Какво още показва социологическото проучване на агенция "Сова Харис" по поръчка на фондация "Фридрих Еберт", в което се изследват мотивите и нагласите за трудова емиграция

Повечето българи не биха търсили работа в чужбина, ако получават у нас достатъчно висока заплата. За 38% това означава сума между 1000 и 2000 лв., за почти толкова (36%) - 2000-3000 лв., а 10% дори искат повече от 3000 лв.

От друга страна, 14% биха се задоволили и с до 1000 лв. Само 1% заявяват, че няма заплата, която да ги мотивира да останат в България.

По-високото заплащане е основната причина българите да търсят работа в чужбина - 95% сочат възнаграждението като водещ фактор за трудова емиграция, показват данните. За 50% значение има също по-добрата социална система, а за 40% - по-високото качество на здравеопазването.

Виж още: КНСБ: 2361 лв. месечно трябват на 4-членно семейство за нормален живот

Това показват резултатите от националното представително социологическо проучване, в което се изследват мотивите и нагласите за трудова емиграция. То е осъществено по поръчка на фондация "Фридрих Еберт" от агенция "Сова Харис" в периода от 1 до 8 септември, като обхваща 1000 анкетирани на възраст от 18 до 64 години.

От тях 15% твърдят, че имат над шест месеца опит от работа в чужбина, като повече от половината (54%) обмислят отново да си потърсят работа извън България.

Същевременно едва приблизително 22% от интервюираните заявяват, че владеят свободно чужд език.

Виж още: ИТ, финансите и енергетиката вече дават над 1700 лв. средна заплата

На въпроса "Обмисляте ли временно или трайно да си потърсите работа в чужбина?" 23% отговарят положително, като при младите хора на възраст от 18 до 30 години положителните отговори са най-много - 32,8%. С всяка следваща възрастова група този процент намалява: 31-40-годишните са 25,7%, 41-50-годишните - 20,6%, а хората в предпенсионна възраст (51-64 години) са 14,6%. 

Мнозинството от имащите намерение да потърсят работа в чужбина (64%) са мъже. 62% са със средно образование, 60% са на възраст 18-40 г., а 80% живеят извън столицата.

И още от данните на социолозите:

30% от хората, декларирали намерение да заминат в чужбина, казват, че ако си намерят работа, първо ще опитат и след това ще решат колко време да прекарат там. Около 1/4 (25%) искат да останат за период до пет години; към 20% - за пет до10 години; 10% - дори над 10 години, 6% - докато се пенсионират, а 2% - и завинаги. 6% не могат да преценят колко време биха останали извън родината.

Около 1/3 (34%) са готови да заминат на работа в чужбина и без предварително подписан трудов договор.
85% биха потърсили работа в ЕС, а само 1% - извън ЕС.

Виж още: Броят на "работещите бедни" у нас продължава да расте

Въпреки готовността си да заминат зад граница над 3/4 от анкетираните (77%) са категорични, че не одобряват мерките за привличане на работници от трети страни, а едва 23% са настроени положително към мерките за намаляване дефицита на работна ръка у нас.

Темата на тазгодишното изследване върху българския пазар на труда, реализирано от фондация "Фридрих Еберт" и Института за икономика и международни отношения, е "Отражение на трудовата миграция върху българската икономика".

Оценката на икономическите ефекти от трудовата миграция, която е един от основните фактори за негативните демографски процеси, ще даде възможност да се измери ефикасността на мерките, които могат да се вземат за нейното ограничаване, обясняват от фондацията.

Основният източник на доходи за 83% от анкетираните е от трудова дейност в България. 5,3% имат такива доходи без трудов договор, а 4,5% получават и помощи за отглеждане на дете. По 3% получават помощи от социални плащания и доходи от дивиденти, наеми и др. подобни.

Виж още: Как да отговорим на въпроса "Каква заплата очаквате?"

Източник: фондация "Фридрих Еберт"