Американската актриса споделя първи впечатления от снимачната площадка на сезон 3 в Хърватия

Елизабет Мичъл е популярно лице от сериалите "Изгубени", "Революция" и "Имало едно време", а в третия сезон на "Престъпления без граници" се подвизава в малко по-цивилизована среда - като ръководител на новите следователи към Международния наказателен съд.

Героинята й Карине Странд заема поста на Луи Даниел (Марк Лавоан) половин година след смъртта му и разформироването на предишния екип. Ето какво разказва 45-годишната американска актриса от снимачната площадка в Хърватия в интервю, предоставено на Bulevard.bg от AXN България:

- Вие сте в американския филмов и тв бизнес още от малко дете. В "Престъпления без граници" получихте шанса да снимате в Европа. Забелязахте ли големи различия между САЩ и Стария континент по отношение на работния процес?

- Да, наистина съм в бизнеса от 7-годишна, така че в Щатите се чувствам така, сякаш познавам всички. Екипите, с които снимам в Америка са или същите, или в тях има хора, с които вече съм работила. С идването в Европа първото, което ме впечатли, беше, че ще работя с много хора, които никога не съм срещала - и това само по себе си беше ново и забавно за мен. Научих съвсем различни начини на работа, в съвсем нов екип и с много нови хора, които да попълнят филмовото ми семейство. 

- Беше ли предизвикателство да играете в такъв международен актьорски състав? Горан Вишнич е хърватин, Том Влашиха - германец...

- Разбира се! Най-малкото говорим на различни езици. Беше интересно да науча някоя и друга дума на родните езици на колегите си. Така оставах с усещането, че сърцето ми става малко по-голямо всеки път.

Елизабет Мичъл с Горан Вишнич (в средата) и ветерана Доналд Съдърланд. Снимка: AXN България

- Намирате ли идеята за обмяна на опит между САЩ и Европа за привлекателна? Смятате ли, че повече американски продукции трябва да се снимат тук?

- Да, би било фантастично! Ето например, няма как да не се впечатля - тук по плажовете нудизмът е даденост, докато в зад Океана никъде не можеш да видиш такова нещо. И, да - можеш да използваш нецензурни думи, колкото си искаш (смее се). Това в кръга на шегата, разбира се. Мисля, че тук има повече артистична свобода, което е наистина вълнуващо!

- Вашата героиня в сериала е много силна жена, особено в професионалния си живот. Харесвате ли я?

- Обожавам я! Харесвам силните жени и много обичам да влизам в кожата им. Иараснала съм сред тях - майка ми е адвокат, баба ми е космически инженер, сестра ми е лекар. Баща ми също е голям и силен мъж и също ни възпитаваше да бъдем силни. Ако му кажа нещо като (променя си гласа): "Татко, моля те, трябва ми това!", той ще отговори: "Какъв е този глас? За какво е всичко това?". Така израснах, без да знам какво е да си слаб.

- Дори сред приятелките си?

- Приятелките ми също са силни жени, като се замисля. Всяка по различен начин. Едната е библиотекар, другата - социална работничка, която работи в армията, сред мъже. И двете са много силни личности. Харесва ми да гравитирам около хора, които управляват сами живота си.

Харесва ми идеята да се чувстваш благодарен, а не да смяташ, че някой ти е длъжен. Трудно ми е да разбера хората, които смятат, че светът винаги е настроен враждебно към тях. Хората, които са признателни за това, което са постигнали и са получили от живота, са тези хора, с които предпочитам да съм заобиколена. 

Що се отнася до това, че играя жена с много силен характер в "Престъпления без граници" - извадих голям късмет с колегите си, било то мъже или жени. Всички ме приеха като човек, който ще им нарежда какво да правят. Не в живота, разбира се, само на екрана (смее се).

Много съм им благодарна за това, защото можеш да си бъдеш силен колкото си искаш, но ако тази твоя сила не достигне до никой, направо си загубен. Без помощта на останалите, никой не би могъл да изглежда достатъчно силен на екрана, независимо колко много се старае.

