Българският оперен певец, който дебютира в "Ковънт Гардън" с ролята на княз Елецки от "Дама пика", е на корица в първия брой на сп. "Опера нау" за тази година

Снимката на българския оперен певец Владимир Стоянов е корица на английското сп. "Опера нау" за януари, а отправката към интервюто му в броя го провъзгласява за "коронованият принц на баритоните".

Поводът за това внимание е дебютът му с ролята на княз Елецки от операта на Чайковски "Дама пика" в "Ковънт гардън", припомня БНР. Постановката на Щефан Херхайм под диригентството на маестро Антонио Папано се прожектира у нас на 13, 16 и 17 февруари в кината "Арена" в София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Плевен и Смолян, в рамките на киносезона на Кралската опера в Лондон.

За ролята си там Владимир Стоянов споделя: "Елецки е много интересен герой. Той има само една ария, но това е най-добрата ария. В тази постановка

аз съм не само Елецки, аз съм също Чайковски

И режисьорът извежда Чайковски във всяка сцена. Но той не е наблюдател, той е водещ, творец на ситуациите... Елецки не съществува в оригинала на "Дама пика" от Пушкин - персонажът е създаден от Чайковски. Текстът на голямата ария на Елецки също е от Чайковски. Той е противоположност на Томски и Герман - много позитивен. В голямата ми ария аз се трансформирам от Чайковски в Елецки."

Статията от Марк Гленвийл в Opera Now е озаглавена Time to shine (Време да блеснеш). През изминалото десетилетие Владимир Стоянов изгради великолепна репутация като един от най-добрите драматични баритони в света, анонсира списанието.

В разговора с автора Стоянов насочва специално внимание към изкуството на Пиеро Капучили, което силно му е повлияло в изграждането като певец.

"Заради фразирането му, експресивността и чувствителността, Капучили е номер 1. Той има невероятно изравнен и колоритен глас. За мен той е последният голям баритон на италианската школа. Наблюдавам го как разрешава проблемите и се опитвам да ги разреша по същия начин. Гласът е много открит и в същото време много закръглен. Не е възможно да се направи точно така, но се опитвам да пея по същия начин - много меко, без напрежение и пресилване, но това не е само по отношение на гласа, мисля. Това е въпрос на енергия, вътрешна енергия.

Трябва да предам своите чувства на публиката

Ако не мога, очевидно е - завесата  пада между мен и нея. Ако въздействам с нещо, аз го чувствам, ако не - чувствам го също. Капучили имаше магична енергия. Затова го обичам. Техника и енергия са върхът - техниката е нещо много материално, което можете да научите и изградите, енергията е нещо от големия господар, от Бог...", казва баритонът и продължава:

"Моят учител, големият бас Никола Гюзелев, беше близък приятел с Капучили. За Гюзелев беше много важно да разбере къде е преходът (между гласовите регистри), защото това е основата на оперното пеене. За него това беше ключът към техниката. Преходът трябва да бъде незабелязан. Това е магичен момент - да се постави гласът на правилното място. Разликата между средния и високия регистър не трябва да бъде голяма. Блясъкът трябва да идва от гласа...

Диригентите могат да те накарат да пееш най-трудния пасаж от операта отново и отново - и трябва да си в състояние да го направиш. Пееш най-високия тон на репетиция. И изведнъж диригентът казва: "Чакай да го чуя още един път." Как ще го направиш без техника? И на сцената трябва да повтаряш безкрайно същите неща, когато оркестърът свири, с пълен глас...

Всяко нещо в нашия свят се променя и с операта е същото

Операта е много сложен организъм - някой път всичко върви добре, а друг път - не се получава. Опитвам се да намеря баланса на всички съставки. В оперните театри днес певците имат все по-малко място за репетиции. Трябва да приемеш идеите на режисьора и диригента, да останеш спокоен - като събереш всичко заедно, и да изградиш своя собствена идея на всичко отгоре. Много е трудно.

Може би преди 30-40 години певецът е можел да създаде роля за самия себе си, но днес това е невъзможно. Трябва да работим заедно с позитивна енергия... Разбирам певците от това време, когато фокусът са били певците, произвеждащи звук, а не интерпретацията на ролята.

Много внимавам за качеството на звука. Голям почитател съм на добрия звук и създаването на правилния контекст за добро пеене. Много е важно за мен...

Като вердиев баритон - след Риголето няма нищо друго. Има много големи опери, но за мен от драматична и вокална гледна точка това е всичко. Това е върхът. Можете да поддържате напрежението от началото до края на операта, вокално и драматично. Няма нито един момент, в който напрежението да спада...

Колкото до Макбет, той е дълбок, толкова мрачен, много крехък, много жесток, много специален. Когато Макбет се появява в дуета с Банко, той е все още напълно невинен, но той израства през цялото време - от малките реплики към неговата голяма трагедия. Неговата голяма ария е в края на операта.

Трябва да се запазиш в добро гласово състояние през цялото време - пътят от началото, за да си в най-добрата си форма накрая. Трябва да запазиш високото напрежение, за да останеш свеж, като океанска вълна, подготвяща се да се разбие..."

Източник: БНР