"И малките деца вече знаят, че днешният свят представлява налудничава смес от странни и динамични събития. Най-често срещаните симптоми са: бързо възникващи проблеми, прибързано взимане на решения и моментално разводняване на информацията."

Така започва анонсът към първия брой на най-новото е-списание за военните конфликти по света - De Re Militari. Журналът събира най-важната информация за активните военни конфликти по света - кои са основните играчи, какво е разположението на силите, къде се водят боевете. Информация отвъд спекулациите и манипулативните послания - за всеки, който иска действително да е информиран какво се случва по света в момента. 

За да ни разкаже повече за проекта, се обръщаме към един от двамата души, стоящи зад De Re Militari - Александър Стоянов, журналист, историк, докторант по история в Лайденския университет (Холандия), създател и отговорен редактор на списание "Военна история" и съосновател на клуб "Военна история".

- Как се стигна до идеята за проекта De Re Militari?

- Идеята дойде от колегата Руслан Трад, който предположи, че пускането на комбинация от стегнат и сбит анализ на ситуацията в конфликтните зони, съчетан с прецизни карти, е далеч по-адекватен вариант за информиране на аудиторията от леко хаотичното пускане на карти и информация отделно, под формата на спорадични постове. Идеята е журналът да излиза ежеседмично и да следи дори за най-дребните промени и да ги фокусира в един по-общ и по-прегледен обзор, който да е полезен както за информирания читател, така и за масовата аудитория. 

- На Запад подобни проекти се изпълняват от големи екипи със сериозно финансиране. Как стоят тези въпрос при вас - екип и финансиране? 

- Екипът ни от двама души без съмнение е изключително голям, но само като физически габарити. Не че в България няма институции и центрове за анализ на риска, които да поднасят съответната информация, но те не са публични и техните услуги струват пари. Липсва онази по-благотворителна страна на нещата, която можем да наблюдаваме да речем в САЩ, където Центърът за изследване на конфликтите и Вашингтонският център, занимаващ се с проблемите на Близкия изток, пускат ежеседмични карти и карти доклади, от които медиите свободно да могат да се информират.

Платени услуги, разбира се, има и там и в тях се съдържат далеч по-детайлни схеми, разбивки, анализи, експертни оценки, предвиждания и т.н. Това си е нормална световна практика, но в България работата "про боно" обикновено е част от досиетата на гламавите и младите ентусиасти.

Виж още: Александър Стоянов: Историческите теми набират широка популярност

- Защо избрахте списанието да е изцяло безплатно?

- Поради простата причина, че ние и досега отразявахме в карти и анализи събитията напълно безплатно. Руслан следи Изтока и пуска качествени и задълбочени анализи и материали по темите Сирия, Либия, Ирак и т.н. още от 2011 г., когато започна "пролетта на арабите" (която всъщност започна през зимата на 2010 г.) Аз, от своя страна, поддържам архив с картите на същите тези конфликти от 2014 г., като немалка част от тях така и не съм добавял в общия списък а са останали само като публикации в социалните мрежи. 

Ще си позволя момент за самореклама, като отбележа, че картите, които пусках доскоро във сайта "Военна история" и в "Интидар" се явяват единствените подробни карти на български език, правени у нас и разпространявани в интернет и социалните мрежи. Може и да има други, но аз поне никога не съм виждал.

Съдържанието, осигурявано от Руслан, е не по-малко ценно и уникално от гледна точка на по-различната перспектива, която той защитава и която често опонира на стереотипните тези, промотирани от по-старото поколение експерти.

Виж още: Руслан Трад пред Bulevard.bg: Разбиване на митовете за бежанците и Близкия изток

Журналът ще се разпространява електронно, чрез блоговете "Военна история" и "Интидар" и медийната платформа "Клин-Клин", както и чрез други онлайн платформи за четене и публикация на статии.

- Как си разпределяте работата с Руслан? Кой какво прави?

- Разпределението е на принципа кой каквото може най-добре. Аз правя картите, а Руслан - по-голямата част от текстовете. Отделни материали ги пиша и аз, за да може да балансираме и да смогнем с обема, но без всякакво съмнение г-н Трад е специалистът по съвременен Близък изток. Именно признаването на това кой какво може и какво не може гарантира, че нашият екип ще работи гладко, без лични претенции да засенчват важността на крайния продукт. Другият позитивен фактор е, че сме приятели от 15 години и сме работили по всичко - от съвместен фентъзи свят до археологически разкопки на римски град.