- Какво друго Ви допада в героинята Ви? 

- Няма да разказвам подробно, за да има публиката какво да очаква, но ще спомена, че нещото, което я прави доста интересна, е нейното минало. Тя е преживяла случка, в която едва е оцеляла, но не позволява миналото да пречи на настоящето й. Тя владее положението, не се страхува, но в същото това време е и уязвима.

Като следовател успешно се идентифицира както с жертвата, така и с престъпника. Тя притежава емпатия - способността да се поставя на мястото на другия, което й позволява да влиза успешно в съзнанието както на жертвата така, и на насилника, без да влага чувства в нито един от двата случая. А това пък е изключително полезно качество за нейната професия. 

- Още една роля на оцеляла - "Изгубени", където също участвахте, се превърна в световен хит. Как се промени животът Ви след това?

- След "Изгубени" можех спокойно да избирам между многото неща, които исках да правя. Надявам се познавате това чувство, когато в края на деня се чувствате спокойни и уверени, че това, което сте свършили през деня, наистина си е струвало. Точно това беше и усещането ми от "Изгубени". И колегите много ми липсват. Имаше нещо в начина, по който бяхме свързани, беше толкова зареждащо. Бяхме едно добро, голямо семейство.

- Бяхте ли наясно каква популярност ще добие сериалът?

- Не. Когато ме поканиха, приех ролята просто като едно върховно преживяване. Всички бяхме там, навън, работехме яко и толкова развълнувани и въодушевени, изцяло погълнати от работата си. Тогава нямахме представа колко специално е това шоу. Сега го приемам като феномен, да, като нещо наистина велико! Не мисля, че бих могла да съм и на метри от мястото, където се намирам сега в живота си, ако не беше "Изгубени". 

- Телевизионните сериали преживяват истински ренесанс в днешно време. Какво е Вашето мнение за това, как интересът на публиката се премести от големия към малкия екран? 

- Забавно е, защото първите две неща, които снимах в Лос Анжелис, бяха филми за големия екран. Те бяха забавни, добри и добре възприети от критиката. Тогава започнах да снимам за телевизията и моментално се влюбих в нея. Спомням си как ходих в Монте Карло за едно телевизионно събитие. Там, докато давах интервю, попаднах на един журналист, който ми беше сериозно ядосан, направо ми се скара как така съм могла да зарежа толкова многообещаваща кариера в киното заради телевизията.
 
- Колко отдавна беше това?

- Може би преди пет години. Интересно е как се промениха нещата. Сега разбирам, че всъщност съм направила доста умен избор тогава. Имам опит и в киното, и в телевизията. Отдавам това на едно щастливо стечение на обстоятелствата.  

- Имате ли си любим жанр?

- Да! Обожавам научната фантастика. Аз съм голям фен на "Междузвездни войни" и "Стар трек".

- Наистина ли? Рик Маккалъм, който сега работи за "Престъпления без граници", продуцира и "Междузвездни войни". Развълнувахте ли се от срещата?

- Шегувате ли се? Беше фантастично! Дори се оказа, че имаме общи приятели. 

- Да разбирам ли, че срещата Ви с него е върховното Ви преживяване досега в сериала?

- Не, по-скоро върховното ми удоволствие досега беше да видя физиономията на майка ми, толкова доволна да ме види как играя сред красотата на хърватската природа. 

- Майка Ви е с Вас на снимачната площадка?

- Беше за седмица. После си тръгна. Но да се върнем на въпроса - толкова много се забявлявах по време на снимките с колегите си - от момента, когато стъпих на снимачната площадка! Това всъщност е най-голямото ми удоволствие от работата в "Престъпления без граници". Всеки път, когато получа усещането за семейство на снимачната площадка - това винаги е най-любимият ми момент!

Виж още: Интервю с Доналд Съдърланд за сезон 2, сниман у нас




0 Коментара

  1. Няма коментари.
    Бъди първия коментирал! Вход Регистрация Влез с Facebook