Завържи туристическите обувки и вземи въжето – планините те очакват!

Представяме ти 10 изумителни катерачески маршрута за начинаещи. Статията е адаптирана от книгата на Lonely Planet 1000 Ultimate Adventures.

Имджа Це (Островният връх), Непал
Докато тътриш котките си нагоре по билото на Имджа Це, заобиколен от страховити пропасти, задъхваш се в разредения въздух и усещаш всеки от 1000-та метра денивелация на изкачването дълбоко в мускулите на краката си, репутацията на върха като най-лесния шестхилядник в света може да ти изглежда като далечен спомен. Всичко това обаче изчезва, когато най-после стигнеш горе. Огромният силует на Лхотце се извисява на 2 км на север и виждаш защо Имджа Це е наречен Островният връх от изследователя Ерик Шиптън – защото стои самотен сред океан от лед.
Изкачването на Имджа Це (6189 м) обикновено започва от базовия лагер на височина 5087 м. То предлага предимно нетехнично бъхтене нагоре по стръмен сняг, а последният участък преди върха включва и малко катерене по лед.

Жълтият маршрут, Роше о Сабо, Фонтенбло, Франция
Фонтенбло е мечта за катерачите – идеални варовикови болдъри (ниски, заоблени каменни блокове) над плоска, песъчлива основа, разположени в красива гора само на час от Париж. Катери се по стъпките на „бльозар“ - хората, отбелязали катераческите маршрути с малки стрелки, които можеш да следваш и днес, спокоен, че никога не си твърде далеч от някоя пекарна. Ако трябва да изберем един от многото страхотни маршрути, това ще е жълтият при Роше о Сабо. Липсва му студът и мизерията на алпинизма, както и ужасяващите падания при скалното катерене, но не се притеснявай, ако обичаш риска – нещата могат да се объркат и тук... например някой може да ритне пясък в багетата ти...
Във Фонтенбло можеш да се катериш целогодишно. Топлите месеци са по-приятни, макар че пуританите може да предпочетат зимата, когато захватът е най-добър.

Маршрутът „Гуте“, Монблан, Франция
Смисълът на планинарството е в обективните опасности – свличане на камъни, лавини, студ, височина, но по маршрута „Гуте“ можеш да добавиш още една – другите катерачи. Тъй като е най-лесният маршрут за изкачване на Монблан, той е популярен като сладоледаджийница през лятото. Така че стани рано, първо, защото би искал да пресечеш Големия кулоар преди да се е превърнал в улей за боулинг с падащи камъни вместо топки и второ, защото може и да изпревариш част от тълпите. Не е толкова зле, обаче – колкото по-нависоко се изкачваш, толкова по-лесен става маршрутът, хребетът „Босовете“ точно преди върха е изключително красив, а самият връх... е, намираш се на най-високата точка в Алпите и Западна Европа, нужно ли е да казваме повече?
Начинаещите е най-добре да опитат маршрута „Гуте“ през лятото и с водач. Отдели 4 дни за изкачването, това помага за аклиматизацията.

„Тауър Ридж“, Бен Невис, ШотландияВърхът на планината Бен Невис. Снимка: geograph.org.uk

Катерил си се цял ден без особени трудности по наглед безкрайния хребет, но сега нещата стават сериозни, защото слънцето пада ниско и си стигнал до Бездната на кулата – тесен скален „гръбнак“ с дълбоки пропасти от двете страни. Ако беше по-смел, щеше да прекосиш ходейки, но вместо това се довлачваш до другата страна по задник, преди нервно да се спуснеш на рапел в бездната. Сега вече се отпусни – до върха ти остава съвсем кратко и лесно изкачване. Не само ще си изкачил „Тауър Ридж“ - най-добрия алпийски маршрут в Шотландия, но съвсем малко те дели от най-високия връх във Великобритания (скромните 1344 м), преди да се спуснеш към топлината на хижата и вечерята.
Най-добре опитай „Тауър Ридж“ през лятото. Изкачва се и през зимата, но това си е доста по-сериозно предизвикателство.

„Змийската стена“, Полукуполът, Йосемити, САЩ
Избърсваш потта от челото си, хвърляш раницата си в основата на стената и поглеждаш нагоре: над главата ти са надвиснали 300 м от предизвикващ световъртеж гранит. Четиричасовият преход те е довел до подножието на Полукупола, издигащ се 1400 м от дъното на долината Йосемити. Тръгваш нагоре по „Змийската стена“ - криволичеща, розово-гранитна внедрена стена, която предлага най-лесния техничен маршрут, и се катериш с часове, окъпан в слънчева светлина. Най-накрая стигаш до невероятна гледа... и хилядите туристи, които са предпочели лесния маршрут – туристическата пътека с въжета и опашки.
Най-добре пробвай „Змийската стена“ с опитен водач, тъй като има дълъг подход и много места с големи разстояния между карабинерите.

