Човекът, отказал интервю на Би Би Си и Си Ен Ен, говори за случващото се в региона

Текстът е взет от блога на Руслан Трад Intidar с разрешение на автора. Повече информация по темата, както и оригиналните въпроси и отговори на английски език, можете да намерите там.

Не се знае кой стои зад профила в Twitter @RamiAlLolah. В същото време, това е един от най-сигурните източници за секретна информация, изтичаща около събитията в Близкия изток, които следим всеки ден по телевизията. 

Загадъчният Рами ал Лолах споделя информация, до която малко хора имат достъп и, която винаги се потвърждава. Често публикува важни данни от вътрешни източници по въпроси около Сирия, Ирак, Израел, Иран. Медии като Би Би Си и Си Ен Ен често използват негова информация, за свои предавания. Нерядко е предизвиквал силни реакции, за които може да прочетете в блога му, която съдържа само една страница, описваща дейността му. 

Той е човекът, публикувал информацията, че според споразумение на САЩ и Русия, Асад ще остане на власт в Сирия до 2016 г., потвърдено по-късно от доклад на Ал Арабия. Също така, Рами ал Лолах е човекът, който дни по-рано съобщава за израелски удари, които ще бъдат извършени във вътрешността на Сирия. Отново потвърдени дни по-късно от щаба на израелската армия. (виж картата по-долу)

За Рами не може да се намери информация в интернет. Не се знае кой е, кой поддържа профила и какви са източниците му. Той рядко дава интервюта. Преди няколко дни се съгласи на интервю за Интидар. Единствено Huffington Post и The Daily Beast са успявали да разговарят с човека, седящ зад мистериозния профил @RamiAlLolah.

В следващите редове може да прочетете неговите прогнози относно развитието на региона на Близкия изток:

Виж още: Да, ставащото в Ирак беше предрешено

Рами твоето истинско име ли е, или псевдоним?

Съжалявам, от съображения за сигурност не мога да отговоря на въпроси, които могат да разкрият истинската ми самоличност. Моля, приемете дълбокото ми извинение.

Защо в блога си имаш единствено страница “За мен”?

Отначало дори не мислех да започна блог, но в последствие реших, че трябва да водя списък със значителните неща, за които съм писал, или съм намерил през пътя си в Twitter. Нещо като справочник, както за хората, желаещи да намерят нещо, което съм писал, така и за мен, когато искам да намеря някои от успешните си репортажи, които са се потвърдили.

Сигурен съм, че много хора се интересуват от теб – може би затова искаш да останеш анонимен?

Постоянно получавам покани за интервю на живо в BBC или CNN. Получавал съм няколко покани за интервю в уважавани издания като Huffington Post или The Daily Beast. Не можех да приема поканите, защото на този етап не мога да правя аудио и видео интервюта. Заради собствената си безопасност и тази на източниците си и семействата им, понастоящем не мога да разкрия самоличността си.

В тези времена можем ли въобще да се доверяваме на това, което чуваме?

Ако разбирам въпроса правилно, смятам, че новините зад скрита самоличност не във всеки случай сработват и оправдават доверието на хората. Но изграждането на доверие у публиката става постепенно и зависи от това колко надеждни и легитимни са източниците ти, също от това какви стандарти прилагаш, за да подсигуриш, доколкото може, че нещата, които публикуваш, са автентични и подкрепени от доказателства.

Публикациите ти в Туитър често са цитирани и следени от новинарски агенции и журналисти. Информацията ти е проверена и надеждна. Значи имаш добри източници.

Да, имам своите източници и връзки в региона. Имам и добри инструменти, позволяващи ми да наблюдавам определени теми и тенденции в социалните медии и Интернет като цяло. Това ми дава възможност да докладвам новините, докато се развиват, почти в реално време. Имам и няколко изключително надеждни източници, които ми предоставиха няколко сензационни новини и случаи на изтекла информация, за които говоря по-подробно в частта “За мен” на блога си.

Как според теб ще изглежда Ирак след 5 или 10 години? Дали ще е една, или няколко страни?