Разположението на силите в Сомалия

- Какво могат да намерят читателите в различните броеве на De Re Militari? И по-важното - за кого е насочено списанието, какви групи целите да достигнете с него?

- Списанието, както отбелязах, е предназначено за масовата аудитория, но би следвало да заинтригува и специалисти поради изчерпателността и сбитостта на изказа. Информацията, която публикуваме, се проверява от поне четири различни източника и както отбеляза един познат - за всяка написана страница сме прочели по десет други...а журналът е около 20 страници, така че всеки да си прави сметка. Картите също се правят внимателно, разчита се на различни източници, сверяват се съществуващи карти, както и писмени сведения. В добавка след всяка статия има дайджест с полезни линкове за допълнителна информация към всяка една тема.

- Кои според теб са най-ключовите и опасни в глобален мащаб военни конфликти и защо? 

- Най-опасните конфликти винаги са онези, които могат да предизвикат намесата на по-големите сили в даден регион или, пази Боже, в световен мащаб. В този смисъл конкретните войни в Близкия изток и Северна Африка не представляват глобална заплаха, тъй като не виждам как могат да провокират противопоставянето на две Сили една срещу друга. 

Някой ще каже "Ами свалянето на руския изтребител?", но ще сбърка, защото това беше ловък политически фарс, в който Турция допусна да се превърне в пионка в ръцете на Русия, която извлече дивиденти по един изключително елегантен начин, достоен за златната ера на дипломацията от класическата школа на XIX век. Жалко само за пилота, който стана косвена жертва. 

Във всеки случай войните, които в момента привличат вниманието на света, са опасни с оглед на грамадните жертви, до които водят, бежанските вълни, натрупването на страх и конфронтацията между религиите на едно изключително вредно за всички общества ниво. Ще си позволя да изтъкна еретичната мисъл, че към момента тези войни са най-вредни за самите мюсюлмани, които съставляват над 80% от жертвите досега.

- От гледната точка на историк, специализирал се във военната история, какво развитие на ключовите конфликти можем да очакваме в следващите няколко години?

- Уви, това е прогноза, която трудно може да се даде. Вече съществуват податки, че великите сили са се уморили да използват войната като параван за сделките с оръжие, петрол и всякакви други ресурси и съответно, може би, ще се търси някакво затихване на пустинните бури. Уви, като казах "бури", се сещам за старата еврейска пословица, която гласи, че който сее ветрове, жъне бури. 

Виж още: Къде по света ще бушуват конфликти през 2016 г.

Етническата омраза в отделните страни, конфронтацията на религиозно ниво, натрупаните афекти към Запада и Русия обричат страните, попаднали във водовъртежа на войната, в спирали, от чието мрачно бъдеще трудно ще се намери изход. Всички знаем какви чувства тлеят под повърхността на Балканите след войната в Югославия, а настоящата верига от конфликти в Магреба и Леванта заплашва да продължи по-дълго, като мащабите вече отдавна надхвърлиха т.нар. Трета балканска война. 

Виж още: Защо "Ислямска държава" удря Европа и как джихадистите избират целите си?

Видеата, снимани от отделни медии, ни показват как цяло едно поколение, родено между 1990 и 2005 г. израства с калашник в ръка. А това, уви, е поколението, което трябваше да не помни войната и да промени света с мечтите и стремежите си така, както това несъмнено ще се случи в САЩ и Европа. Вместо толерантност и разбирателство, насочени към едно по-глобално бъдеще, конфликтите в Изтока ще възпитат националисти радикали, религиозни фанатици и хора, за които насилието ще е отговора на повечето въпроси. Дори Сирия, Ирак и Либия да "кротнат" до 2020 г., тепърва в този регион ще избуяват групировки, фракции и нестабилни режими. 

От друга страна, имаме "Ислямска държава", или Даеш, както стана модерно да ги наричат, които създават изцяло нова палитра от опции. Тя ще бъде, без всякакво съмнение, наследена от други подобни групировки, които ще се опитат да вдигнат падналото черно-бяло знаме и да се опитат да направят още една крачка напред... но към какво? 

