И обратно - ако се обграждате с голям приятелски кръг, значи не сте напълно удовлетворени от живота

"Нямам нужда от много приятели, стигат ми двама-трима", пееше Георги Христов. Да, докато средностатистическият човек е по-щастлив с широк приятелски кръг, ново научно изследване показва, че хората с висок коефициент на интелигентност се чувстват добре и в по-тесен.

До този извод стигат еволюционните психолози Сатоши Каназава от Лондонското училище по икономика и Норман Ли от университета по мениджмънт в Сингапур. Техните изводи за влиянието на приятелството върху щастието и удовлетворението от живота са публикувани миналия месец в British Journal of Psychology.

Виж още: Онези приятели, заради които си заслужава да се борим

Анализирайки данните от дългосрочно проучване сред 15 хил. души на възраст от 18 до 28 години, двамата учени забелязали две основни тенденции.

Първо, градските жители като цяло били по-малко щастливи от онези, които живеели в извънградските райони.

И, второ, хората споделяли, че са по-удовлетворени от живота, когато имали по-активни социални контакти.

Като използвали "теорията за щастието в саваната", Каназава и Ли стигнали до хипотезата, че коренът на това усещане е още в праисторическите времена, когато хората живеели в племенни общности, напомнящи по-скоро малки населени места, отколкото днешните големи градове.

Ситуациите и обстоятелствата, които водели нашите предци до по-голямо задоволство от живота, могат да повлияят и на съвременните хора, убедени са психолозите.

Виж още: 15 основни правила за истинско мъжко приятелство

Друг основен извод от изследването им обаче показва тъкмо обратното - че колкото повече време интелигентните хора прекарват сред приятели, толкова по-неудовлетворени от живота стават.

Ефектът от гъстотата на населението върху задоволството от живота е над два пъти по-висока при хората с по-нисък IQ в сравнение с онези, които имат по-висок коефициент на интелигентност, заключават учените.

По-интелигентните личности всъщност били по-недоволни от живота си, ако общували по-често с приятели. 

За обяснение на тази аномалия в. "Уошингтън поуст" се допитва до изследовател на т.нар. "икономика на щастието". Според Каръл Греъм "тези заключения не са изненада - хората с по-висока интелигентност и капацитет да я използват... са склонни в по-малка степен да прекарват прекалено много време в социални контакти, защото са фокусирани върху други, по-дългосрочни цели".

Виж още: Шест начина да сме щастливи и успели