Младост на Паоло Сорентино - европейският филм на годината

След "Великата красота" новият филм на италианеца спечели три от Европейските филмови награди на церемонията в Берлин. Виж трейлъра, подробности и откъс от режисьорския роман, издаден наскоро на български

"Младост", новият филм на Паоло Сорентино, беше предшестван от "Великата красота", европейският филм на 2013 г. Две години по-късно италианецът повтори този успех с отличията на Европейската филмова академия за филм на годината, режисура и европейски актьор (сър Майкъл Кейн, лауреат и на почетен приз).

Европейска анимация на 2015 г. стана победителят от фестивала във Варна "Песента на морето", а за най-добра комедия беше избран награденият със "Златен лъв" във Венеция 2014 "Гълъб, кацнал на клон, размишлява за битието", показан на София филм фест. Документален филм номер 1 е "Ейми", посветен на Ейми Уайнхаус, а дебют на годината - "Мустанг". Призът за европейска актриса отиде при Шарпот Рамплинг ("45 години"), която взе и награда за цялостен принос по случай своята 70-годишнина...

"Великата красота" може да се гледа онлайн в Kidamom.com, а "Младост" е по кината у нас от 4 декември чрез "България филм вижън"

Сюжетът

Действието в "Младост" се развива сред съвършената лятна идилия на Швейцарските Алпи, в СПА хотел, където всеки от героите се е озовал по различни причини.

Фред (Майкъл Кейн) е оттеглил се от активна дейност композитор и диригент, който идва тук от десетилетия. Седейки в комфортния си стол с вестник в ръце, той има излъчването на английски джентълмен в хармония със себе си.

Близкият му приятел Мик (Харви Кайтел) е американски кинорежисьор, дошъл тук, за да довърши новия си сценарий заедно с неколцина нахакани свои сътрудници, които непрестанно подмятат идеи и реплики.

Двамата приятели са и роднини - дъщерята на Фред (Рейчъл Уайз) е омъжена за сина на Мик. Фред и Мик обсъждат с хумор и мъдрост миналото и настоящето. Колорит добавя странното обкръжение от ексцентрици: актьори, модели, футболисти и масажистки, чието поведение се откроява във филма като музикални интерлюдии.

Казват, че Сорентино винаги е почитал абсурда, редом с трезвия си поглед към контрастите на модерния живот. Но докато "Великата красота" разкриваше прекалеността като начин за справяне с объркания свят, "Младост" акцентира върху дълбоките връзки между семействата и приятелите - и потребността от човешко разбиране.

Гневът от по-ранните филми на Сорентино е отстъпил място на красивото разбирателство, а вещата му режисура провокира виртуозни изпълнения от всички звезди. Алпийският пейзаж безмълвно подчертава незначителността на смъртните, подвизаващи се из неговите сенки...

Паоло Сорентино е роден в Неапол през 1970 г. През 2001 г. е игралният му дебют в киното с комедията "Един мъж в повече", която е и начало на дългото сътрудничество между него и любимия му актьор Тони Сервило.

През 2004 г. режисьорът снима втория си игрален филм - "Последствията на любовта", който е включен в конкурсната програма на фестивала в Кан и печели пет от италианските национални кинонагради "Давид на Донатело".

Две години по-късно Сорентино отново е в Кан със "Семейният приятел". С четвъртия си филм Il Divo - портрет на италианския премиер Джулио Андреоти, той печели наградата на журито в Кан през 2010 г. и е номиниран за 16 награди "Давид на Донатело".

Предлагаме ви и откъс от режисьорския роман по "Младост", издаден от "Колибри" през ноември, когато филмът имаше гала-прожекция на Киномания 2015 в зала 1 на НДК. Преводът е дело на Вера Петрова.

Типично британско лице под ясното пролетно слънце. Руменина е избила върху обичайната бледност. Мъжът е с къса светла коса, носи сако и вратовръзка, на възраст изглежда около 50-те, с видимо интелигентна физиономия, излъчваща увереност.

Кръстосал крака, той се е разположил удобно в красивата градина на хотела. Зад него, леко дистанцирани, са седнали двама по-млади асистенти.

Още по-нататък проблясва великолепен басейн. Къпещите се не са много, атмосферата е сънена, ваканционна, подобаваща на ранната утрин. Всички са обгърнати в еднакви меки бели халати. Пръски от няколко джакузита ръсят капки по безупречната морава.

В дъното се издига прекрасен алпийски хотел, едновременно уютен, достолепен и луксозен. Като рамка на хотела се възправят гордите, вездесъщи Алпи.

50-годишният мъж изважда кутия цигари и понечва да си запали, но един спокоен, лишен от упрек глас го предупреждава:

– Тук не се пуши.

– И на открито ли?

– И на закрито.

