Работодателите настояват и за редуциране броя на университетите и съкращаване на незаетите места, обявени за прием

Бизнесът настоява за реформа във висшето образование, която да задължи студентите, които завършват по т.нар. "държавна поръчка" да работят определен брой години за българската икономика, преди да напускат страната, съобщава БНР.

"За нас трябва да има една ясна система като ориентир по отношение на младите хора - ако те искат да учат държавна поръчка, тоест да получат финансиране от страна на държавата за завършване на тяхното висше образование, трябва да имат някакъв ангажимент - две, три или четири години да работят тук в България, за да може българската икономика да има полза от тази инвестиция. Който иска, разбира се, да не бъде обвързан с такова нещо, да си осигури финансиране на своето образование, да бъде свободен да пътува, или където иска да работи по света", коментира за програма "Хоризонт" главният секретар на Българската-търговско-промишлена палата Васил Тодоров.

Работодателите настояват и за редуциране броя на университетите и съкращаване на незаетите места, обявени за прием. С това се цели да се прекрати практиката, с която университетите произвеждат нискоквалифицирани кадри и обучават хора с ниска мотивация, които влизат с ниски оценки. 

Според тях също така държавата трябва да върне практиката с разпределения за работа на студентите. 

Според Тодоров първото нещо, което ще задържи младите хора, е добрата среда в България, но не трябва да се отричат и стимулите чрез държавната поръчка, както и необходимостта от възвръщаемост в икономиката. 

От предложението на Българската-търговско-промишлена палата обаче не става ясно как точно това би се случило. За да се наложи на българските студенти да работят поне две години в България, трябва да им се осигури някаква работа. Ако преди демократичните промени това е било лесно осъществимо заради липсата на частна инициатива и изцяло държавни предприятия, сега нещата стоят по различен начин. 

За да бъде осъществена тази идея, държавата трябва да засили изключително много работата на бюрата по труда и да осигури на завършващите студенти възможност за адекватна работа по специалността, която са завършили. Така на практика трябва да се създадат цели нови звена в бюрата по труда, които да преценяват за всеки случай по отделно къде е най-подходящото място.

Тук е и моментът, че при висшето образование в момента мнозина са тези, които след завършването си, а понякога и преди това, са започнали работа, която не влиза в полето на висшето им образование. 

Ако тази идея сработи, едва ли ще са много недоволните от нея. Въпросът обаче е, че държавата има да извърви дълъг път и да създаде нови пътеки, за да може дори теоретично само това да се случи. 

Източник: БНР