Композиторът на операта "Борислав - великият войвода на Иван-Асен II" си отива от този свят от завистта на своите "колеги"

"Ако има гений на завистта, той непременно е българин!" Това заключение е на Елин Пелин. Преди него, в своя "Речник на живия български език" Найден Геров тълкува така думата "завист":  "Яд и досада, които усеща някой, кога гляда другого да е по-добре на нечто от него."

Възрожденецът илюстрира формулата с две поговорки: "Дето доброто нещо, там и завистта често" и "Завистта е люта болест". Всички строители на Нова България са усещали ударите на завистта и често пъти това е било причина и за техния край. Един от тях е композиторът Маестро Георги Атанасов. 

Животът на композитора е тежък, изпълнен с лишения и много удари от завистниците на теговия талант. Роден е на 6 май 1882 г. в Пловдив. Георги е само на две години, когато родителите му се разделят. Бащата заминава за Беломорието на гурбет, а майката остава в Пловдив, за да се грижи за сина си. На 14 години юношата остава сирак. Така той опознава нуждата, а

бедността го съпътства през целия му живот

Едва 7-годишен пее в ръководения от диригентите Георги Байданов и Емануил Манолов катедрален хор към църквата "Св. Богородица", където е най-малкият хорист в него. Когато веднъж му попада за малко китара, бързо се научава да свири на нея. След като си я вземат, той обсипва майка си с горещи молби да му купи друга, ала бедната жена няма толкова пари и решава да му купи окарина. С този примитивен струнен инструмент Георги свири по цял ден в махалата под Небет тепе. 

Шанс да го чуе има големият композитор Панайот Пипков - автор на химна за славянските първоучители Кирил и Методий "Върви, народе възродени". Върнал се наскоро от Италия, където завършва Миланската консерватория, Пипков оценява таланта на момчето и му разрешава да свири на неговото пиано. Той е и виновникът, който успява да склони вуйчо му, офицера Спас Георгиев - настойник на малкия Георги след смъртта на майка му, - да го изпрати да учи музика.

Едва 15-годишен Атанасов поема към Букурещ,

където се записва в Музикалната консерватория. Без достатъчно пари, без добро познаване на езика, Георги успява да се пребори със спънките и става един от най-добрите ученици. Явява се на изпит за оркестрант в Букурещката опера, който издържа успешно и тази му работа го осигурява материално, за да продължи своето образование.

В продължение на четири и половина години Георги Атанасов учи курса за тромбонисти и тъкмо когато трябва да се дипломира, между България и Румъния избухва дипломатически конфликт заради убийството на румънския министър-председател Михаяну. Всички български студенти са депортирани. Между тях е и Георги Атанасов.

Младият музикант се озовава в родния си град, без да е завършил своето образование. Тук известно време дава частни уроци, включва се в Пловдивското певческо дружество и в музикално трио, участва в концертни програми. Още в Букурещ диригентът Валини му препоръчва

да учи оперна композиция в Италия, но за там трябват много пари.

Вуйчо му, който е напуснал армията, продава имотите, които има на село, и успява да му осигури необходимите парични средства, с които Георги поема към родината на Верди и Росини.

В Миланската консерватория учебните такси са неимоверно високи, а и неговата възраст е над пределната за кандидатстване. Това го кара да се запъти към град Пизаро на Адриатическо море, където постъпва в музикалния музей "Росини", чийто директор по това време е световноизвестният Пиетро Маскани. Записва композиция и контрапункт.

Бедният студент е принуден да моли българския монарх Фердинанд да бъде подпомогнат с държавна стипендия, за да продължи музикалното си образование. Но тя му е отказана. Той спи по плажове и приятели и живее в крайна мизерия. Намират се отзивчиви италианци, които го подпомагат материално. И така две и половина години Георги учи в Пизаро.

Неговата настойчивост и упоритост

в края на краищата са възнаградени и той завършва успешно Консерваторията, като получава с дипломата си и званието "Маестро ди музика". При завръщането му в България то става неделима част от неговото име.

Завръща се в Пловдив през 1903 г. Отбива военната си служба като музикант - тромбонист във военно-духовата музика на Девети пехотен Пловдивски полк с капелмайстор Спас Софиянлиев. Отличното му музикално образование и липсата на военни капелмайстори са причина да замине за Хасково, където създава духовия оркестър на Четвърти резервен полк през декември 1903 г.

Още в първите месеци на 1904-та полкът е предислоциран в Карлово и получава името 28-ми пехотен Стремски полк. Заедно с него се мести и духовата музика на полка. В Карлово Маестрото престоява само четири години и през 1907 г. бива преместен като капелмайстор на 21-ви пехотен Средногорски полк в Пловдив. Но макар и кратко

неговото присъствие в Карлово оставя колоритна диря

в съзнанието на местните хора и полага основите на организирания музикален живот в китния подбалкански градец. Тук той се влюбва и жени за местната девойка Ана от стария карловски род Банялиеви, която му ражда три дъщери.

Дарбата на Маестро Георги Атанасов не може да се побере в рамките само на бойните маршове. Той твори и други музикални творби. Създава своята първа оперетка "Учителят е болен". Първото му голямо музикално-сценично произведение е операта "Борислав", написана по едноименната драма на народния поет Иван Вазов. Произведението вижда бял свят през 1911 г.

