... и какво се постига, когато започнеш да следиш кой кога идва и си отива от работа - размислите на Джордж Брад

Когато Бил Гейтс даде интервю пред Би Би Си по темата какво би взел със себе си на самотен остров, новината оттам бяха не песните в плейлистата му, а един спомен от първите му дни начело на "Майкрософт".

Оказва се, че тогава бъдещият най-богат човек в света имал навика да следи кога служителите му идват на работа и кога си тръгват. Той запомнил регистрационните номера на всяка кола и редовно хвърлял едно око на паркинга, от което разбирал кой кога е дошъл - и си е отишъл.

Каквото си измерил, това ще получиш, напомня обаче Джордж Брад във "Форбс" и предупреждава ръководителите да внимават с контрола върху служителите.

Когато става дума за трите нива на ангажираност на персонала, ако искате сервилност, измервайте това. Ако обаче целта ви е принос и отдаденост, трябва да измервате нещо друго, обяснява той.

В някакъв момент на Гейтс му се наложило да прекрати тази практика, тъй като компанията се разраснала доста... Но дотогава вече бил посял семената на работохолизма.

Виж още: Как започва денят на Марк Цукърбърг, Бил Гейтс и други успели хора

Години по-късно към "Майкрософт" се присъединява Боб Херболд от "Проктър енд Гембъл". Той знаел, че фирмената култура е различна, затова в първия си работен ден бил облечен небрежно-елегантно - без сако и вратовръзка. Запознал се с новата си секретарка в 7,30 сутринта и в един момент я попитал кога персоналът идва на работа. 

"О, зависи от случая. Някои ще се появят между 10 и 10,30, други - по-късно."

Херболд бил шокиран - в старата му фирма хората пристигали не по-късно от 8,30.

"О, вие не разбирате. Те са работохолици, до един. Онези, които ще дойдат по-късно, вероятно са работили до пет... сутринта и са се прибрали да подремнат и да вземат душ."

Джордж Брад разказва и как в "Кока-кола Япония" никой не напускал работа, преди да си тръгне прекият му ръководител. Ако искали подчинените им да се приберат навреме и да се наспят, началниците трябвало да излизат от сградата не по-късно от 18,30. 

Хората стояли на работа до 11 вечерта, но това създало две други традиции: 1. Фирмата плаща вечерята на всеки, който работи след 21, и 2. покрива сметката за таксито до вкъщи след 23 ч. Какво се получавало като резултат:

- Никой не си тръгва преди 18,30.
- В 19,30 се взимат поръчките за вечеря, така че ако не сте си тръгнали дотогава, вечеряте на работа.
- Почивката за вечеря е половин час след 21 ч.
- Връщате се на работа в 21,30, защото не е честно да се нахраните и да хукнете към къщи.
- След като сте стояли до 22, защо да не поработите и до 23, за да хванете безплатното такси?

Оказало се обаче, че този транспорт си има цена. Един от по-низшите мениджъри, чието такси до вкъщи по нощната тарифа излизало 200 долара, например признал, че ако хваща влака, ще трябва да плаща 10 долара за таксито от гарата до дома си...

Затова внимавайте с ограниченията и инициативите - и имайте предвид неволните последствия, които могат да предизвикат, за да не се получи обратен ефект.

Виж още: 11 мита за работата, в които сме програмирани да вярваме

Понякога и ангажираността на служителите става контрапродуктивна. Както се отбелязва по-горе, тя има три нива: 

- Отдаденост
На най-високото ниво са хората, които се опитват да правят добро за другите. Те са загрижени за целите на фирмата и обучават други като част от собствената си самореализация.

- Принос
На едно Хората с принос се захващат с неща, с които смятат, че се справят добре. Те си сътрудничат с останалите и помагат, тъй като целта им е да станат част от общността и да натрупат самочувствие.

- Изпълнителност
На първото ниво от ангажираността хората, които са изпълнителни, не вредят. Те ходят на работа. Наблюдават. Фокусират се върху това, което е добро за самите тях и изпълняват минималните изисквания, за да задоволят своите биологични и физиологични нужди.

Ако искате само изпълнителност, продължавайте в този дух и следете регистрационните номера на колите. Ако искате принос, следете съвместната работа и оказаната взаимопомощ. Измервайте не само целите, но и съдействието.

Ако искате отдаденост, измервайте влиянието върху целите на организацията. Да, ще е по-трудно, отколкото да следите спазването на работното време и попълнените графи на формулярите. Но си струва.

И така, трябва ли да следите кога служителите ви идват и си отиват? Само ако единственото, което ви интересува, е тяхното послушание.

Виж още: Съветите на най-влиятелните личности за 2015 г. в Linkedin

Източник: сп. "Форбс"