От 30 години на историческия хълм във Велико Търново, който е най-посещаваната туристическа атракция у нас, се играят и оперни спектакли

Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г. и е завършена през 1981-ва - за честванията на 1300 години от създаването на българската държава. Днес отлично възстановени са пътят към главния вход с големия портал, внушителните стени и бойните кули, сред които и Балдуиновата.

Архитектурно-музейният резерват "Царевец" е един от най-посещаваните туристически обекти у нас. Разположен е на хълма Царевец, който се намира в старата част на Велико Търново.

Хълмът е обитаван още от третото хилядолетие пр. н.е.. През V-VII в. там се е намирал най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия - Зикидева.

През IX в. на мястото му възниква старобългарско селище, което бързо се разраства. Изграждането на крепостната стена, която е запазена и до днес, започва през XII в. Тя е с дължина 1100 м, дебела на места до 3,40 м и висока над 10 м.

Крепостта е имала три входа, които се виждат и днес

Главният, който е бил отбраняван от кули, е разположен от запад. Вторият вход е т.нар. Малка порта (Асеновата) и се намира на северозападната крепостна стена.

Третият вход - Френкхисарската порта, е в югоизточния край на крепостта и се охранявал от бойна кула. Днес тя е известна като Балдуиновата кула, на името на латинския император Балдуин Фландърски, пленен в битката при Одрин през 1205 г. от цар Калоян.

Легендата разказва, че след битката Балдуин бил затворен в тази кула, където по-късно умира.

В централната част на крепостта е разположен дворцовият комплекс - няколко постройки, обградени от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа. Включва тронна зала, дворцова църква и царски покои.

През 1185 г., след като Търново е провъзгласен за столица на Второто българско царство, Царевец се превръща в нейно главно укрепление и

дом за аристокрацията

Повече от 200 години в града кипи политически, икономически и културен живот, което го прави един от най-големите градове в европейския югоизток, а крепостта - най-важната в България.

В най-северния край на Царевец се намира издаден към р. Янтра скален нос, който е известен като Лобната скала. През XI-XIV в. от нея в реката са били хвърляни предателите на държавата, а през XVI в. на това място е бил изграден манастир.

На самия връх на Царевец се намира Патриаршеската църква, възстановена през 1981 г. Освен с мащаба и архитектурните си качества, тя впечатлява с иконописите, пресъздаващи възхода и залеза на Второто българско царство. Под нея се намира царският дворец.

Естествен декор за операта "Борислав" на Царевец е дворецът на българските царе

Разкопките показват основите на 470 жилищни постройки, странноприемница, жилища на аристокрацията, 23 храма и четири градски манастира. Открити са уникални части от златотъкано облекло и златни украшения от периода на Втората българска държава.

Сред владетелите, ръководили държавата от Царевец, са царете Асен I, Петър IV, Калоян, Иван Асен II, Иван Александър, Иван Шишман.

Днес достъпът до всички обекти е улеснен от инфраструктурата, издържана в автентичен за пресъздадената епоха стил. Указателните табели дават допълнителна информация за предназначението и историята на обектите.

Обектът е достъпен за туристи целогодишно. В Патриаршеската църква на върха на хълма се продават информационни материали и сувенири. Посетителите могат да се изкачат до върха на кулата камбанария, откъдето се открива гледка към града.

Уникална атракция е аудиовизуалният спектакъл "Звук и светлина", който посредством стотици цветни светлини, музика, камбанен звън и лазери представя моменти от българската история.

От 30 години на Царевец се играят и оперни спектакли. Началото е през 1985 г. с "Ивайло" от Марин Големинов в постановката на Пламен Карталов, който избира за сцена двореца на българските царе.

Летният фестивал "Сцена на вековете",

възстановен през 2008 г., тази година се открива с първата българска историческа опера - "Борислав" (1911) от маестро Георги Атанасов, по едноименната пиеса от Иван Вазов. Тя не е играна повече от век и е възстановена по ръкописите в архива на БАН.

Заглавният герой на творбата е виден войвода в двора на цар Иван Асен II (ок. 1189-1241 г.), а постановката съвпада с 830 години от въстанието на Асен и Петър, чествани в старопрестолния град.

Премиерата е на 24 и 25 юли, петък и събота, а следващия уикенд, 31 юли и 1 август, са спектаклите на операта "Борис Годунов", поставена миналата година от маестро Карталов пред храм-паметника "Св. Александър Невски" в София.

Фотогалерия: "Борис Годунов" на площада

Генералната репетиция за "Борислав" по залез слънце на Царевец

Източник: Софийска опера и балет