Денят на обесването на Васил Левски е повод за преклонение и размишление. Обесването, а не рождението, защото величието на Левски като наша национална икона се свързва с бесилка.
Дякона непрекъснато присъства в нашата лексика,
в нашите кабинети - като портрет, в нашите представи за вечност, като признателност и като поколенна реализация.
Левски става идол на българите в контраст с всичко онова, което става веднага след Освобождението. Имаме опиянението, че е създадена държава, опиянението, че имаме свое Народно събрание, армия, учители, железници и прочие.
Но в същото ... прочети още


