Верижно четене на сонетите на Барда, които са 154 на брой, се организира в деня на 400-годишнината от смъртта му. В негова (и на Сервантес) памет 23 април се чества и като Международен ден на книгата и авторското право

Сонетите от Уилям Шекспир се намират на книжния пазар в няколко издания, към които в навечерието на 400-годишнината от смъртта на Барда, отбелязвана на 23 април, се присъединиха преводите на Владимир Свинтила (в ново издание) и поета Кирил Кадийски.

Свинтила е творческият псевдоним на Владимир Георгиев Николов (1926-1998) - писател, литературен критик, публицист, журналист и преводач. В сферата на интересите му влизат киното, театъра, литературата, народознанието и народопсихологията. Освен че прави пълен превод на сонетите още през 1956 г., превежда стихове от Робърт Бърнс и "Трактат за живописта" на Леонардо да Винчи.

Кирил Кадийски (р. 1947 г.), бивш директор на Българския културен институт в Париж, е пристъпил към Шекспировия сонетен опус, след като е превел почти всички големи майстори на сонета: от Франческо Петрарка през Пиер дьо Ронсар и Жоашен дю Беле до символистите и някои съвременни поети.

Любовните сонети на Шекспир са точно 154, като по-голямата част от тях са писани през периода 1592-99 г., а са публикувани за първи път през 1609 г.

И до днес сонетите вълнуват с авторското проникновение към любовния възторг, душевната болка, трепетните очаквания и разочарования - все вечни, универсални, общочовешки теми, обясняват издателите от "Изток-Запад". С психологизъм и разбиране Шекспир разкрива дълбочината на своя гений, с неочаквани ракурси към

любовта, тъгата, раздялата, отчуждението, меланхолията и ревността

Вечерта на 23 април "Колибри" организират премиера на своя сборник с оригиналите и превода на Кадийски в литературен клуб "Перото" в НДК, а по обед пак там известни и влиятелни личности се включват във верижно четене на сонетите.

Фотогалерия: Шекспир на екрана и сцената

Валери Петров приживе записа в свое изпълнение пълната колекция на преводите си за двуезичен CD комплект. Друго, по-актуално аудиоиздание с избрани сонети е с гласовете на актьори от Народния театър "Иван Вазов".

Преводите на Свинтила излязоха и във версия с дървени корици, определяна като полиграфичен шедьовър. Предлагаме ви откъси от двуезичното издание на "Колибри" (сонети 55, 66, 91, 130 и 144 в превод на Кирил Кадийски) и сборника на "Изток-Запад" (от 56 до 61 вкл., преведени от Владимир Свинтила):

55
Ни гробници, ни златни монументи
ще надживеят мойте стихове
и ще сияеш млад и вдъхновен ти
над сметища от мъртви векове.
Войни ще сринат мрамор и гранит
и Арес много кърви ще пролее,
и всеки надпис ще мълчи изтрит,
но споменът за теб ще оцелее.
И ти над смърт и гибелни вражди
ще продължиш, достоен за възхвала,
потомството и теб ще награди
със слава, вековете надживяла.

И ти ще чуеш – в моите творби –
как Втората тръба ще протръби.

Превод: Кирил Кадийски

56
Пламни, любов! Та твойто жило в мен
не се ли впива като глад и жажда?
Гладът, засищан всеки божи ден,
със нови сили всеки ден се ражда.
И ти, любов, и твоите очи,
наситили глада си, не копнеят.
Но нека глад и утре в тях личи –
родени да пламтят, а не да тлеят.
И нека стане океан, сърце,
от този промеждутък без любов,
на чийто бряг, протягайки ръце,
да срещнем любовта със благослов.

Или да бъде зима той, която
събужда в нас копнеж за ново лято.

57
За роба няма други занимания,
освен да бърза при уречен знак.
Така, следейки твоите желания,
и аз прекарвам с дни пред твоя праг.
Стрелките не следя нетърпеливо,
окайвайки съдбата си наум.
И не кълна раздялата горчиво,
излизайки по даден знак без шум.
И даже в свойте помисли ревниви
не дръзвам нищо да те питам аз.
И беден роб, аз считам за щастливи
прекаралите с теб макар и час.

Прави каквото щеш! Лишен от зрение,
не зная аз какво е подозрение.

