Малко преди края на живота си любимата комедийна актриса записа две песни за проекта "Пеещи артисти": "Кутийка за спомени" и дуета с Орлин Горанов "Любов(та)", а тепърва ще я гледаме и в нов сериал на БНТ

Татяна Лолова си отиде на 23 март след боледуване от COVID-19, малко повече от месец след 87-ия си рожден ден. Поклонението пред тленните останки на голямата актриса е планирано в тесен семеен кръг, а в петък, 26 март, от 11 до 13 ч. всички, които искат да си вземат символично сбогом с нея, могат да оставят цвете в Сатиричния театър "Алеко Константинов" и да напишат няколко реда за спомен.

"Изгасна една слънчева усмивка, една ведра и борбена до последно душа! Животът й премина, благословен с огромен актьорски талант, белязан с любовта на няколко поколения зрители и всички хора, които са имали щастието лично да се докоснат до нея! Сбогом, Таня! Ще си в паметта и сърцата ни!!!", коментираха от Сатирата. И още:

"Твоята усмихната енергия винаги ще остане при нас!"

Сбогуването с нея е в навечерието на Международния ден на театъра 27 март, когато по традиция преди пандемията се раздаваха наградите "Икар" на Съюза на артистите в България. Тази година тя получава статуетка за цялостен принос - посмъртно.

"Загубихме невероятната Татяна Лолова! Харизматична, обаятелна, истинска, емоционална, блестяща - не само на сцената, а и в живота! Актрисата и фурията, за която нямаше недостъпно човешко чувство, макар най-много да предпочиташе да ни усмихва, защото всяка роля минаваше през голямото й сърце, а то бе изпълнено с грижа за ближния. Убедени сме, че звездата й ще продължи да свети ярко в духовните пространства на България, защото за великите таланти няма граници и забрава", написаха от Министерството на културата след новината за кончината й.

През последните месеци една от най-любимите български комедийни актриси беше ангажирана в проекта на Игор Марковски "Пеещи артисти".

Миналата есен тя записа песента "Кутийка за спомени" по текст на Мария Касимова-Моасе и музика на Момчил Колев (екс-"Клас"), а преди броени дни излезе дуетът й с Орлин Горанов "Любов(та)", написана от варненския композитор и основател на попфестивала "Откритие" Доно Цветков по стихове на Станислав Пенев.

Пеенето не е ново амплоа за нея - подобно на други свои колеги от Сатирата, в миналото тя редовно участваше във фестивала на хумористичната песен "Златният кос", провеждан в Деня на хумора и шегата 1 април.

В средата на февруари тя гледа Орлин Горанов с песните на АББА в Mamma Mia! на Софийската опера и балет, на чиято сцена й предстоеше да стъпи в мюзикъл по филма "Баща ми бояджията" (1974).

"Аз съм тайна почитателка на операта от 6-годишна възраст, а когато получих дипломата си за артист, отидох в Русенския театър, защото той по това време имаше прекрасна оперна трупа и цялото си свободно време прекарвах в Русенската опера", сподели тогава тя пред своите домакини и разказа:

Когато бях на 29 години, отидох при г-жа Елисавета Йолович да ставам певица. Тя ме разпя и каза: "Ах, вие имате едно прекрасно сопрано!" 
Аз все пак попитах: "Не съм ли мецосопрано?" 
Тя кимна: "Един момент!" 
Тогава ме пробва из низините и току отново изрече: "Ах, вие имате едно прекрасно мецосопрано!"

В Париж след време се срещнахме отново с нея и аз й се извиних, че съм преустановила моята певческа кариера, защото намирам, че на тази възраст е късно да ставам тепърва оперна певица. Но ето че и на сегашните ми години имам още желание да бъда в света на изкуството!

Вие правите днес много за вашата публика, която е поизмъчена и мисли едва ли не, че вече няма да има живот на тази планета. Щом сте в състояние да създадете такъв спектакъл, това означава, че животът ще продължи и ще можем отново да се прегърнем без страх и ще се заредим с радостта, че сме се сляли един с друг!

Родена в София, през 1955 г. тя завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" при проф. Стефан Сърчаджиев и година по-късно е сред основателите на Държавния сатиричен театър, от чиято трупа е част до 1978 г. Още през 1972-ра вече е заслужила артистка, а в средата на 80-те получава и званието "народен артист".

Изиграла е стотици запомнящи се (главно комедийни!) роли в театъра, но своеобразен връх в кариерата й на сцената е моноспектакълът "Дуенде" по текстове от Федерико Гарсия Лорка, който играе от 2003 г. насам в Театър 199 "Валентин Стойчев". Нейните мемоари "1/2 живот" са преиздавани неколкократно, а неотдавна под редакцията на Георги Тошев излезе и книгата й "Дневници и делници".

В българското кино е заснела близо 50 филма, като дебютът й е като Момичето с джувката в драмата за антифашистката съпротива "А бяхме млади" (1961). Следват заглавия като "Случаят Пенлеве" (1968), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Топло" (1978), "Бон шанс, инспекторе!" (1983), "Опасен чар" (1984), "Разговор с птици" (1997), "След края на света" (1998), "Пътуване към Йерусалим" (2003), "Сбогом, мамо" (2010), "Пътят към Коста дел Маресме" (2014), "Бартер" (2015). 

Снима се и в сериали - от черно-белия "Семейство Калинкови" (1966) до ситкома "Домашен арест" (2011-2013) по Би Ти Ви, където изиграва коронната си роля като тъщата мама Еми, редом с Мая Бежанска и Филип Аврамов, в продължение на четири сезона и 86 епизода.

През 2014 г., по повод своята 80-годишнина, става героиня на документалния филм "Портрет на една дама". Последната й роля на голям екран бе възрастна циганка в семейната фентъзи комедия "Лили Рибката" (2018) на режисьора и сценариста Ясен Григоров.

На 31 декември зрителите на БНТ я гледаха за последно в празничната програма "Новогодишна щръклица". През април им предстои да я видят и във финалното й превъплъщение за малкия екран - в сериала на реж. Илиян Джевелеков "Порталът", приключенска драма с елементи на екшън, романтика и комедия.

Сюжетът: през портал на времето съвременен мъж преминава в 70-те години, където трябва да разследва убийство, което все още не се е случило. Героинята на Татяна Лолова е дисидентстваща буржоазна дама.

 За спомен ни остават и многобройните й телевизионни интервюта.