Операта "Борислав", поставена на хълма Царевец във Велико Търново по случай 830-годишнината от въстанието на братята Асен и Петър. Снимка: Софийска опера и балет

Операта е посрещната с възторг от интелектуалци като Стоян Михайловски, проф. Иван Д. Шишманов, Стоян Заимов, Евгения Марс и самия Вазов. Неговите колеги обаче не му прощават успеха. На 6 март 1911 г. във в. "Реч" някой си Т. Астарджиев пише

унищожителна критика за премиерния спектакъл:

"Българската оперна дружба представи снощи в народния театър новата опера "Борислав", композирана от г-н Г. Атанасов. Популярният сюжет на този музикален труд бе възбудил още от рано любопитството на столичани, които с нетърпение очакваха представлението на тази опера. "Борислав" не оправда толкова тези очаквания. Операта „Борислав” не може да има претенциите за българска опера, защото елементите на националната музика са толкова слабо застъпени, че те дори се губят в общия ансамбъл."

След продължителни сравнявания с музиката на "Тоска", "Селска чест" и други опери Т. Астарджиев погва с отрицателни думи и изпълнителите. Единствено благи думи пише за изпълнението на тенора Стефан Македонски. 

Тази критика на Т. Астарджиев (вероятно псевдоним на някой от завистниците на маестро Георги Атанасов) предизвиква диалог между композитора и членовете на Българската оперна дружба. Маестрото сяда зад пианото и свири пред своите колеги откъс след откъс от клавира на "Борислав", после те обсъждат чутото и така бавно, но унизително за композитора стигат до извода, че той не е преписвал от италианските майстори...

Срамен момент за съвременниците на маестрото

и тъжен за самия него, който обръща вярата му в хората. Обичта му към родината обаче остава непроменена.   

От 1914 до 1920 г. Георги Атанасов служи в София като капелмайстор на Гвардейската духова музика (първия симфоничен оркестър у нас). С нея той изнася общо 97 симфонични концерта в градското казино на столицата, което го утвърждава като един най-изтъкнатите български диригенти през 20-те години на миналия век. Включва в програмата музикални произведения на класиците: Моцарт, Бетовен, Шуберт, Брамс, Чайковски, Хайдн, Мусоргски.

Между участниците и солистите в оркестъра са такива големи музиканти като Панчо и Любен Владигерови, Саша Попов и др. През периода 1920-23 г. е капелмайстор на военно-духовата музика на Военното училище. 

Той е един от създателите на оперното изкуство у нас. През 1917 г. завършва втората си опера - "Гергана", по поемата на Петко Рачов Славейков "Изворът на белоногата". Още същата година операта е поставена от Кръстю Сарафов в "Оперната дружба" и спектаклите преминават с голям успех.

Следващата опера на маестрото е "Запустялата воденица"

по либрето на известния български композитор и офицер Александър Морфов, брат на оперната прима Христина Морфова.

Работи за кратко и като диригент на оркестъра на Софийската опера, но след деветоюнския преврат през 1923 г. е уволнен от поста, под предлог че е симпатизант на БЗНС. Непрекъснатите интриги, които плетат около него зложелателите му, го принуждават да се затвори в себе си. 

През 1924 г. той завършва четвъртата си опера - "Цвета", а малко по-късно написва своята великолепна "Македонска кървава сватба" по текст на Войдан Чернодрински. Поставена на сцената на Кооперативен театър, тази творба е посветена на борбата на българите в Македония против турското робство и има блестящ успех.

През периода 1926-31 г. отново е капелмайстор

на оркестъра на Военното училище. Същевременно създава операта "Косара", която бележи нов момент в творчеството му и пренастройва неговата лира от битова на историческа тема. През 1930 г. ражда поредната перла в своята музикална огърлица - шестата си опера "Алцек".

Освен на опери, маестро Георги Атанасов е автор на пет детски оперетки като Болният учител“ (1909), "За птички" (1911), "Самодивското изворче" (1912), "Златното момиче" (1914), "Малкият герой" (1915), на бойни маршове, солови песни, китки за духов оркестър, 10 обработки за пеене и пиано, пет пиеси за соло пиано и др.. 

Като капелмайстор на военно-духовия оркестър на 21-ви пехотен Средногорски полк маестрото взема участие във войните за национално обединение. През Балканската война, в паметния боя на връх Средногорец в Родопите, призивните звуци на бойните маршове, изсвирени от неговите военни музиканти, са онази могъща сила, която кара воините от полка

да забравят за смъртта и да отблъснат многократно превъзхождащия ги противник

Неслучайно славният командир на полка, легендарният полковник Владимир Серафимов, с чувство на гореща признателност благодари на капелмайстора за моралната подкрепа, оказана на бойците в решителните мигове на боя, когато положението виси на косъм. 

Изтощен до краен предел от неуморния си, упорит труд като диригент и композитор, отвратен от критиките на своите зложелатели, той заболява тежко от диабет, който прераства в туберкулоза. По съвет на лекарите заминава за слънчева Италия, за да се лекува. Там получава помощ от института "Про ориенте". Болестта му обаче вече е в напреднал стадий и на 17 ноември 1931 г. умира в санаториума "Лаго ди Гарда", още ненавършил 50 години. 

По инициатива на негови приятели и почитатели през 1936 г. са събрани пари за пренасяне на тленните му останки в България. От Италия до Бургас с параход, а оттам до столицата с траурен влак, маестро Георги Атанасов е препогребан

в София през февруари 1937 г. 

Посмъртно получава всенародно признание за своя музикален талант и творчество като един от най-популярните военни капелмайстори и създателите на българската опера.

Новата постановка на операта "Борислав - великият войвода на Иван-Асен II" е с премиера на 1 и 8 ноември в Софийската опера и балет.

Виж още: Житейските максими на диригента Жорж Димитров

Източник: Софийска опера и балет