„Бардът“, връх Арапайлс, Австралия
От полята с пшеница на Западна Виктория като древна, рушаща се крепост се издига връх Арапайлс – най-добрите зъбери за начинаещи на планетата. А никой начинаещ не може да пропусне един ритуал по посвещаване – 120-метровият „Бард“. Всички се страхуват от втория етап на изкачването. Вие се по най-стръмната част на Арапайлс и представлява кратък, труден траверс под корниз и над главозамайваща пропаст, но след като го преодолееш, те очакват още три прекрасни етапа, последвани от опасно спускане през пещера и дълъг рапел. Какво по-хубаво от това?
Най-доброто време за изкачване на Арапайлс е от март до ноември, но имай предвид, че лятото е много горещо.

Стандартният източен склон на Флатиронс, Колорадо, САЩСнимка: Jason Rogers/Flickr

Скалните образувания Флатиронс се издигат като комплект нащърбени зъби на акула сред прекрасния район за спортове на открито около град Боулдър. Флатиронс са пет, а средното – безупрен, надвиснал скален пласт от пясъчник, шисти и разнородни елементи, предлага това, което мнозина, включително легендарният катерач Ивон Шуинар, наричат най-добрия маршрут за начинаещи в САЩ – източния склон. Изкачва се нагоре по лесния, полегат склон до острия връх, където три вълнуващи рапела те връщат обратно на земята. А ако „стандартният“ маршрут не е достатъчно предизвикателен за теб, обмисли варианта да направиш някое от изкачванията, осъществени в миналото – едни са се катерили до върха голи, друг пък – скоростно и соло (за 5:59 мин), а трети са се спускали от него с ролери.
Флатиронс са затворени от февруари до юли заради размножителния сезон на грабливите птици, но може да се катерят по всяко друго време, ако условията позволяват.

„Железният път“, Мармолада, Доломитите, Италия
Някои катерачи не смятат „вие ферате“ („железните пътища“) с техните въжета и стоманени стъпала, за истинско катерене, но що се отнася до история, удобство и чисто забавление те нямат конкуренция. А най-добър от тях е този, изкачващ западния хребет на „Кралицата на Доломитите“ - планината Мармолада. Денивелацията от 1000 м го прави един от най-трудните „вие ферате“, което означава, че все пак трябва да си внимателен, особено по отношение на времето – какви мисли ти навява комбинацията от желязо, светкавици и високи места? Не забравай да си вземеш котки за заледените участъци. Този маршрут е изграден още преди Първата световна, което го прави най-старата „виа ферата“ в Европа.

Северозападният хребет на връх Аспайъринг, Нова ЗеландияНационалният парк „Връх Аспайъринг“. Снимка: Tomas Sobek/Flickr

Аспайъринг не е най-високият връх в Нова Зеландия, но определно е най-красивият – естетична пирамида, извисяваща се над околните върхове. Северозападният хребет на наричания от маорите Тититеа (Блещукащият връх) се смята за класическо първо изкачване за начинаещите планинари. Трябва да си готов да погълнеш сутрешната си каша в неприлично ранен час, защото те чака дълъг, дълъг ден, прекаран в траверси по епичния хребет, но ако се справиш с прословутите атмосферни условия на Южния остров, ужасяващите скали, лавини и цепнатини, ще си изкачил втория най-висок връх на Нова Зеландия (или поне ще стигнеш близо до него, защото маорите смятат за неуважително да стоиш на най-високата точка).
Връх Аспайъринг е най-подходящ за изкачване през лятото с опитен партньор или водач. Ще са ти необходими солидни базови умения в планинарството.

Маршрутът „Каин“, иглата Бъгабуу, планинска верига Бъгабуус, Британска Колумбия, Канада
Ако обичаш изкачвания с алпийски привкус, щедра порция пустош, може би гарнитура от пътешествие из глетчери и парче отдаденост, маршрутът „Каин“ ще ти е по вкуса. Следва билото на могъщия гранитен монолит, наречен иглата Бъгабуу, и е най-лесният път нагоре (и обратно надолу) към един от най-хубавите върхове в Северна Америка. Катеренето тук има и своя уникален аромат – освен обичайните планински рискове (времето, цепнатините, свличанията на камъни), предлага и още няколко като мечки и, още по-лошо – ядящи каучук таралежи. Смей се колкото искаш, но няма почти нищо по-лошо от това да се завърнеш след велико изкачване, само за да установиш, че таралежът е изял половината ти кола.
Катераческият сезон на Бъгабуу е от юни до септември, въпреки че по всяко време районът може да е изложен на екстремно време. Пикелите и котките са задължителни, а осигуряването с въжета по глетчерите е препоръчително.