Горан Вишнич често е сочен за пример как един актьор от Източна Европа може да пробие в Холивуд. Той е играл заглавния герой в снимания у нас "Спартак", но най-известните му роли са в тв сериали - "Спешно отделение", където играе д-р Лука Ковач в продължение на няколко сезона, "Оцеляване" (Extant) с Холи Бери, а сега и в "Престъпления без граници", чийто сезон 3 се снима в неговата родина - Хърватия.

Като част от новия екип следователи в Международния наказателен съд, оглавяван от Карине Странд (Елизабет Мичъл), героят му Марко Кораца е най-добрият европейски специалист в преговорите с похитители. Ето какво разказва той от снимачната площадка в интервю, предоставено от AXN България, където сериалът върви всеки понеделник вечерта.

- Един полски кинодеец беше казал, че актьорската игра е повече криене, отколкото показване.

- Да, така е. 

- Ролята Ви в "Престъпления без граници" е идеален пример за това. Марко се присъединява към специалния отряд на Международния наказателен съд като експерт в отвличанията, но пази и своя лична тайна, която остава скрита до края на сезона. 

Интересно е, че повдигате темата точно сега, защото днес снимахме сцена с Елизабет Мичъл, която има доста общо с това, за което говорите. Героинята на Елизабет - Карине, говори за сестрата на Марко, която е била отвлечена. Тя знае много добре, че той приема това твърде лично.

Интервю: Елизабет Мичъл - между "Изгубени" и "Престъпления без граници"

Само два часа преди старта на снимките сценаристите ни изпратиха някои нови насоки за сцените. С две думи, тяхното желание беше Марко да говори повече за чувствата си. Аз бях категорично против. Според мен героят ми е много по-убедителен, когато просто запазва тишина, отпива от кафето си и напуска помещението. Нещо такова свидетелства много повече за състоянието му, отколкото ако започне да говори и да се обяснява.

Добрият актьор е в състояние да покаже вътрешното състояние на героя си и без думи. Ако говориш много, не остава никаква загадка. Така че актьорската игра е много повече в това да прикриеш, отколкото да покажеш чувства. Трябва просто да намериш баланса.

- Изглежда имате доста свобода на снимачната площадка на "Престъпления без граници", след като можете сам да решавате дали да се съобразите със сценария или не.

- Да и мисля, че във всеки уважаващ себе си сериал трябва да е така. Трябва да потиснеш егото си, когато работиш в телевизията и да се съсредоточиш да дадеш най-доброто от себе си. Това е екипна работа, открит разговор, сътрудничество, жив, дишащ организъм. Слава Богу, не е някаква диктатура. (Смее се). Ако аз предложа нещо добро, защо добрият автор да не се вслуша?

- Това част от опита Ви в US телевизията ли е? От "Спешно отделение"?

- Най-добрите епизоди на "Спешно отделение" са заснети от авторите, с които се комуникираше най-добре, с които се говореше най-лесно. В повечето пъти не съм имал никакви забележки към сценария, но понякога е въпрос на една дума, на едно изречение. Не казвам, че аз знам точно какво не е наред и какво трябва да се промени или добави, просто говоря със сценаристите, обсъждаме варианти.

Същото е и тук - когато искам да направя нещо, да внеса някаква промяна, всички се вслушват, защото знаят, че не се опитвам да си докарам дивиденти, а че мисля цялостно, за цялата картинка. 

"Престъпления без граници" е специална продукция - заснет е в Европа с европейски екип и актьори, без да се обвързва конкретно с нито една европейска държава. Прекалено дълго всичко, което се предлагаше в жанра, беше на фона на американски пейзажи, така че този сериал наистина е глътка свеж въздух.

С цялото ми уважение към американската телевизионна индустрия, но американските сериали се финансират от американските телевизионни канали и в американските предавания се очаква актьорите да говорят на английски. Затова в американските сериали виждаме американски или английски актьори много по-често, отколкото от която и да е друга точка на света.