Винаги гледам към Ливан, когато се питам дали някоя арабска страна ще се раздели на малки страни, или не. Гражданската война в Ливан трая около 15 години, но страната все още е цяла, въпреки нажежената етническа атмосфера, в която живеят всички ливанци. Ирак, като всяка друга арабска страна, има своите особености. Обкръжена от много страни, които имат своите политически цели, смятам, че Ирак няма да се разцепи, както смятат много хора. Да вземем за пример района Кюрдистан. Докато регионалните сили са против тяхната независимост, тя няма да се осъществи. Същото се отнася за шиитите и сунитите. Да не говорим за многото други етноси в Ирак.

Преди седмици една карта беше публикувана от ABC News, показваща "5-годишният план" на ИДИС (Ислямска държава в Ирак и Сирия) да атакува части от Европа – Испания и Балканите. Къде е линията между реалността, идеологията и трудността да бъдат постигнати резултати извън Близкия изток?

Бих казал, че това е много малко вероятно. В Сирия на ИДИС им отне 2 години, за да подсигурят части от Сирия след дълга битка и болезнени загуби срещу по-леко оборудваните бойци от Фронт ал Нусра и Свободната сирийска армия. При все всичко, голямата им битка срещу Асад (ако спечели в гражданската война) още не е започнала. 

В Ирак, преди Мосул, ИДИС бяха почти изолирани в райони близо до Сирия и в провинция Анбар – в Рамади и Фалуджа. Мисля, че основната цел на ИДИС с публикуването на подобни материали за медиите е с пропагандни мотиви. Както казах преди, те инвестират много историите им да се котират добре.

Как смяташ, популярността на “халифата” ще нарасне ли отвъд Мосул и териториите извън контрола на ИДИС?

ИДИС играе медийната игра много добре. Те имат система, по която се представят на новозавоюваните общества. ИДИС се роди сред иракчаните още в деня на инвазията от 2003 г. Иракчаните познават ИДИС много добре. 

Племената, настроени срещу Малики имат общи интереси с ИДИС, както и една главна цел – да се свали Малики от власт и да се ограничи иранското/шиитското влияние в Ирак. Иракчаните, които са против Малики, не приемат идеологията на ИДИС, но работят с тях в битката им за тази главна цел. Обявяването на халифата не беше добре дошло сред иракчаните и това прозвуча като предупреждение за бъдещите събития в Ирак. 

За разлика от сирийците, иракчаните останаха съсредоточени върху главната си цел, затова пренебрегнаха ИДИС, но същевременно я предупредиха да остане съсредоточена върху тази главна цел и да избягва действия, които ще разширят разделението между тях. Сигурен съм, че сблъсък между ИДИС и иракчаните, обявяващи се против Малики, ще има. Но той няма да стане в близкото бъдеще.

Откъде идва финансирането на ИДИС? Много хора смятат, че Саудитска Арабия е най-големият спонсор на радикалите и ИДИС, но в последните дни сме свидетели на нападения и на саудитските граници с Йемен и Ирак. Възможно ли е кръгове в Саудитска Арабия да са спонсорирали ИДИС без разрешение на управляващите? Какво мислиш по този въпрос?

Няма съмнение, че страни от Залива, особено саудитците и Кувейт, са основните спонсори. Финансиране за ИДИС идва и от Йордания. Иракчани извън Ирак също събират средства, както за племенни бойци, така и за ИДИС. За да покрие огромните разходи по разширяването си в големи части от Сирия и Ирак, ИДИС си постави стратегическа цел – да бъде колкото се може по-финансово независима. Това обяснява защо петролните кладенци са основната цел в разширяването им. 

Бих казал, че в съвсем кратки срокове ИДИС ще бъде 50-60% финансово независима от външните си спонсори. Що се отнася до нападенията в северната част на Саудитска Арабия и по границата с Йемен, имам увереност, че ИДИС не стои зад тях. Това са хора на Иран и хутите (шиитска общност в северен Йемен- бел.ред.) в Йемен. Саудитците никога не казват открито, че Иран стои зад тях. За атаката близо до Йемен, те обвиниха Ал Кайда, но това не е истина. 

Спомнете си подобното нападение на северната саудитска граница, последвано от нападение на иранското посолство в Бейрут. Това стана месеци преди падането на Мосул или наближаването на ИДИС до границите с Йордания. Саудитците не искаха да ескалират, защото ако признаят, че Иран е отговорен, това ще ги постави в неловката ситуация да признаят, че не са предприели ответна реакция. 