Гласът принадлежи на човека, седнал срещу него. Англичанин около 80-те, облечен в панталон и сако от мека материя в различни нюанси на бежовото, с внушителни очила с черни рамки, зад които са се приютили светли, воднисти очи, натежали от меланхолия и проницателност. Това е Фред Болинджър.

Разделя ги малка масичка. Пред Фред има разтворен ежедневник. Той е спокоен, улегнал, ведър, само трайна сянка на смътно разочарование премрежва погледа му, докато отстранява обвивката на бонбон с отработен жест на редовен консуматор и го пъха в устата си.

– Г-н Болинджър, мога ли да ви наричам маестро?

Фред повдига рамене. Явно това не го интересува.

– Как върви почивката ви?

– Много добре, благодаря.

– Отдавна ли идвате тук?

– От повече от 20 години. Преди ме придружаваше съпругата ми. После продължих да идвам сам, но имам много приятели тук.

– Защо избрахте Швейцария?

– Близо е до Италия. А след Лондон и Ню Йорк дирижирах оркестъра във Венеция цели 24 години.

– Разбира се, колко съм недосетлив! Мястото изглежда толкова релаксиращо.

– То е само релаксиращо.

50-годишният мъж се усмихва. Фред остава сериозен.

– Дирижирате ли още, маестро, композирате ли?

– Не. В пенсия съм.

– Излишно е да ви казвам, че и аз като всички останали съм голям ваш почитател.

– Благодаря.

50-годишният англичанин отново се усмихва.

– Маестро, както ви споменах преди малко, аз отговарям за организацията на специалните събития в Бъкингамския дворец.

Фред леко се поизправя.

– Работите за кралицата?

– На практика да.

– Хубаво. Монархиите са умилително нещо.

Събеседникът му повдига вежди в знак на учудване.

– Ако ми позволите, защо считате монархията за умилителна?

– Защото е уязвима. Стига да елиминираш един-единствен човек и светът внезапно се променя. Като при браковете.

– Кралицата ще бъде поласкана, ако приемете да бъдете удостоен с титлата "сър" през юни.

Фред Болинджър оставя да му се изплъзне една усмивчица.

– Знаете ли какво отвърнал Сати, когато го предложили за Ордена на Почетния легион? "Не е достатъчно да откажеш, трябва и да не си го заслужил." Но аз не съм Сати. И простете, имам лошия навик често да употребявам цитати.

– Нейно Превъзходителство ще бъде доволна да узнае, че приемате.

– Нейно Превъзходителство никога не е била доволна.

Емисарят на кралицата подминава репликата, леко смутен.

– Освен това присъждането на титлата ще съвпадне с рождения ден на принц Филип, а кралицата би искала да му подари концерт на Лондонската филхармония в театър "Уимбълдън", с който принцът е свързан по неизвестни за мен причини, и би била много довол... т.е. поласкана, ако вие сте диригент и включите откъси от ваши произведения.

– Не дирижирам от доста време.

50-годишният мъж поклаща глава.

– Убеден съм, че не сте забравили как се прави.

Фред Болинджър сериозно се замисля.

– Не, не съм забравил.

Емисарят пак грейва в лъчезарна усмивка.

– Принц Филип и кралицата ще изпаднат във възторг от вашите прочути "Приятни песни".

Напълно спокойно, почти примирено, Фред изрича:

– Няма да изпълня никоя от моите "Приятни песни".

– Защо?

– По лични причини.

– Можем да поканим за участие великата Суми Чо.

– Суми Чо не е подходяща.

– Назовете ми подходящото сопрано и ще го имате.

– Никой не е подходящ.

Решението изглежда непоколебимо. Фред Болинджър отново потъва във вестника, безразличен към всякакви хвалебствия и ласкателства. Емисарят се чувства сразен и оборва глава.

Настъпва тишина. Долавя се само един лек шум. Фред мачка с пръсти на равни интервали целофанената обвивка от бонбона. Кратки и последователни, интервалите несъмнено наподобяват музикален ритъм.

Кралският представител слага цигарата в уста, доближава запалката, после си спомня, че е забранено да се пуши.

– Ако ми позволите, маестро, кралицата би могла да се обиди, не е свикнала да й се отказва – изпелтечва в последен несръчен опит да го убеди. Без да вдига очи от вестника, Фред Болинджър прекъсва ex abrupto шумоленето на хартийката.

– Ще трябва да се примири. Има много по-важни неща от моите "Приятни песни".

Емисарят се изправя, видимо отчаян.

– Тогава ще предам разговора ни. Довиждане, маестро.

И се отдалечава. Двамата асистенти го следват. На друга масичка зад тях един мъж е чул целия разговор. Името му е Джими Трий. Той е 34-годишен, калифорниец с прокълната красота, холивудска звезда. В ранната утрин закусва с пържола и пържени картофи. Има небрежен вид, нахлупил е безвкусна бейзболна шапка, брадата му е на няколко дни, носи тъмни очила и протрито кежуал облекло.