Днес се навършват 122 години от рождението на голямата българска поетеса и преводач Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева).

Багряна е новатор в българската литература - тя първа изразява най-съкровените и интимни преживявания на жената, прави смело съчетание между традиция и модерност. 

Около името й постоянно има скандали и клюки - противоречивото й участие в процеса за Вапцаров, любовният триъгълник между нея, Дора Габе и Боян Пенев, смелите й за онова време пътешествия по света, познанството й с известни и видни фигури на политическия живот. 

Тя е и първата българка, която лети с пътнически самолет - смело решение, от което се отказват няколко мъже и накрая поетесата се качва сама. 

Умира на 98 години, оставяйки след себе си спомени на цяло едно столетие, редица стихосбирки и отличия.

Носителка е на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969). Удостоена е със званието "Герой на Народна република България" през 1983 г. През 1943, 1944 и 1945 година е номинирана от Стефан Младенов за Нобелова награда за литература. 

Стиховете на Елисавета Багряна са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др.

Прелюдия

Усещам те и в топлите си длани,
и в бликналите сълзи, и в смеха нечакан.
Познавам те:пътеките ти са постлани
със капки кръв и сълзи недоплакани...

Донякога, и няма да е късно,
ще тръгна пак сама със своята несрета.
Но днес - гори, носи ме, пей ми непрекъснато
ти, радост, пратена ми от небето.

Когато спрат на мене - топло вгледани,
едни очи, така невинни и унесени -
в гърдите ми се затопяват преспи ледени
и в ручей зазвучава млада песен...

И пак обиквам и света, и хората,
и черният им труд, и празните надежди.
И вярвам пак във този, който бди отгоре,
и с промисъл съдбите ни нарежда.

Източник: Bulevard.bg