Аз съм хърватин и много добре знам колко труд положих, за да науча езика. За някои европейци е практически невъзможно да се справят с акцента си. За шведите и датчаните например е много лесно. За французите е много трудно. Това е една от причините, поради които шведските актьори в Америка се справят много добре.

- Но не смятате ли, че откакто "Престъпления без граници" стана популярен из цял свят и е заснет предимно в Европа, може да се окаже пионер и да разчупи стереотипите? Може ли да се смята за пример как да се прави нещо различно, и то без това да вреди на крайния резултат?

- Сред актьорския състав на сериала са Елизабет Мичъл, която е американка, Доналд Съдърланд е канадец, имаме германски актьор, италианска актриса и цялото действие се развива в Европа. Има още сериали, заснети там - "Игра на тронове" например. Нещата се придвижват в тази посока.

Вземете например държава като Хърватия. Стъпка по стъпка, тя изгражда съвсем нов имидж. Туристите виждат невероятно крайбрежие, хубави ресторанти, страхотни хотели. Още повече - имаме седем или осем национални парка. Локациите за кино и телевизия наистина са превъзходни, а и са много по-проходими и достъпни от преди.

Да бъдем честни - американците са прагматични хора. Ако видят хубава и евтина локация, няма какво да ги спре. Точно това се случва сега и е само началото, уверявам ви.

- Разкажете повече за връзката между Вашия герой и героинята на Елизабет Мичъл. И двамата се присъединихте към актьорския състав през този сезон и първоначално сякаш между двама ви има голямо напрежение.

- О, напрежението винаги трябва да съществува. Ако всичко върви гладко, би настанала пълна скука. Колкото по-тежки неща преживява героят ми, толкова по-интересен става за мен като актьор.

Карине - героинята на Елизабет, и моят герой Марко, винаги си трошат главите, непрекъснато се редуват върхове и спадове. Карине работи с Микаел Дорн (Доналд Съдърланд) в Международния наказателе съд като един от най-добрите му следователи. Сега за първи път й се дава възможността сама да поведе специален отряд.

Тя е от онези професионалисти, които не разполагат с личен живот. Нейната работа отнема цялото й време, тя е на разположение 24 часа, седем дни в седмицата. Тя също никога не е получавала нищо даром в живота си и наистина трябва да работи здраво, за да постигне целите си. Тя е обратното на героя, игран от Том Влашиха. Този човек е просто блестящ, всичко му се случва по най-лесния начин.

- Да разбираме ли, че актьорската работа е обратното на реалния живот за Вас? Най-добра е, когато е трудна?

- Именно! (Смее се). И аз искам, като всички, животът ми да е приятен и лесен, но силно предпочитам героят ми да е сложен и объркан. Колкото по-труден е характерът му, толкова по интересен е за игра.
 
- Как се почувствахте, когато се върнахте в родината си за снимките? 

- Беше изключително забавно! Наистина! 

- Роден сте в Хърватия и първият ви филм е заснет тук. Това не събужда ли сантиментални чувства?

- Всъщност, започнах актьорската си кариера по време на войната през 90-те. Бях само на 18. После направих един филм в Босна, когато бях на 20 и няколко. Последният път, когато снимах тук, беше преди около година. По онова време бях много зает в САЩ със "Спешно отделение".

Спомням си, че се почувствах облекчен, когато за първи път от толкова години насам трябваше да използвам родния си език на снимачната площадка. Просто беше много по-лесно да говоря на хърватски пред камерата.

Сега с всички чехи, словаци, англичани, американци, германци и хървати на снимачната площадка на "Престъпления без граници", имам усещането, че английският ми се влошава ден след ден. Продължавам да превключвам от един език на друг и всичко съвсем се омеша. (Смее се).

- Но е приятно да работите отново у дома?

- Да, разбира се! Единствено съжалявам, че не сме по-близо до моят роден град Шибеник, който е надолу, на юг. Най-малкото, трябва да се видя с родителите си.

Новият сезон на "Престъпления без граници" върви по AXN в понеделник, от 21 ч., а междувременно гледай Горан Вишнич и в клипа на Мадона The Power of Goodbye от хитовия й албум Ray of Light (1998).