Във всеки случай, ако очакваме да живеем в по-спокоен свят занапред, народите не бива да допускат замесването на своите политически елити в подобни на Сирия фарсове, в които след месеци на напрежение един разговор по червения телефон някак магически сдобрява Вашингтон и Москва. За всеки трябва да е ясно, че подобен развой в стил "Кубинската криза" вече звучи нелепо и е повече от ясно, че САЩ и Русия са се разбрали за разни неща още през август 2015 г.

- Може ли според теб войните от Близкия изток да се пренесат под някаква форма и в Европа? 

- Ако под "пренесат" визираш разпространяването на атентати - да. Ако визираш разпространението им като конвенционална война - по-скоро не. Но дори атентатите са средство, което ние рядко схващане правилно. Езикът на паниката и липсата на ментална дейност, пропагандирани от европейската преса, създава грешното схващане, че атентатите в Брюксел и Париж демонстрират сила. 

Нищо подобно, те демонстрират отчаяние, липса на опции и изчерпване. Ислямска държава губи войната и тъй като все повече им се налага да отговарят на своите следовници на неудобните въпроси за това как офанзивите им са ограничени и как губят градове и провинции и в Сирия, и в Ирак, те гледат да изпуснат парата, така да се каже, като взривят нещо по света или изпратят поредната клетка в друга държава и опитат да посеят там своите тумори (Афганистан, Филипините, Египет, Либия, Йемен, Сомалия са все примери за това). Получава се нещо като онзи стар виц, където келнерът трябва да отговаря на въпроса "Какво означава "ако мине - 10 лв." в сметката ми?". Понякога номерът минава, понякога не. 

Тъжното е, че Ислямска държава знае, че губи, и именно това ги прави по-дръзки, по-радикални и по-решителни. Точно както нацистка Германия губи войната още през декември 1941 г., но трябва да стане май 1945 г., за да може войната да свърши. Или ако трябва да си послужим с езика на Холивуд  - Ислямска държава губи войната, но още хиляди хора ще трябва да умрат, преди да го схванат напълно и да се предадат (по Брад Пит, "Ярост").

Виж още: Журналистът Руслан Трад пред Bulevard.bg за пътуването си до фронтовата линия на боеве срещу ИД

- Още след терористичните актове в САЩ от 2001 г. се говори за неизбежна война между религии, за сблъсък на култури и т.н., като в последните години подобни твърдения зачестиха и започнаха да се споделят от различни експерти по сигурността. Според теб възможно ли е подобно нещо или става въпрос за преекспониране на страховете на хората? 

- Според мен става въпрос за евтин пиар и каране по тънката линия на етно-религиозното противопоставяне. Сценарият за религиозен катаклизъм присъства още в Нострадамус и е ловко използван от политиците вече няколко века без пауза. Британците са плашели войниците си в Индия, французите - своите в Алжир. Руснаците са били така с евреите (което после го прихващат и немците), а ние, българите, сме ясни, нищо че Левски е предвиждал свободна България да е и за турците (но пък кой ли е тоя Левски, че да му обръщаме внимание днес?). 

Да плашиш хората с джихад, с кланета и ислямизации е лесно и рентабилно. Баща извел детето си от клас, за да не учи за Корана... В СУ щяло да се преподава ислям в Богословския. Леле мале! Сакън случайно обикновения човек да не се запознае с исляма. Това е опасно. Опасно е, защото който познава исляма, знае, че в неговата ортодоксална форма няма нищо страшно. А народ, който не се плаши от външни врагове, започва да търси къде са вътрешните - урок, добре използван от комунистическите власти (нали помните вица за "врага никога не спи"?). 

Свидетели сме как в световен мащаб едно от най-съкровените измерения на човешкия дух - вярата, е грозно използвана и манипулирана с цел икономически, военни и политически дивиденти. В този смисъл всеки политик, журналист и пастор, който кълне исляма като дяволско зло, с нищо не е по-добър от Ал Багдади, Айман аз Зауахири и иранските аятоласи.

Журналът излиза всеки четвъртък, като досега са налице два броя, които можете да прочетете в сайта на "Клин-Клин" (I брой и II брой), в сайта на списание "Военна история" (I брой и II брой), в блога "Интидар (I брой и II брой) или да свалите директно (I брой и II брой).