проруските потребители все още не са решили кой е крив и кой прав в украинската криза. А и има толкова по-важни въпроси за решаване. Избори. Министри. Наши. Ваши. Проблем с "Лудогорец". Проблем с журналисти. Проблем с филхармонията. Проблем със скулптури. Проблем с Македония. Проблем с Москва. Проблем с Гърция. Проблем с КТБ. Проблем с разни градинки, плажове, концесии, земетресения, дечица, котенца и правописа на Николета Лозанова.

Виж още: В защита на "олигофрена"

От една страна, това непрестанно жужене е положителен знак. В спора се ражда истината. Дискусиите са основата на свободното общество. От друга страна обаче,

раждането на тази фейсбук-пенкилер-интелигенция крие и подводни камъни

Такъв е твърде кратката концентрация върху важни теми. Независимо дали става дума за риалити шоу или реформа в здравната система, потребителите във "Фейсбук" не отделят повече от три дни внимание. Няма тема, която да се обсъжда експертно и продължително с цел намиране на верен отговор. 

Всичко се върти около емоцията и вица. Колкото по-смешен е каламбурът с даден проблем, толкова по-широка общественост достига. Емоционално е и делението на "наши" и "ваши". Няколко неподходящи лайка могат да те извадят от твоя лагер и да те запратят във вражеския.  Лайковете като гражданска позиция са си българският принос в един феномен, който изследват социолозите от известно време. 

Виж още: 10 причини да се отървем от профила си във "Фейсбук"

Неотдавна в специализираното списание PNAS бе публикувано проучване, според което по лайковете във "Фейсбук" може да се определи до 95% вероятност всичко за един човек - дали е мъж или жена, бял или черен, хомо- или хетеросексуален. Не само това, но според учените

лайковете показват дори и дали потребителят е интелигентен или не

Примерно лайкове за сатиричното предаване Colbert Report принадлежат предимно на хора с висок коефициент на интелигентост, а лайковете за "Харли Дейвидсън" - по-скоро обратното.  Така е поне в чужбина.

Виж още: Роналдо е новият номер 1 във "Фейсбук"

В България вероятно има подобна разлика между хората, постващи Бах и Андреа на стените си, но по-любопитното е, че по лайкове се делим не само на умни и глупави, а и на добри и лоши, правилни и неправилни, леви и десни, реформатори и консерви, олигарси и рая.

Друг проблем от раждането на "Фейсбук" интелигенцията е

изместването на реалните проблеми с чисто виртуални

Светещите очи на Самуил например срещу неизбежната катастрофа в социалната и здравната система. За очите се говори вече три дни, за липсата на перспектива в общественото осигуряване - хич. Всякакви други важни световни или чисто български въпроси се третират със същата повърхностност и най-вече със същата максимум тридневна давност във "Фейсбук".

Социалната мрежа сложи знак за равенство между гражданина и потребителя. Всичко, което забавлява, възмущава, кара ни да се радваме или срамуваме, е тема. Т.е. властват само емоциите. Всеки опит да ни накарат да разсъждаваме, каквато е първоначалната задача на интелигенцията, се отхвърля.

В този ред на мисли

"Фейсбук" е огледален свят на българската реалност

В него всичко може да изглежда огромно или мъничко според това с каква информация са те нахранили.

Най-честият модел на скандали във виртуалното пространство е следният: Някой вади снимка или фраза от контекст и ги търкулва във "Фейсбук". Значението се променя според аудиторията, невярното тълкувание расте като лавина и затрупва първоизточника. Няма значение какво е показано на снимката, няма значение какво е казано в изречението, накрая важи само тълкуванието във "Фейсбук".

Пример за това е въпросът "Какъв герой е Самуил?", казано в съвсем различен контекст от проф. Ивайло Дичев в интервю за "Труд". Той подтикна аудиторията си към размисъл, но във "Фейсбук" пожъна омраза.

Лавината на виртуалното гражданство

го дамгоса като предател и безродник. Никой не обсъди тезите на професора, той вече бе дискредитиран.

Или като онази фраза на Ицо Хазарта: "Бих пял на сватбата на Пеевски само ако е част от менюто", която бе просто отговор на доста неудачен и провокативен въпрос от страна на журналиста. Никой не коментира далеч по-интересните неща, които рапърът каза, защото "Фейсбук" лавината реши да го превърне в борец срещу Пеевски и аплодисментите заглушиха останалите му думи.

"Фейсбук" интелигенцията удачно замества вече реалната интелигенция

И двете са бутафорни и се чуват тезите само на онези, които викат най-силно. Тези в реалния живот често са потомци на номенклатурата, които разчитат на стари силни връзки, новите във "Фейсбук" пък по същия начин съществуват благодарение най-вече на фенската си маса.

Затова и интелектуалният диспут в България по който и да е въпрос прилича на футболен мач между ЦСКА и "Левски". Не е важно кой отбор е по-подготвен, важно е кого любим и най-вече кого мразим.

* Кво вадис? (лат.) - Къде отиваш?

PloshtadSlaveikov.com

Източник: Лада Серафимова / "Площад Славейков"