Новият режисьорски филм на Радослав Спасов, отличен с втората по значимост награда на фестивала, е базиран върху живота на певицата Леа Иванова - и тайното й сътрудничество на комунистическите служби

След миналогодишния успех на "Каръци" отново български филм получава една от големите награди на 38-ия международен кинофестивал в Москва, който завърши в края на юни.

"Пеещите обувки" на Радослав Спасов, посветен на легендарната естрадна певица Леа Иванова (1923-1986) и съпруга й Еди Казасян, беше отличен със специалния приз "Сребърен Георги" - второто по важност отличие на фестивала.

Председател на международното жури беше режисьорът на "Каръци" Ивайло Христов, а голямата награда "Златен Георги" беше присъдена на иранския "Дъщеря" на Реза Миркарими, заедно с приза за най-добра мъжка роля.

Спасов е участвал в Москва и с предишния си филм "Откраднати очи" (2005), за който Весела Казакова е отличена като най-добра актриса на фестивала.

Той обаче е популярен най-вече с работата си като оператор на близо 40 филма - с режисьори като Георги Дюлгеров ("Изпит", "Авантаж", "Мера според мера", "Козелът"), Людмил Стайков ("Време разделно", на който е и съсценарист), Едуард Захариев ("Вилна зона", "Мъжки времена"), Рангел Вълчанов ("Лачените обувки на незнайния воин", "Закъде пътувате?", "А сега накъде?").

Дебютът му като режисьор е "Сирна неделя" (1993), а "Пеещите обувки" е едва третият му филм в тази роля, като той е и съавтор на сценария, написан от Георги Данаилов.

Във фокуса на техния разказ е една основна тема - духовната драма като цена за оцеляването на таланта. Преди всичко обаче това е филм за голямата любов между двама изявени артисти, преминали през огромните изпитания на онова сложно време.

Сюжетът: След смъртта на Леа нейният съпруг получава достъп до архивите на бившата Държавна сигурност и разбира, че тя е била агент на службите от онази епоха, макар след 9 септември 1944 г. да е била и политически затворник.

Досиетата и дневникът й от детските години разкриват сложния път на устремената към голямата сцена артистка, която пееше "Бих искала да имам два живота..." - и натрапения й от системата "втори живот".

Еди се опитва да съпостави документите от ДС със собствените си спомени от събитията в съвместното им съжителство...

Разкъсван от съмнения, че животът му е бил дирижиран, неистински, той преживява отново в самотата си тяхната любов и кариера, опитвайки се да намери мястото си в този житейски пъзел.

"Ние се опираме на живота на Леа, на нейната съдба, но само отделни неща, по мотиви от нейния живот. Затова и нашите екранни герои са Лия и Едвард - т.е. даваме възможност на тези хора, които си харесват Леа, да видят Леа, а на онези, които имат някакво друго отношение към нея, да гледат нашата героиня, която се казва Лия. Важно е да се знае, че филмът не е биографичен. Опитахме се да проследим два човешки живота от началото почти до техния край в рамките на два часа", обяснява режисьорът пред БНР.

За направата на филма го вдъхновила лична среща с композитора: "Някога срещнах Еди Казасян. Излизаше от архивите и очите му бяха насълзени! И го питам: "Какво бе, Еди, какво има?". Той каза: "Накарали са я да се ожени за мен". Това  ми се видя много страшно - човек да разбере в края на живота си, че може би той не се е състоял, че всичко това е било фалшиво."

Борислав Чучков и Ернестина Шинова се превъплъщават във възрастните Едвард и Лия, която в различните периоди от живота си се играе от няколко актриси, но основно от Рая Пеева.

Виж още: Внимание, умна блондинка! - Рая Пеева пред Bulevard.bg

Музиката е на Виктор Чучков. Продуценти са Menclips и "Дрийм тийм филмс", с подкрепата на Националния филмов център, Столичната община, БНТ и НДК.

И трите прожекции в Москва са минали при небивал успех за български филм, разказва кореспондентът на БНР в руската столица.

От София филм фест пък припомнят, че проектът е тръгнал от "София мийтингс" преди осем години с работно заглавие "Момичето от площад "Славейков".

Източник: БНР, София филм фест