58
Опазил бог! Нима, роден в неволя,
аз бих посмял да питам: "Докога?"
Да брoя часовете, да те моля,
да бъда повече от твой слуга.
Аз само чакам, без да се оплаквам,
понасяйки раздялата едва.
Но моята съдба е да очаквам
и без да се оплаквам при това.
Било в дела, било във развлечения,
на тебе само ти принадлежиш.
И ти, не друг, за свойте престъпления
срещу самия теб ще си простиш.

Създаден съм за туй: да те очаквам.
И аз те чакам, о, не се оплаквам.

59
Щом нищо не е ново, щом светът
е стар като ония мироздания
и раждаме сега за стотен път
отдавна вече раждани създания,
то нека върне паметта кръгом
с петстотин кръга онова светило
и ни покаже в някой древен том
едно лице, така добро и мило.
Да знам какво са мислили тогаз
за този образ, сложно съвършенен.
Пред тях ли сме, или са те пред нас,
или светът остава неизменен.

Но знам, че с по-тържествени слова
са славили по-малки божества.

60
Като вълни към пясъчния бряг
към своя край минутите летят:
една след друга, в непрестанен бяг,
към вечността неспирно се стремят.
Едвам роден, и вече този сърп
пълзи към пълна зрелост в небосклона.
Но после, затъмнен и крив, и щърб,
в борбата губи своята корона.
А времето обрулва като цвят
лицата ни, дълбае с нож челата.
И всичко мре, и всичко в този свят
като трева ще легне под косата.

Но в моя стих ще грееш все така,
напук на тази жънеща ръка.

61
Не ти ли пращаш всяка нощ това
лице да бди под моите ресници?
И бдиш без сън над моята глава,
и будиш дълго моите зеници?
Душата ти ли идва на лъчи
в потайните ми мисли и желания,
в лъжа и леност да ме уличи
и да измери моите деяния?
Не твоята любов над мене бди.
Уви, тя не е толкова голяма.
А моята любов до мен стои
на бодра стража, трепетна и няма.

Тя бди, додето ти отсъстваш тук,
далеч от мен и в близостта на друг.

Превод: Владимир Свинтила

66
Да бях умрял! До гуша ми дойде
с достойнство да се перчи лицемерът,
богатият от бедни да краде,
нищожества с почтени да се мерят,
да е в бардак девическата чест
и ученият, унизен, да проси,
и ситият под маска на злочест,
и много често болен здрав да носи,
и доблестният – в хорските крака,
и правият да си криви душата,
и словото с намордник все така,
и правдата – слугиня на лъжата.

Изчезнал бих, но как така в калта
сама да изоставя любовта?

91
Един е ловък, друг се слави с род,
с богатски дом и скъпи дрехи – трети;
с коне, соколи, хрътки... Цял живот
усърдно трупат злато и предмети.
Тук всеки с нещо свое е богат
и все с това богатство се гордее,
но най-богатият на тоя свят
съм аз – и знам залогът откъде е.
Защото имам теб! Какво е лов,
пред теб какво са род, успехи, злато:
имане като твоята любов
за другите край мен е непознато.

Но само изоставиш ли ме – пак
ще съм си аз – последният голтак.

130
Очите ѝ, уви, не са звeзди,
устата ѝ – и те не са корали,
не са две преспи смуглите гърди,
косите ѝ са телени спирали;
с червено-белите дамаски рози
не ще сравниш и нейните страни,
ухае тя, но мирис като този
не би могъл с балсам да се сравни;
обичам да я слушам, но не мога
да кажа: дивен ангелски хорал,
не тича като нимфа босонога,
че често гази в уличната кал;

но тя ли лесно ще отстъпи, тя ли,
на дамите, измамени с възхвали.

144
Два духа – ангел с къдрици от свила
и зла горгона с лик позеленял –
за мен се бият... И от скръб и жал
в гърдите ми душата се е свила.
Горгоната – за да ме тикне в ада –
уверена, че ангелът ми слаб,
примамва го – разголена и млада –
да го замъкне в зейналия трап.
Успяла ли е в ада да го вкара,
и аз не съм напълно убеден,
но тъй като ги няма и край мен,
все мисля си, че вече са в тартара.

Съмнения гризат ме, но ще знам,
когато тя прогони го от там.

Превод: Кирил Кадийски

Източник: "Изток-Запад"; "Колибри"