Същото се отнася и за иранското заглушаване на сателити и кибератаките върху Арамко (саудитската национална петролна компания -бел. ред.). В края на краищата Иран (и тези, които стоят зад него) иска да въвлече саудитците в открита битка в Ирак и Йемен. Не мисля, че саудитците ще бъдат въвлечени толкова лесно. За Йемен – очаквам, че саудитците ще нахлуят в някои части на Йемен с помощта на Египет, ако Сана е на път да падне в ръцете на хутите.

Как ще се отразят събитията в Ирак на земята в Сирия?

Наистина много добър въпрос. Те са важни не само в Сирия, но и в целия регион. Можем да разделим последствията им на две части – положителни и отрицателни. Положителните: колкото повече ИДИС и сунитските племена отслабват влиянието на Иран и неговите поставени лица в Ирак, толкова по-лесно ще се разбие иранската пътна карта в региона. Това определено ще се отрази отрицателно на Асад и Хизбула. 

Участието на иракските шиитски милиции в Сирия, които бяха ключов фактор в задържането на властта на Асад около Дамаск, вече няма да е налице. Хизбула в Ливан може постепенно да се откаже от подкрепата си за Асад, за да намали разходите си. 

За съжаление това положително развитие ще разбие и американската пътна карта за региона от 1991 г. Погледнете как американците изведнъж скочиха обратно в Ирак, щом сунитите заплашиха режима на Малики в Багдад. Страните от Залива ще приветстват това положително развитие, стига ИДИС да не е основният играч в него. 

За мен този сценарий не е много вероятен. Отрицателните: ако ИДИС бъде основният играч в унищожаването на иранското присъствие в Ирак, това няма да е добре дошло за много умерени ислямски въоръжени групи в Сирия. ИДИС може да увеличи силите си в Сирия и да опита да се разшири отново в територии, управлявани от сирийските бунтовници, с повече увереност, морална и финансова подкрепа. Ако това стане, Западът би имал два избора: да съдейства със сирийските бунтовници и да се бие срещу ИДИС, докато Асад все още е на власт, или да съдействат с Асад срещу ИДИС и може би срещу бунтовниците. 

Не е случайност, че Западът и страните от Залива замразиха политическата си, финансова и оръжейна подкрепа за сирийските бунтовници няколко седмици след като бунтовниците отказаха предложението на Кери да помогнат на правителството на Малики в Ирак срещу ИДИС.

Какво можем да очакваме в израелско-палестинския конфликт? Ще видим ли офанзива на израелската армия в Газа?

Израелската офанзива в Газа би послужила на интересите на Иран. Войната в Газа ще е безкрайна. Никой няма да спечели победа. Палестинците и израелците имат един изход от ситуацията – чрез мир и двудържавно решение. Иран отклонява вниманието на света със страничните сблъсъци в Газа, Ирак, Йемен, Бахрейн и може би Кувейт. За тях е важен всеки час и всяка секунда, в която да завършат поредния пробив в ядрената си програма, докато същевременно трае критичната, последна фаза на ядрените им преговори. 

Който и да допринася за ескалацията в региона, той пряко или непряко служи на интересите на Иран и им помага да завършат това, което искат да завършат. Израелците не трябва да дават легитимност на още една сухопътна инвазия в Газа, когато Иран и Хизбула очакват това с нетърпение. Що се отнася до Хизбула в северен Израел, смятам, че те няма да се замесят на този етап, докато още водят битки в Сирия и поради липсата на иракски шиитски милиции в Сирия след последните събития.

Може ли да се каже, че границите в Близкия Изток ще се променят в близките години?

Никой не вярваше, че Южен Судан ще се отдели от севера. Още се случва погрешно да рисуваме картата на Судан, сякаш югът никога не се е отделял. Судан е отличен пример за това какво можем да видим в региона след няколко десетилетия. Но случаят с Близкия Изток е много по-сложен от Судан. Разчупването на Близкия Изток ще отнеме доста време. Но ако ме попиташ коя част ще се раздели първа, бих казал Арабският полуостров. И главният печеливш ще е Йордания.